Днес осъмнахме с чутовна новина. Беше наречена дори “Пробив”
от фейсбук профила на Николай Нанков
Днес осъмнахме с чутовна новина. Беше наречена дори “Пробив”.
“България и Румъния започват едновременни предпроектни проучвания на петте локации от двете страни на Дунав за изграждане на нови мостове, това съобщиха от министерството на транспорта след среща в Букурещ”.
Първо на първо петте локации са избрани още през 2019 година и са включени в съвместния меморандум между двете правителства. Петте локации от запад на изток са: Оряхово – Бекет; Никопол – Турну Мъгуреле; Свищов – Зимнич; Русе – Гюргево (втори мост); Силистра – Калъраш.
Второ на второ за три от петте проекта има изготвени предпроектни проучвания. Демек новината за “пробив” и “за голям напредък” е малко закъсняла. Или ще повторим направеното и ще го отчетем като невероятен успех?!?
Трето на трето след поредната среща не става ясно нищо ново. А именно кой от петте проекта ще е с приоритет?
Не залъгвайте обществото, че ще строите 5 моста едновременно.
Откъде ще дойде финансирането?
Създадена ли е съвместна проектна компания, която да обезпечи реализирането на проекта? Ако ли не, то поне кога се предвижда?
Какъв е линейният график за реализирането поне на един нов мост.
Не на 5. Все въпроси без отговор.
То в тази връзка беше и отговорът на регионалния министър Гроздан Караджов на мой въпрос по темата, в който исках да разбера реалистично ли е според него с тези темпове на работа да се завърши поне един нов мост в рамките на четиригодишен мандат.
Е, познайте какъв беше отговорът… Бля, бля, бля. Отговор по същество нямаше. Защото Караджов си дава ясна сметка, че не един, а половин мост няма да се построи с тези темпове.
Затова министър Събев ще трябва да удържи на обещанието си и спешно да извика мощните японски компании за проектиране.
Защото в противен случай не 4, а 40 години няма да им стигнат за един мост с тия темпове (6 месеца срещи и нищо, ама нищо реално като напредък), с тази организация и с тези лаишки действия.