Кирил е позор, позор са и неговите съучастници. Като същия този Тошко, като Слави, като болшевика Бойкикев, като Корнелия, която отчаяно драпа за кокала
от фейсбук профила на Недялко Недялков
Отвратително ритане по кокалчетата, сплетни, интриги и обиди между довчерашни колеги, които уж работеха в общ кабинет на ползу роду и в името на промяната.
(Към това добавяме и чисто криминалния елемент с покупко-продажбата на депутати. Върви търговия. Търговия с живи хора. Олигарси разкешват милиони да разцепят ИТН. И всеки се прави, че не забелязва. МВР, прокуратура, ДАНС…Спотайват се и гледат сеир…)
Кога провидяхте за истината? Как другарчетата ви станахте непотребни? Кога Гроздан се оказа „просто брокер“, Слави – „просто певец“? А на Тошко внезапно ли му просветна, че е „позор Кирил Петков да е министър-председател?
Позор е, разбира се. Трябваше ли обаче да докара България до фалит, че да изживеете катарзис?
Ако Кирил е позор, позор са и неговите съучастници. Като същия този Тошко, като Слави, като болшевика Бойкикев, като Корнелия, която отчаяно драпа за кокала и е готова да пожертва цялата 100-годишна история на компартията си, за да оцелее на министерския стол.
Довчера бяхте рамо до рамо, бе, безсрамници. Довчера лъготехте хорицата, че имате общ хоризонт и обща визия за отечеството. Сега се замервате с компромати, записи, стенограми, мерите си мръсотията.
Няма добри в този филм. Едно от най-грозните проявления на българския демократичен модел от времето на прехода. Страстите български в уродливото им измерение на себеотричане.
И всеки, който се докосне до това, гори. Даже опозицията. Системна партия, разумен депутат, нормален човек нямат място в този парламент, като масовка на мерзостта.
А Кирил, когато говори, че Слави е „просто певец“, дано си дава сметка, че самият той е „просто лъжец“. „Просто крадец“. „Просто взломител на Конституцията“. „Просто национален предател“. Просто Киро.
