Ченгето от ДС Радулов: ГЕРБ стоят зад всичко. Опитни са в интригите, примамват депутати с разни обещания

Министерството на вътрешните работи е обзето от хора, които искат да пречат на нормалното развитие на нещата и на промяната. Това са хора, свързани с бившето управление. Неговото очистване не може да стане за шест месеца или година. Оптималният срок е четири години.

Това коментира Николай Радулов в студиото на „Здравей, България” по Нова телевизия.

Според него Георги Семерджиев се е ползвал от закрила много продължително време. „Няма как, ако не е член на някаква организация, включваща полицаи и прокурори, която се облагодетелства за сметка на нещастието на хората”, уточни той. Радулов посочи, че е трудно да се оцени колко голяма е такава група, но според него тя има височайшо покровителство.

Относно полицайката Симона Радева каза, че е на най-ниското полицейско ниво. „Там е най-рисковото място за назначаване, защото за да се запълнят щатни бройки, се правят много сериозни компромиси. Провеждат се по-скоро психологически разговори, а не конкурси”, обясни Радулов.

Назначението в случая става с подписа на шефа на СДВР. Обикновено той само подписва заповедта. Според него има много служители като Симона Радева в структурите на Столичната дирекция.

„Имаше няколко случая в последните години, в които много хубави полицайки участваха в скандални случаи. На „Орлов мост” една беше участвала в побой – и пак беше от Първо районно. В побоя зад колоните също имаше жена. Има доста фрапантни девойки, които обичат да се обличат в униформа и да работят на рискови места”, подчерта Радулов.

Политическата ситуация

Според Радулов, за да има управление, трябва да се търсят хора от „Има такъв народ”. Той обаче смята, че от ПП не са склонни да преговарят с хора, които са ги свалили – поне формално.

„ГЕРБ стои зад всичко, естествено. Без ГЕРБ няма как да се случи всичко това. Те са втората по големина политическа партия, те са опитни в интригите в парламента, те примамват депутати с разни обещания”, уточни още той.

Радулов коментира твърденията, че на предишни избори е бил принуден да се откаже от депутатското си място, в услуга на лице, близко на Орлин Алексиев.

„Аз бях втори в листата и влизах в парламента. С мен се проведе разговор – ако това не е от особено значение, бих ли отстъпил мястото си. Тъй като се виждаше, че онова НС ще е с малък срок, се съгласих. Не знаех кой е човекът и че е свързан с Орлин Алексиев. Сега разбрах”, допълни той. Разговора провел с Тошко Йорданов и Виктория Василева.

Кой е Николай Радулов?

„Желая да се посветя на работа в органите на МВР-ДС“.

Това е записал собственоръчно Николай Радулов в молбата си до началника на Софийско градско управление на МВР-ДС през февруари 1977 г., когато е кандидатствал да бъде допуснат до конкурс за Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР-ДС.

Документът е съхранен в личното кадрово досие (ЛКД) на Радулов, което има всеки офицер от Държавна сигурност по силата на закона за досиетата то е публично, тъй като принадлежността към ДС отдавна е установена и огласена от Комисията по досиетата.

Както desebg.com писа информацията за това, че Радулов е бивш офицер от Държавна сигурност е спестена в биографията му, публикува на сайта на партията „Има такъв народ“, където той е представен като дългогодишен експерт по сигурността.

Произход и в школата на ДС

От ЛКД-то се разбира, че Радулов произхожда от семейство на служащи. Неговият баща е професор, член на БКП и преподавател по история на БКП в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) при ЦК на БКП, подготвяща ръководните кадри на тоталитарната компартия през 70-те и 80-те години на ХХ век. Майка му е учителка в една от столичните гимназии и е безпартийна.

Николай Радулов подава молбата си да бъде допуснат до конкурс в школата на ДС в Симеоново няколко месеца преди да се уволни от задължителна по това време военна служба.

По време на практиката си в школата му е дадена възможност да работи по различни оперативни дела, които по окраската им очевидно са били водени срещу хора, определени като „вражески“ от тоталитарния комунистически режим „ТИХИЯ“, „ИЗВЕРГ“, „МОРЯКА“, „БАЦИЛ“, а също така и по групово дело за оперативна разработка „МАФИЯТА“, по което е работил за установяване на връзките на обектите.

В характеристиката му от това време е посочено, че е взел участие в конфискацията и описването на движимото и недвижимо имущество на „изменник на родината“.

А също така и в арестуването на човек, осъществил „помагачество при нелегално извеждане на български гражданин през границата“, разпита му и конвоирането му до следствието на ДС.

Критики към школник Радулов

В друга характеристика на школника Радулов от 1981 г. и бъдещ политик от партията на Слави Трифонов, е посочено, че е необходимо да има „по-високо чувство за отговорност. Допуска безпричинни отсъствия от занятия“.

Той завършва с отличие I факултет на ДС в школата, където членува в комсомолското дружество, носещо името на известния съветски агент Рихард Зорге.

Николай Радулов е разпределен е на работа в тогавашното Ленинско районно управление на МВР-ДС, отделение „Държавна сигурност“.

“Да бъда безпределно предан на делото на БКП и дружбата с великия СССР”

В подписания клетвен лист Радулов се заклева „да бъда безпределно верен на своя народ, на социалистическата родина, на делото на Българската комунистическа партия и на дружбата с великия Съветски съюз“.

Той дава обет да не щади сили и „дори живота си за сигурността и охраната на социалистическия обществен строй“.

В атестация за работата му в отделението на ДС в Ленинското районно управление на МВР-ДС в столицата е посочено, че той „смело“ е навлязъл в работата и през 1982 г. вече ръководи 9 агенти на Държавна сигурност. Предложен е за получаване на допълнително възнаграждение за „активна агентурно-оперативна работа“.

Член на БКП

През 1983 г. е приет за член на БКП. Партийната организация в службата му дава положителна оценка при повишаването му в „старши разузнавач“ през 1985 г.

Критиките към Радулов като оперативен работник

В атестация за работата в ДС от 1986 г. обаче той е критикуван, че има „неефективен стил и метод на работа“.

Липсва му „целенасоченост и конкретност в работата с агентурата“, „няма активност и настъпателност“.

„Съществуващата вътре в него класова омраза към противника не може да намери реализация в практическата му работа“, е записано още в атестацията му.

През 1986 г. кандидатства и е допуснат до задочна аспирантура в школата на ДС по тема „Проблеми на информационно-аналитичното осигуряване на управленската дейност“.

През 1987 г. е назначен на работа в отдел „Учебен“ на управление „Кадри“ на МВР-ДС, а през следващата година е произведен в чин капитан от ДС.

Там го заварва и краха на тоталитарната комунистическа система в България. През 1990 г. подписва задължителната след деполитизацията на силовите органи декларация за нечленуване в политическа партия.

През 1994 г. е уволнен от МВР по собствено желание.