Петър Стоянов: Бурните времена около Съединението раждат националния интерес, който е различен от руския

Първата и най-важна очевидна последица от Съединението, че ние осъществяваме част от националния си идеал.

Това заяви в студиото на “Денят започва” по БНТ президентът Петър Стоянов (1997-2002).

“Съединението има много голямо значение и за самочувствието на българския народ, защото това е първото голямо изпитание пред новата българска държава, пред Княжеството и след това – пред обединена България.

Тогава нашият национален елит се справя блестящо – и в дипломатическо, и във военно отношение. С победата на България при Сливница се подпечатва актът на Съединението”, каза Стоянов.

Националният елит включва в себе си и политическия елит, но включва също така интелектуалци, журналисти, писатели, видни хора, подчерта той.

Защо е важно България да стане по-голяма – защото политическите елити във всички страни чакат с нетърпение преразпределението на „наследството“ от Османската империя.

Това е първото голямо изпитание пред държавата ни и нашият национален елит се справя блестящо.

Ако не бяхме победили при Сливница, Съединение нямаше да има. Националният елит живее с чувството, че има отговорности. Това не може да се изисква от останалите хора, които са с претенциите за права“.

„Съединението обърква напълно създадената представа на българина за понятието „политика“. Дотогава всички са русофили.

Смятаме само Османската империя за свой враг и вярваме на Гърция и Сърбия, която ни напада. От друга страна – Русия е против Съединението. Българският народ се чуди какво става.

Противно на схващането, че сме били много обединени по това време, политическият елит е бил изключително разделен по отношение на Съединението.

Когато то е факт, русофилите обявяват за чапкъни тези, които го осъществяват, защото не могат да приемат, че правим нещо без разрешението на Русия. Тези бурни времена раждат чувството за национален интерес, който е различен от руския.

И днес стои въпросът – докъде трябва да стигна границите на благодарност към Русия. Дотам, където започва нашият национален интерес. Няма друга европейска държава, в която да има подобно разделение по отношение на трета страна.

Национална кауза винаги съществува. Днешната не е толкова романтична. Днешният национален идеал е за по-висок стандарт, сигурен живот и справедливост.

Ако постигнем този скучен наглед идеал, ще станем като онези държави, в които емигрират българите. Движението за Съединението е и за освобождението на Македония.

Съвсем правилно и хладнокръвно се преценява, че няма да имаме сили и се оставя за по-късно.

Съединението показва и на Цариград, и на Великите сили какво ще се случи с Македония, за която борбата става изключително тежка и именно това ѝ придава романтизъм.

Трябва да имаме доверие на зрелостта на българския народ, който може да приеме историческата истина и да не вярва на патриотарски клишета.

Всичко може да се навакса, но се изисква спокоен тон. Хората в Македония днес са много по-различни от своите прадядовци. Новото поколение живее съвършено нов живот и ние трябва да се отнесем с разбиране“, каза още Стоянов.

„Все повече хората си казват, че ако това е демокрацията, през 4 месеца да има избори, на нас не ни харесва.

От Източното православие сме много склонни към месианство и не можем да приемем, че България не може да се оправи без месия“, категоричен е Стоянов.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм