Конституционалист посече Костадин Костадинов: Хвърля празни приказки и ни губи времето

от фейсбук профила на Борислав Цеков, конституционалист

Поредната – след идеите за референдуми за “президентска република” и за “излизане от ЕС и от НАТО” – която няма никакъв шанс да се осъществи, защото е конституционно недопустима.

Та, тази идея е за референдум за “запазване на българския лев и против въвеждането на еврото”.

Това, което трябва да се знае е в този случай е:

-Референдум по въпрос който е уреден във вече ратифициран от България международен договор, НЕ може да се провежда. Допустим е преди ратификацията, но не и след нея.

-Въвеждането на еврото е част от задълженията на държавите-членки, предвидени в договорите за ЕС.

Преди Маастрихтският договор от 1992 г държавите-членки към онзи момент са имали възможност да договорят изключение. Това са поискали и направили само Великобритания и Дания.

За по-късно присъединяващите се, какъвто е случаят с Бьлгария, такава възможност има в процеса на преговорите за членство.

България не е поставяла такъв въпрос, защото в българското общество въобще такъв въпрос въобще не е стоял.

Тъкмо обратното – имаше незапомнен национален консенсус и единство, че България трябва да стане пълноправен член на ЕС, вкл. да приеме еврото.

Договорът за присъединяване към ЕС беше ратифициран от 39-то НС с почти пълно единодушие на 11 май 2005 г. – от гласувалите 234 народни представители: “за” – 231, “против” – 1, “въздържали се” – 2.

В Протокола за присъединяване (чл. 5) е записан и изричният ни ангажимент да въведем еврото, когато покрием установените критерии.

Прочее, горд съм, че имах тогава историческия шанс да гласувам като депутат “за” Договора за присъединяване към ЕС и да произнеса реч от парламентарната трибуна.

Припомням, че 39-то НС беше широко представително за настроенията и исканията на българския народ – беше избрано със 67% избирателна активност. За разлика от днешното НС, избрано на дъното на избирателната активност (39%).

Партии, каквато например е “Възраждане”, от която изхожда идеята за такъв референдум, разполагат само с около една десета от депутатите в днешния слабо представителен парламент.

Следователно, те нямат и необходимата обществено-политическа и конституционна тежест, за да поставят под съмнение членството в ЕС.

Тяхно право е, разбира се, да имат такава позиция – това е плурализма в демократичното общество, по който се различаваме от авторитарните евразийски общества, към които си въобразяват, че могат да тласнат България – но те представляват едно неголямо малцинство в българското общество.

Въобще, да се говори за референдум за еврото са празни приказки и губене на време. Такъв референдум няма да има, защото е конституционно недопустим.

Не е ли време, най-после, партиите да спрат с празните приказки и да започнат да предлагат реални и работещи решения на проблемите на България?