Електоратът на ДБ не е нито умен, нито интелигентен, а твърдото му ядро са агресивни, озлобени некомпетентни и облъчени до равнището на най-закоравелите и идеологически подковани комунисти
От месеци се каня да го напиша, но след коментара на Иван Стамболов – Сула за негативизма и интелектуалното превъзходство у симпатизантите на ДБ съм длъжен да го допълня.
Във време, когато антагонистични партии изгориха всички мостове помежду си и отчаяно търсят изход от политическия тупик субективизма, озлоблението, агресията и дори вулгарните обиди, които се сипят върху политическия опонент и най-вече ГЕРБ от най-твърдите привърженици на ДБ в социалните мрежи вземат чудовищни размери.
Критика, необективност и груби нападки има и сред електората на други партии, чета всякакви форуми, но такова чудо няма.
Този електорат си изпроси иронични определения като умно-красиви, жълтопаветници, единствено правите и непогрешими, мажоритарни собственици на демокрацията.
Ако е вярно, а то е вярно, че една партия това е нейния електорат, то с прискърбие ви съобщавам, че в голямата си част този на ДБ не е нито умен, нито интелигентен, а твърдото му ядро са агресивни, озлобени некомпетентни и облъчени до равнището на най-закоравелите и идеологически подковани комунисти.
Преди време ги нарекох “син болшевизъм” и сега разбирам колко опасно е това за партийните им лидери.
Същите, които са станали заложници в политическите си решения на партийните “ултраси”.
И затова пеят в един хор, самосугестират се, представяйки желаното за действително – едно от най-вредните внушения в реалната политика.
Иначе казано от години ни се пропагандира една /псевдо/елитарност и превъзходство над плебса, който непрекъснато трябва да бъде назидаван и поучаван.
И когато в ненавистта си са готови да жертват бъдещето на страната си, която буквално е изправена на ръба на пропастта в името на посмачканото си его и собственото си оцеляване, си заслужават мястото в долната част на парламентарното класиране.
Въпреки това ДБ имат избор – могат да изиграят ролята на ключа, който да отвори почти зазидани врати. И да останат с истински исторически компромис.
Или пък да останат в плен на политическите лумпени, които все ще им осигуряват по 150-200 000 гласа.
Както казва проф. Дъмбълдор нашата същност са нашите избори.
от фейсбук профила на Евгени Петров, журналист