Проф. Овчаров избухна: Някой си Настимир Ананиев се гаври с български професори и генерали. Хайде, баста!
Онзи ден някой си Настимир Ананиев, известен допреди две години единствено с честата смяна на партии и нелепи предложения за промени в Закона за движение по пътищата, публично се изгаври с именити български професори и генерали.
Уважаваният неврохирург Николай Габровски бил от тези професори, дето обичали да се возят на задната седалка на джипа на Борисов.
Доскоро възвеличаваният от самия Ананиев президент Радев пък се би съешил с мутрите и бил станал като тях.
И, разбира се, омръзналият на всички рефрен за Капитан Андреево, за това как сме тровили Европа с вредни храни чрез нашата „разградена” граница и корумпирани митничари.
Хайде, баста! Хапем се един друг като бесни кучета, а после искаме Нидерландия и Австрия да ни пуснат в Шенген.
И да го направят някога, пак ще ни презират и ще казват под сурдинка: „Онези, българите ли, дето се плюят и топят един друг! Не бяха стока и при руснаците, такива си останаха и в Европейския съюз!”
Сега е модерно политиците да цитират Петко Каравелов и случката от 1891 г., когато като бивш министър-председател той на два пъти попада в затвора.
След русофилските бунтове в Силистра и Русе през 1887 г., заедно с други опоненти на Стефан Стамболов, Каравелов е затворен в „Черната джамия“ (днес църквата „Св. Седмочисленици” в София).
При атентата от 1891 г. загива финансовият министър Христо Белчев, а убийството му дава началото на жестока разправа с политическите противници на режима на Стамболов. Петко Каравелов е бит жестоко от самия майор Коста Паница, главен военен прокурор на Княжеството.
При мълвата за тези престъпления чуждестранни дипломатически представители искат от правителството на Стамболов лично да проведат анкета.
Те отиват в „Черната джамия“, придружени от кореспонденти на западни вестници, и питат Каравелов дали е бил измъчван. Целият в рани и синини, политикът отговаря: „В моето Отечество такива работи не стават!”
Как си го представяте това днес? Та нали Брюксел и Страсбург са затрупани със сигнали, давани именно от български политици?
В национален спорт се превърна да се пишат доноси и по услужливите телевизионни студиа да се говорят врели-некипели и неподкрепени с никакви доказателства обвинения.
Принципът е ясен – наклепай опонента, а после той нека доказва, че не е имал сестра.
Социалните мрежи се оказаха благословено място за хилядите хейтъри – незнайните воини на „свободното слово”. А после клюките се тиражират от всякакви сайтове и набедени драскачи.
Отново под формата на „свободната” журналистика. И гледай да не кажеш нещо срещу някой от тях – посягаш на свещеното „свободно” слово!
Едва ли има някой, който не си е задавал въпроса – защо е така. В една своя статия отпреди десет години Иван Кулеков ни припомни друга известна фраза.
През 30-те години на миналия век писателят Елин Пелин с огорчение възкликва: „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта“.
Сто години по-късно завистта се е превърнала в черна омраза. „Омразата е навсякъде – пише Кулеков. – Ние се приспособяваме към омразата чрез омраза.
Тя е нашият единствен енергиен източник. Тя движи личността и обществото. Тя събира и разделя българите в семейства, групи и партии, прави избори, управлява държавата еднолично или в коалиции.
Всяка власт произлиза от омразата. Нито една промяна, нищо в България не е направено без омраза. Богът на омразата е българин.”
Автор: Проф. Николай Овчаров
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
