Горещ ден в парламента, ето за какво ще се карат днес депутатите

Горещ ще бъде последният за 2022 година парламентарен ден.

Очаква се днес частичното вето на президента Румен Радев върху Изборния кодекс да бъде окончателно преодоляно, а новите изборни правила, с които хартиената бюлетина се завръща, да влязат в сила.

Депутатите продължават днес с разискванията по останалите текстове от Преходните и заключителни разпоредби на удължителния закон за бюджета за тази година.

Миналата седмица президентът Румен Радев наложи частично вето на Изборния кодекс, което бе лесно преодоляно в парламентарната правна комисия с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП.

Има постъпило становище на БНБ, в което се посочва, че “специална хартия” за машините няма и може да бъде осигурена в срок до 8 месеца. Това означава, че ако има предсрочни избори, което е все по-вероятно, за машините няма да има хартия и следователно машинното гласуване изобщо ще отпадне.

След като вчера депутатите не успяха да приключат работата по бюджета, днес текстовете трябва да бъдат окончателно приети.

Вчерашния пленарен ден бе белязан от пререкания, свързани с минималната работна заплата, внесени от левицата и “Продължаваме Промяната”.

Депутатите решиха основните параметри от бюджета за 2022 г. да продължат да действат в срок не по-дълъг от три месеца, но ако няма работещ парламент този срок спира да тече.

Така при нови избори старият бюджет може да действа до средата на 2023 г. Минималният осигурителен доход остава 710 лв., а максималният остава 3400 лв.

Народните представители въобще не обсъдиха предложението минималната заплата да стане 50% от средната, тъй като прецениха че е недопустимо при обсъждане на удължаването на бюджета.

В резултат определянето на минималната заплата за 2023 г. ще остане в ръцете на служебното правителство.

Заплатите в държавната и общинската администрация също остават без промяна поне до съставяне на редовно правителство и приемане на бюджет за 2023 г.

Депутатите отхвърлиха предложението работещите родители да ползват облекчение в размер на 900 лв. на дете, като окончателно приеха текстове от проекта за удължаване на държавния бюджет.

На бюджетна комисия предложението за увеличение на данъчните облекчения за деца беше подкрепено. Но в пленарната зала на парламента с 93 гласа „за“, 62 „против“ и 50 „въздържал се“ предложението беше отхвърлено.

Депутатите обаче решиха, че облекчението за деца може да се ползва авансово, като всеки месец дължимият данък върху доходите на един от родителите се намалява с 50 лв. да едно дете, със 100 лв. за две деца и със 150 лв. за три и повече деца.

Депутатите решиха, че и през 2023 г. работещите родители ще могат да намалят годишните си данъци с 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две деца, и 1800 лв. за три и повече деца. А данъчното облекчение за деца с увреждания остава в размер на 1200 лв.

Облекчението обаче остава с временен характер и при приемане на бюджета за 2024 г. трябва отново да бъде гласувано от парламента, за да не отпадне.

“След като отменихме Коледата за българските деца с първото гласуване по параграф 12, нека поне да допуснем и приемем минималната работна заплата, настоя Асен Василев от “Продължаваме Промяната”.

Той апелира народните представители да осигурят от началото на следващата година работещите на минимална работна заплата да имат някакво по-адекватно заплащане.

Кирил Петков обърна внимание, че оставят минималната работна заплата да бъде 710 лв. и определи случващото се като безобразие. Наистина ме е срам да бъда част от това Народно събрание, заяви той.

Разискванията по предложения от Министерски съвет удължителен закон за бюджета започнаха вчера 12:30 днес и продължиха близо седем часа.

Данъчните облекчения за деца, ненавършили пълнолетие, както и за деца с увреждания, остават същите като през 2022 г.

Запазват се ваучерите за храна, за заплащане на ползвани за битови нужди ток и топлинна енергия, природен газ и вода, за дейности, осъществявани от културни организации. Няма да се облагат с данъци ваучери до 200 лв. месечно при определени условия, реши парламентът.

Производителите на ток със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, и за енергия произведена от въглища и водноелектрически централи енергия,

внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без ДДС и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия.

Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

Търговците на електрическа енергия подават във Фонд “Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърдена от министъра финансите, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количествата електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи: в срок до 15 април 2023 г..

Декларациите са за периода от 1 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.; а в срок до 15 юли 2023 г. – за периода от 1 април 2023 г. до 30 юни 2023 г.

В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Агенцията за устойчиво енергийно развитие, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и търговците на електрическа енергия подават във Фонд “Сигурност на електроенергийната система“ информация за задължените лица, записаха още депутатите.

Спорните теми, които продължават да стоят, са свързани с падането на тавана на пенсиите и увеличението на заплатите на педагогическите и непедагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование до 125% от средната заплата.

Отворен продължава да стои и въпросът кой ще плаща третият ден от болничния. От ДПС предложиха НОИ да плаща всички дни, а бизнесът – нищо. И двете предложения бяха отхвърлени – б.а.)

Депутатите гласуваха и възможност да бъде пуснат нов държавен дълг на международните пазари през 2023 г.

Министърът на финансите Росица Велкова обясни, че това е необходимо, той като през март има падеж на облигации и трябва да бъде погасен дълг за 3 млрд. лв.

В програмата на депутатите са още промените в Закона за устройство на територията, ЗИД на Закона за медиацията, ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование, както и ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър.

Ако заседанието се проточи твърде дълго – то останалите проектозакони няма да се разглеждат. След това депутатите ще излязат във ваканция до 3 януари.

Източник: Епицентър

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм