ДБ и ПП превърнаха политиката в нискобюджетен екшън за по-нискоинтелигентни и инфантилизирани хора
Както отлично знаем, в битката между доброто и злото отсъстват и правилата, защото всичко е позволено
Може би не трябва да се чудим, защото именно комунистическата идеология лежи на морализаторски тези
„Това, което ще видите сега, ще е първа стъпка на един процес, който се казва “Обединението на добрите сили”,
заяви бившият премиер и настоящ съпредседател на „Продължаваме промяната” Кирил Петков преди националното съвещание на ДСБ, на което партията получи мандат за предизборна коалиция с ПП за предсрочните парламентарни избори през април.
Националният съвет на „Да, България”, част от коалицията „Демократична България”, също излезе с декларация, в която се казва:
„НС възлага на ръководството на Да, България да води разговори с партньорите от ДБ за дълбоко и трайно консолидиране на обединението като модерна дясно-центристка формация и започване на подготовка за общото ни явяване на евроизборите.”
В съзнанието на всеки, който е поне около средното интелектуално ниво, веднага възникват няколко резонни въпроса.
Първият – за каква „модерна дясно-центристка формация” въобще можем да говорим, при положение, че една от партиите в коалицията ДБ са „Зелените” – едни от малкото, които съвсем официално (с декларация) подкрепиха президента Румен Радев при преизбирането му за втори мандат.
Въпросните и съвсем официално подкрепят всевъзможни леви политики – ясни са позициите им, касаещи гейовете, правата им, „Зелената сделка”, както и всичко, насочено именно срещу десните политики.
Вторият – десни ли хората, подкрепили Мая Манолова?
Третият – десни ли се наричат тези, управлявали с БСП?
Четвъртият – десни ли е името на всички (включително Ивайло Мирчев, Атанас Славов и много други), които нееднократно са изказвали одобрението си за действията на Бойко Рашков?
Петият – така или иначе споменахме Рашков – дясна ли е партията, която направи депутат въпросния?
Шестият – нали беше „няма ляво, няма дясно” (по Асен Василев) – ще има преформулиране на мотото ли?
Но да кажем, че това е по-маловажното.
Стигаме до екзестенциалния въпрос, касаещ битката между доброто и злото. Доброто и злото, както всички знаем, се борят във филмите и в детските книжки.
В единия случай става дума за съзнателно опростени сюжети, чиято цел е да достигнат до масовия зрител, защото – тук идва вече връзката и с книжките
– за децата, поради наивността им и липсата на възрастови умения да изграждат по-сложни възприятия, това е най-лесно разбираемият наратив.
Но говорим ли за възрастни, думата вече не е наивитет, а инфантилитет.
Дали се касае за ментални увреди и дефицити или за нарочно принизяване на важните теми до „битка между доброто и злото” можем само да гадаем, обаче и в двата случая става въпрос за сериозен проблем на подалите към избирателите тази опростена конструкция.
Както отлично знаем, в битката между доброто и злото отсъстват и правилата, защото всичко е позволено. Дори и в приказките.
Отлично го знае и спазва този модел самият Кирил Петков, явно вярвайки си, че той е доброто – достатъчно е да си припомним лъжите му относно гражданството, погазването на Конституцията и прочее.
Изниква отново и образът на „доброто ченге” Рашков, който в името на справедливостта, разбира се, арестува „лошия” Бойко Борисов.
Е, малко трудно ще ни е да обясним как се вписва в отбора на добрите отцепникът от ИТН Радостин Василев, вече в ПП, който заплашваше бивша своя колежка, което беше аудио документирано.
Или пък Албена Симеонова от „Зелените”, която укриваше да търсен за тероризъм в родината си.
Или кандидат-депутатът Иван Калчев, по-известен като Глиги, когото жена му съди за системен психологически и физически тормоз срещу нея и детето им.
Или пък комунистическите прокурор и следовател Атанас Атанасов (между другото, ще сформират отлична ударна бригада с Рашков), който постави въпроса ребром „Или ние, или те”.
Христо Иванов пък искал общо управление, което да обедини обществото.
Явно той не е наясно, че именно по линия на тези две формации, отдавна кипи трескаво разделяне на обществото, ознаменувало пика си именно преди броени дни, когато въпросът беше поставен ребром с битката между доброто и злото.
Та кой, ако не огромна част от апологетите и поддръжниците на ПП и ДБ непрекъснато обиждат, подиграват се и заплашват политическите си опоненти?
Само преди два дни депутатът от ДБ Стоян Михалев директно обвини депутатите ГЕРБ, че са „апостоли на Сатаната”.
Много конструктивно и обединяващо, нали?
Но може би не трябва да се чудим, защото именно комунистическата идеология лежи на морализаторски тези, а както отлично знаем, лидерите, сред депутатите, сред обикновените избиратели на двете формации, са тясно свързани с тази престъпна идеология – било по наследствен път, било чрез разбиранията си.
И сега, след всички издънки на въпросните, явно дойде време за тотално инфантилизиране на посланията.
Първо Кирил Петков и ПП ни поднесоха кръгчета, триъгълничета и квадратчета (по думите им- мистериозни символи!), които трябвало да символизират прозрачността справедливостта и т.н.,
после отново той ни върна в детството, свеждайки всичко до добро и зло,
Атанасов постави въпроса „или ние, или те”,
а за финал (за момента) случайно попадналият в парламента Михалев, включи и Станата в аргументите.
Кои всъщност ще им се вържат на реториката?
По-нискоинтелигентни и инфантилизирани хора, за които всичко се свежда до посланията от някой нискобюджетен екшън. би могло и да е смешно, ако не касаеше всички ни.
Автор Виктория Георгиева/ Труд