Горещо проучване кой и с колко ще спечели изборите, ако са днес ТАБЛИЦИ

Нежеланието за предсрочни избори поддържа толерантността към правителството.

То обаче започва на практика без обичайния за такива случаи кредит на доверие. Като цяло нивата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се запазват традиционно ниски.

Структурата на доверието в личности също остава без особена динамика.

В партийната класация като че ли личи отваряне на „ножицата“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Изводите са от редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 29 юни – 9 юли сред 809 пълнолетни българи.

След тримесечна работа доверието в парламента е 15,3%, а недоверието – 77,1%.

Правителството пък стартира без обичайния стартов кредит на доверие и след месец работа отчита 16,6% доверие сред пълнолетните българи и 69,7% недоверие.

Подобен дял на обществено доверие е в рамките на нормата у нас, а подобно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години.

Факт е обаче, че в изследователската практика на агенцията в последните десетилетия, всеки старт на ново правителство обикновено води и до различен по величина скок в доверието към институцията.

Този път, на практика, такъв няма и данните са сходни с тези от последните месеци.

Очаквано, електоратите на партиите в управляващото мнозинство са по-благоразположени, както към правителството, така и към Народното събрание.

Привържениците на партиите от опозицията изразяват доста по-сериозна критичност.

В такива моменти „Галъп интернешънъл болкан“ традиционно проверява обществената предразположеност към оставка и нови избори – като „лабораторен“ индикатор за комфорта на кабинета.

Хипотезата за оставка на правителството не събира широка обществена подкрепа – 36% от запитаните са съгласни, че сегашното правителство трябва да подаде оставка.

Но пък и тези, които се противопоставят на идеята за оставка, не са много повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценят.

Българите сякаш още се колебаят в отношението си към нестандартната за страната власт, но са склонни да дадат шанс на трудно сформиралото се ново правителство – с известно облекчение, но без видим възторг.

Потвърждение за това са регистрираните от „Галъп интернешънъл болкан“ нагласи по индикатора за нови предсрочни парламентарни избори – 30,1% смятат, че те са необходими, но близо една втора от запитаните у нас са на обратното мнение.

За 23,8% е трудно да преценят.

Очаквано, отговорите на респондентите силно се различават според електоралните им предпочитания. Най-остро за бърза смяна на властта се обявяват привържениците на „Възраждане“.

„Галъп интернешънъл болкан“ проверява и лични рейтинги на всички основни политически фигури всеки месец или на двумесечна база.

По традиция преобладава недоверието и когато доверие и недоверие са в сходни позиции, това е сравнително добър атестат.

Най-популярна политическа фигура в страната по този критерий остава Румен Радев, макар политическата ситуация в последните три години да застраши позициите му.

С по-видими нива на доверие в момента на общия фон е и Мария Габриел, като тя вероятно ползва и „бонуса“ доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков като премиер също не показва обичайния за такъв пост рестарт и не надвишава нивата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев.

Разбира се, идните месеци ще покажат на какви нива ще се установи доверието в сегашния премиер. По правило отскок може да се очаква в първите месеци, но след това обикновено идва ерозия.

Данните не бива да се приемат като класация – влияние оказват нивата на разпознаваемост, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и т.н.

Ако изборите бяха в началото на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% подкрепа, а ПП-ДБ 21,8 на сто.

„Възраждане“ и ДПС щяха да са със почти сходни позиции, съответно 14,9% и 14,5%.

БСП остава на пето място с 9,7%.

„Има такъв народ“ с 4,3%.

Личи и „Български възход“ с 2%. Сред останалите партии и коалиции личат „Левицата“, ВМРО и др.

Тепърва в спонтанни въпроси ще проличава по-ясно и влиянието на политическа формация на Иван Гешев.

Изрични въпроси показват ниша от няколко процента (което се потвърждава, например, и в данните за личното доверие), но тепърва ще се виждат резултатите от прякото състезание с останалите партии.

Данните не са прогноза за изборен резултат, а просто редовен мониторинг.

Сравненията кой печели и кой губи в електорален план от конструкцията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават възможност да се заключи, че ГЕРБ засега не показва видими щети.

Колкото до съотношението ПП и ДБ, то се запазва на ниво от около 3 към 1 декларативна подкрепа.