СКАНДАЛ: Абе, къде е доцентурата на Петърчо на Слави?

Обезценяването на научните степени и звания в България е процес, който разяжда академичната общност отвътре. И рискува да срине и без това крехкото доверие в нея.

Така започва разследването на “За истината” – независима онлайн платформа, подкрепяща регионални журналисти, което ви предлагаме с незначителни съкращения.

Ако в тоталитарната държава присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и контролирано, то днес всеки университет има правото да хабилитира кадри на принципа “днес – ти мене, утре – аз тебе”.

Тази паразитна практика е обхванала цялата система на висшето образование у нас и вече дава своите плодове.

Все пак в някои университети с отдавнашна традиция и авторитет има съпротива срещу нея. В други хабилитирането се оказва далеч по-лесно.

Нещо повече – до участие в конкурс се допускат лица, които са плагиатствали и това е било установено публично, макар и в недовършена процедура, какъвто е случаят с бившия преподавател по конституционно право в Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски” Петър Илиев.

Ако процедурата срещу него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше завършена с дисциплинарно производство, а не с напускането му на университета “по взаимно съгласие”, щеше да бъде отнета и хабилитационната му титла “доктор” по право, коментира пред “За истината” правосъдният министър Атанас Славов.

Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката. Не е известно дали е разгледала казуса.

“За истината” разкри как Петър Илиев се явява като единствен кандидат на конкурс за доцент по публично право в Тракийския университет и го печели, въпреки че не е получил необходимото по закон обикновено мнозинство “50% плюс 1” от гласовете на факултетния съвет, както изисква правилникът му.

И е назначен от ректора след становище на юристи от университета, че правилата са спазени.

В конкурса Илиев представя една монография, четири студии и осем статии.

Хабилитационната му дисертация “Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава” е предадена за печат от автора на 7 февруари т.г. в рекламната агенция “Евромедиа”, показа проверка.

На въпрос на “За истината” към един от двамата издатели – Димитър Иванов, излязла ли е от печат книгата и в какъв тираж, се получиха отговори, които напомнят повече за стила на ДС, отколкото за позиция на издател, университетски преподавател и автор на научни книги.

(Иванов е преподавател в библиотекарския университет – УниБИТ, и директор на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда в учебното заведение – бел. ред.)

Отначало Иванов твърдеше, че монографията все още не е излязла от печат, после, че “няма да дочакаме книгата, защото той е издателят и ще я издаде, ако иска”.

Накрая представи трета версия – че са издадени толкова бройки, колкото са необходими за хабилитацията, а тиражът бил издателска тайна.

Монографията има ISBN – международен стандартен код за книги, които са достъпни за обществеността, тоест са публични.

В Националния регистър на издаваните книги в България е посочена и планираната дата на издаването й – 28 февруари т.г.

Но след обстойна проверка в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че научният труд на Петър Илиев не фигурира в нейните фондове (поне до 19 юли т. г.)

Монографията не е приложена и към документацията на конкурса, потвърди пред “За истината” професор Добри Ярков – ректор на Тракийския университет (ТУ)

Книгата “черно на бяло” не е виждала и проф. Мария Нейкова – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в конкурса.

За удобство като член на журито тя поискала от автора монографията в PDF формат, но като “юрист и професор по право тя нямало как да работи освен по процедурите на закона”. Затова подложила на проверка за плагиатство всички публикации, представени за хабилитацията.

Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма угризения, че е препоръчала назначаването на Илиев.

За да бъде коректна и да спази изискването на Закона за развитие на академичната общност, в който едно от условията за заемане на длъжността “доцент” е “кандидатите да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените данни в научните им трудове”

Тя твърди, че отправила питане към Министерството на образованието и науката и получила от там устен отговор, че по становището на Етичната комисия в СУ не е откривана процедура за доказване на плагиатство на бившия преподавател по конституционно право в Юридическия факултет.

Оказва се, че освен авторът, издателят и членовете на научното жури на конкурса, които са написали рецензиите си и становищата си въз основа на текст, прочетен в PDF формат, други хора нямат публичен достъп до хабилитационния труд на Илиев.

От което възниква логичният въпрос: защо той не желае издаването му и разпространяването му в академичните среди? Нали всеки учен пише, за да бъде четен и цитиран?

Категоричен отговор на този въпрос може да даде само проверка на компетентните институции.

Според Закона за развитие на академичния състав в България монографията трябва да е излязло от печат оригинално научно изследване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в обем не по-малък от 100 страници.

Задължително е и хабилитационният труд да е публикуван и регистриран в информационната система на Националната библиотека COBISS. Към днешна дата там няма такъв труд.

“Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава” има ISBN, но не е отпечатана, тоест не изпълнява разпоредбите на закона.

На какво основание тогава е избран и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и необходимото мнозинство от 50%+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?

Това означава, че Министерството на образованието и науката трябва да провери законността на конкурса и избора на Петър Илиев, както и да се провери дали не е направен опит да се заобиколи законът.

Софийската районна прокуратура вече води досъдебно производство за плагиатство, което беше образувано в началото на 2022 г. по сигнал на БОЕЦ срещу Петър Илиев и още не е приключено.

“За истината” попита, но не получи информация какво се случва с това разследване.

Според проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право, да се представят “удостоверения” на конкурси, вместо книга с тираж, не е прецедент.

Но това не е проблем на закона, а на неговата злоупотреба и на практиките, защото, когато е писан, авторите му не са предполагали, че ще е необходима жандармерия да следи за спазването му.

В свой пост във фейсбук проф. Огнянова публикува линк към статия в “Ню Йорк Таймс”, от която става ясно, че президентът на “Станфорд” ще подаде оставка, след като доклад е установил пропуски в изследванията му.

Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинения в научна измама и неправомерно поведение, но прегледът показва, че работата му има “множество проблеми” и “пада под обичайните стандарти за научна строгост”.

Краткият коментар на Огнянова е: “Стандарти. Да не си измисляш произволно, да не говорим за обикновените преписвачи!”

Проф. Тодор Танев, бивш министър на образованието, коментира случая: “Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет.

А тези, които спазват закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас.

Кадрите на ДС си създадоха университети и превзеха половината от държавните. А сега искат и да са новият елит.”

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм