Грозната истина без заобикалки и украса: Жриците, които си го търсят

ЖРИЦИТЕ, КОИТО СИ ГО ТЪРСЯТ.

Омръзна им. На много мислещите и всичко знаещите. Писна им от жрици, проститутки, курви, леки жени, наркоманки, яхнати протести и конвенции.

Сега дано започне да ви се повръща…

Заклевам се, че ще напиша истината!

Една вечер ми се обади моята майка. Преди години. Помоли ме да отида у тях. В родната ми къща. Вече не живеех в нея. Бях в града и отидох веднага.

Майка ми се беше свила на леглото в една от спалните и ме чакаше. Не беше домашно облечена. Помоли ме да излезем и да се поразходим.

Добре. Тръгнахме. Баща ми гледаше футбол в друга стая. Не му се обадих.

Влязохме в колата и тя поиска да я закарам до болницата. Видимо беше притеснена, но не налях масло в огъня с излишни въпроси. Добър психолог съм. Не бързам да предписвам хапчета.
Леко трепереше…

Скоро бяха оперирали щитовидната ѝ жлеза. Буквално преди дни.

Майка ми се извърна към мен и леко смъкна от шията си полото, с което беше облечена. Беше мрак и включих лампата в колата.

Раната на врата и се беше отворила. Грозно. Побиха ме тръпки. Истински. Като от ухапвания на акула. После отметна косата от лицето си. Беше одрано и посинено. Вдигна дрехата и показа ребрата си. Бяха червени до кръв.

Почувствах се като експеримент на атомен физик. Военните можеха да ме пуснат над някой град и да го изпепелят.

Моята майка приличаше на дрипава, никому ненужна парцалена кукла. Палтото ѝ беше разпорено поне на десет места…

Щях да го убия…

Помислих, че е баща ми, но тя на мига ме спря. Той дори не знаеше. Имаше болно сърце и майка ми не му бе споделила.

Бил друг. Мъж от махалата. Задирял я от известно време. Пресрещнал я на улицата с колата си. На метри от къщата ни. Слязъл от колата си. Предложил ѝ да се качи при него.

След отказа започнала борба.

Как я е дърпал, влачил и удрял та да ѝ разкъса дрехите и шевовете по шията…
Комшийка го чула да крещи през истеричен пиянски смях, че ще я закара до гробищата.

Майка ми е силна жена. Бивша спортистка. Съпротивлявала се, но ѝ помогнали и хората от съседните къщи. Щом те се развикали и показали по прозорците, екзекуцията на жертвата била отложена за неопределено време. Палачът се качил в колата си и избягал.

Така правят. Бягат. После се напикават…

Моята майка не искаше баща ми да знае. Заради сърцето. Добре. Плачеше ми се, но вече се бях научил да го правя навътре.

Всичко щеше да е наред. Закарах я до болницата и там се погрижиха за нея. Дрехи щяхме да купим, а аз щях да я защитя. Поговорихме и я прибрах да почива. Моята майка. Единствената, с която разполагам.

Но така е редно…

Тя е жрица, курва, проститутка, наркоманка, а аз, разказвайки това, желая да прокарам конвенцията и да яхна протеста.

Вие сега ще речете, че се хващам за думата, но преди това казахте, че той говори истината…

Коя истина? Но за това после…

В подобни случаи никога не се оплаквам на полицията. Директно отивам на адреса. Естествено, че го направих.

Насилникът на майка ми няма да прочете този текст. Той е мъртъв. Буквално. Разбрах, че е починал от естествена смърт.

Помня и друго. От детството си. То мина през комунизма. Строят, по който много от вас мокро въздишат. Мъжете пиеха и биеха жените си. Това беше практика. Табиет. Навик. Правило. И не ми казвайте, че не е вярно.

Съвсем ясно помня как женски тела се свличаха до шкафове, и чинии се разсипваха на парчета около телата им. Бил съм пряк свидетел на подобни сцени. Не само в едно семейство. Жените бяха удряни така, сякаш мъжете се бият със себеподобни. И търпяха. Такъв беше редът.

Естествено, че имах и други примери. Мъже и жени, които се държаха дружелюбно един с друг и отглеждаха децата си в хармония. Реших да подражавам на тях.

Никога не съм посягал на жена. Дори и на лека. Със сигурност съм по-голям бабаит от тези, които го правят.

Та коя истина каза скулпторът? Сто пъти ви попитах и нито един от вас не ми отговори. Пак ще го цитирам…

„Всички курви се събудиха да се сетят, че след 15 години са изнасилвани. Като оня американския режисьор.“

Къде тук е истината? Коя конкретно е тя?

Бил човек на изкуството…
Гарантирано не е Микеланджело.

Знам, че този човек се е развивал, живял и пиянствал през комунизма. По онова време, когато бе допустимо жената да е парцалена кукла. После се целува с разни безобразни. Има снимки…

Коя е истината? Дори и бившата членка на БКП не успя да ми го обясни. Бившата гимнастичка и легендарна треньорка по художествена гимнастика. Той искал да каже не знам какво си. Че колегите му били курви, а не жените – жертви на насилие.

Обаче не го каза. Изрече нещо съвсем друго. Отново ли да го цитирам…

На скулптора му плащам не за да псува и нервничи, че е закъснял за чашката, а за да се държи възпитано, интелигентно и да дава пример. Плащам му, за да проявява търпимост и разбиране.

Защо тогава се извини, щом казва истината? Значи не уважава собствената си правда, нали? Пак няма да ми отговорите конкретно.

За мен нещата са прости. Дори не знам какво съдържа тази конвенция и не ме касае кой, кога и за какво яха нечий протест. Когато съм възмутен, то аз бивам сърцераздирателно такъв.

Питате защо чак сега. Винаги е имало насилие, но защо точно сега?

Защото чашата преля. Елементарен физичен закон.

Един батко ми удряше всеки ден по един шамар. На петия му отвърнах. Защо чак на петия? Тогава чашата ми преля.

Деформираното с разрези момиче било курва, проститутка, жрица, наркоманка…

Вие ли ѝ дадохте дозата или си платихте да я консумирате физически?

Раните ѝ не били чак толкова много. Било преекспонирано. Вие снимките не ги ли видяхте? Или те са преправени.

Лекарят, който я е шил сподели, че по-грозно нещо не е виждал през практиката си. Но и това е нагласено. Той лъже. Преувеличава. Според вас, разбира се.

Защото царевичният кочан в задниците ви е най-голямата трагедия. Всичко друго е конвенция, яхнати протести, курви, наркоманки и жрици, които си го търсят.

Тя е нечие дете. Жертвата.

Искрено ваш, заслепен и платен К. И. К.

От фейсбук профила на Константин Кацаров, писател

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм