Тома Биков: Вие, от културата, колко билета продадохте?

През последните седмици в почти всяко свое интервю финансовият министър Асен Василев коментира темата, свързана с парите, които държавата отпуска за култура.

Причината за това е, че докато той и партньорите му от ДБ предлагаха 24 май да бъде вписан като национален празник в Конституцията с аргумента, че духовността и културата са сред най-важните компоненти на нацията се оказа, че бюджетът за култура е 0,4 процента от брутния вътрешен продукт.

Трябва да уточним, че този процент е такъв през последните 30 години, но пък никоя политическа сила досега не е обявявала културата за конституционен приоритет.

Заради реакцията на редица работещи в културния сектор по отношение на ниския бюджет за култура Василев беше принуден да влезе в темата.

Това, че финансовият министър е принуден да говори за култура, е добра новина, защото по принцип се случва рядко.

Това може да се окаже начало на сериозен разговор по темата и тази възможност не бива да се пропуска. За да има ефект такъв тип разговор обаче, той трябва да се постави на правилната плоскост.

До момента Василев дава знаци, че гледа на културата единствено в количествени измерения – колко билета за театър и музеи са продадени, каква отчетност има и какви резултати се постигат на годишна база.

Той си представя културата като обществена услуга, която се предоставя от държавата чрез различните изкуства, а не като цялостна форма и дух на нацията, каквото е всъщност.

За разлика от услугата духът не може да бъде измерен с количествени показатели. Той трудно би могъл да бъде подложен и на отчетност.

За да водим адекватно този разговор, е важно да изясним какво означава понятието култура.

То включва в себе си всичко, което очертава характера на едно общество – от религията, образованието и изкуствата, през начина, по който се съхранява паметта и се подреждат социалните статуси и ценностните нагласи, до външното излъчване на нацията и способността ѝ да въздейства отвъд своите граници.

Културата е отношението на едно общество към действителността и начина, по който възприема себе си. В своята цялост тя е и естетическата форма, с която нацията се възприема от останалите нации.

Да подценяваме културата и нейното значение за всички сфери на живота е все едно да подценяваме външния си вид и начина, по който се представяме пред околния свят.

То е все едно да не сме се изкъпали (хигиената също е част от културата), да сме се облекли с неподходящи дрехи и да очакваме от останалите не само да ни харесват, но и да ни се възхищават.

Тук идва моментът да обясним и ролята на държавата по отношение на културата.

Безспорно култура се е произвеждала и ще се произвежда и без държавна намеса.

Но каква ще бъде тази култура. Тя ще е такава, каквато си я представя Асен Василев – основана на билетен принцип.

Поп фолкът се изгради като шоубизнес именно на този принцип и не се нуждае от държавна подкрепа, за да съществува.

В последните години той притежава най-яркото културно излъчване както навътре в обществото, така и извън него. Затова неговата ценностна система все повече се превръща в ценностна система на обществото по естествен път.

Ценностите на поп-фолка са скъпите автомобили, тунингованите момичета и мускулите на момчетата.

Същото важи и за частните телевизии и техните развлекателни предавания, които волно или неволно формират и налагат по-скоро субкултурни, отколкото културни кодове.

Искаме ли обществото ни да прилича само на поп-фолка или държавата би могла да съдейства и за други културни изяви, които стоят отвъд количествените измерения?

Ако ще се основаваме само на билетния принцип, то разговорът за съвременната българска култура трябва да спре тук.

В такъв случай бихме могли да съкратим административни разходи като просто закрием Министерството на културата. Ще спестим 0,4 процента от бюджета, които можем да разхвърлим по други сектори, които ни се струват по-важни.

Държавната политика в областта на културата би трябвало да има преди всичко качествени измерители. Те се проявяват във формирането и отстояването на непреходни ценности.

Културата преминава хоризонтално през всички сектори и на обществото и на живота.

Когато говорим за образование, трябва да знаем, че колкото и да образоваме децата си, те ще живеят зле, ако ценностните им системи са неправилно подредени.

Огромният проблем с хазарта и наркотиците при децата е видим не само в по-непрестижните училища, но и в най-елитните гимназии. Това е културен проблем.

И когато Асен Василев и Кирил Петков питат какви резултати ще даде културата, ако ѝ отпуснат повече пари, то аз ще задам въпроса – какви резултати дава обезкултуряването на нацията, което през последните 30 години се случи на билетен принцип и по правилата на пазарната икономика?

Високата култура и непреходните ценности не се произвеждат на пазарен принцип, за да отчитат определена финансова печалба на годишна база.

Техните резултати се виждат след десетилетия под формата на отношение на обществото към живота.

Днес ние берем плодовете на държавната абдикация от културата през първите 20 години на българската демокрация.

Ако сме доволни от този резултат, нека да продължим в същия дух, но поне да не лъжем хората, че културата и духовността са толкова ценни за нас, че даже сме готови да ги впишем в Конституцията.

Първият знак за важността на културата и духовността за настоящото правителство и парламентарно мнозинство би се състоял в увеличение на бюджета за култура с поне 200 милиона лева за следващата година.

По-голямата част от тези пари трябва да отидат за увеличение на доходите на работещите в културния сектор.

Тази идея не е популизъм, а има цел – статусът в обществото на дейците на културата и изкуството да бъде повишен.

Ако искаме културата да дава положителни резултати, то тя трябва да стане престижно занимание.

Ако доходите на повечето хора, които са заети в културния сектор са близки до минималната работна заплата, няма как да търсим и да очакваме качествени, а и количествени резултати от тях.

И още нещо, свързано с проектния принцип, за който Асен Василев толкова упорито се застъпва.

Той е начин културната инфраструктура да бъде надграждана с качество.

За да имат смисъл проектите обаче, те трябва да изпълняват конкретни цели, които отново да са свързани с качественото и ценностното отношение на културата.

Проектният принцип е невъзможен или безсмислен, когато под него не стои работеща културна инфраструктура.

Няма как да се очаква Министерството на културата, което заради хронично ниските си бюджети има и нисък административен капацитет, да разработи адекватни механизми за осъществяване на проекти.

Културата няма нужда само от повече пари, но и от повече внимание.

Това е политически въпрос и ако Асен Василев трябва да бъде приветстван за нещо, то е че с изявленията си вкарва разговора за култура на терена на политиката.

Именно на него могат да се вземат решенията, които ще насочат културата в правилна или неправилна посока през следващите години.

Финансовият министър и неговите аргументи със сигурност имат място в този разговор и ако намеренията му наистина са добри, в което не се съмнявам, то той трябва да допусне възможността и за други аргументи и гледни точки.

Автор: Тома Биков за Филтър

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм