Вежди вярва, че от доброто име по-важно няма. И си тръгва обиден, че свои охулиха неговото

Май така и не разбра защо скандализира обществото с “чешенето на езици”. Влагаше в политиката много хъс, въпреки че все се заричаше да я смени за красива бохемска старост по Хемингуей.

Малко повече от 14 години продължи политическата кариера на едно от знаковите и може би най-цветни имена в партия ГЕРБ – доайена на последните два парламента Вежди Рашидов.

На 9 август той обяви, че се оттегля не само от партията, но и от политиката. Направи го точно година след завръщането си в Народното събрание, при което успя да възстанови партията си като първа политическа сила в Пловдив – град и област.

На петия ден след фаталния за Вежди 7 август, когато скандалният му коментар бе излъчен на живо от пленарната зала по уж изключените в почивката микрофони, скулпторът май продължава да недоумява защо така скандализира обществото с думите си.

“Има и сега закони. К’во чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го напрайха на маймуна”, обърна се той към зам.-шефовете на парламента Никола Минчев и Росица Кирова.

Рашидов настоява, че е имал предвид единствено холивудската история

Разбира се, контекстът – настръхналото след случая с Дебора общество и извънредното заседание на парламента за промени в закона срещу домашното насилие, поставят “филма” в друг жанр. Отделен е въпросът за откровения език на Вежди, трудното му сдържане зад зъбите и често циничния му сленг.

За броени часове партията се отрече от него и го призова да се оттегли от ръководството на парламентарната комисия по култура и от това на ГЕРБ. И той го направи. А на следващия ден внесе и оставката си като депутат.

Рашидов неведнъж е казвал: Винаги съм напускал удоволствието, преди то да ме напусне.

Може би и затова сега обяви, че напуска политиката. Но тези, които го познават, знаят, че шило в торба не стои. А скулпторът умее да работи с шилото – и в изкуството, и в политиката. И се завръща, като е свикнал това да става с апломб и ръкопляскане.

Много пъти е предупреждавал, че ще се оттегли да си кара старините бохемски и красиво – като Хемингуей, но истината е, че влагаше много хъс в политиката и това му носеше тръпка.

Публичните изяви импонираха на артистичното му его, признанието на обикновените хора по пловдивските села, които обиколи до едно в кампанията, го въздигаше.

Мен ме обичат хората, това много ми помага, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме искаха да се върна”, обясни той защо се завръща в политиката миналата есен, когато оглави листата под тепетата.

5104 дни – това е времето от деня, в който Рашидов положи клетва като депутат от ГЕРБ за първи път на 14 юли 2009 г.

Тогава обаче изкара в 41-ото НС по-малко от две седмици и освободи депутатското си място, за да стане министър на културата в първото правителство на ГЕРБ. Беше такъв и във втория кабинет на Бойко Борисов.

През 2017 г., когато ГЕРБ отново бе на власт, Рашидов обяви, че сам е отказал да е министър на културата за трети път.

“Имам нужда да влизам и в ателието си. Животът не е безкраен, а аз прекарах тежка болест. Това са ми мотивите. Не ме плашат тези неколцина, дето години протестират под прозорците ми”.

Но все пак остана в парламента – така е честно към хората, които са го избрали.

През юни 2021 г. Рашидов за пръв път обяви, че няма да е кандидат за депутат, давал път на младите. И точно тогава реши официално да стане член на ГЕРБ, макар да бе с Борисов от основаването ѝ, но само като гражданска квота.

Приятелите се броят в труден момент, и то верните

Това е знак, който мъжете трябва да показват. Никога през живота си не съм бил член на партия и години наред, докато ГЕРБ беше на власт, не се присъединих. Но ето, с това показвам и на младите как трябва да се отстояват каузи”, обясни той решението си да влезе в ГЕРБ, когато бяха в тотална изолация.

Определено темата за приятелството и предателството е от важните в живота на Вежди.

Например винаги е обяснявал, че няма да се отрече от Илия Павлов, заради приятелството с когото го наричаха “мултак”.

Сега се разбра неофициално, че е имало обсъждане в групата на ГЕРБ и малцина са предложили колегата им да бъде оставен сам да реши как да реагира и от кой пост да подаде оставка.

Останалите настояли мигновено да бъде остракиран.

Има едно нещо, към което никой не обича да се връща – битката със смъртта. А Рашидов я спечели, като преодоля тежката диагноза рак. Не крие, че към живота го връща съпругата му д-р Снежана Бахарова, която е лекар в “Пирогов”.

“Бях на ръба да си отида, но ако Всевишният ми е дал шанс, ще продължа.

Ако съпругата ми я нямаше, нямаше да съм жив”, изповяда той.

Голямата промяна е, че вече не пуши, нито прокламира философията “Малка водка и малка скулптура” (Вежди бе прочут като творец именно с малките метални форми, но в последните години преоткри акварела).

А шегите, които понякога пуска по адрес на заболяването си, показват, че наистина вече го е преодолял. Затова си позволява да съветва колегите политици да не се вземат прекалено на сериозно.

Пътят към славата и върховете в политиката и изкуството на родения през 1951 г. скулптор не е лесен. Израсъл е в дом за сираци след смъртта на майка му, певицата Кадрие Латифова. Тя загива, когато Вежди е едва на 11 г. Автомобила тогава управлява по-големият му брат.

Не успява да влезе от раз в Художествената гимназия в София и учи година в техникума по минна електромеханика в Мадан.

След това взема пари от джоба на баща си и бяга в столицата, за да кандидатства отново в Художествената. Спи на гарата. Този път го приемат, започва да жъне успехи в сферата на скулптурата и илюстрациите.

Джобни си е докарвал, като чиракувал в ателиета, в маданските рудници, дори като общ работник на Гара Искър или на Сточна гара.

Известен е с благотворителността си. А приятелите му са от всяка сфера и с различна политическа окраска – знакови имена от спорта, културата, политиката. От онези,

“мъжкарските” приятелства – повечето хора като него с прям изказ, малки задръжки и голяма лоялност

На 19 октомври 2022 г. Рашидов откри 48-ото НС като най-възрастния депутат.

И макар да не искаше, стана титуляр на председателския пост, защото се оказа единствената фигура, способна да обедини ГЕРБ и БСП, да получи одобрение от ДПС, а неофициално – и от останалите партии.

“Намалете перченето. Не ви помага. Намалете липсата на разум, а влагайте повече работа. Стойте близо до хората”, съветваше колегите от най-високата трибуна на държавата.

Но освен искрени послания, които наистина ще останат в аналите на Народното събрание, Вежди има зад гърба си и такива, заради които също се е извинявал през годините.

“Моят живот не е измислица от два дена и не е мерак на един или друг. Правя грешки, но намирам и достойнството и мъжеството да се извиня”, каза той през ноември 2017 г., когато изпусна фразата, че “от останалите в България чеп за зеле не става”.

Помоли за прошка

Тогава нямаше особени последици, може би защото няколко години по-рано Бойко Борисов вече се бе “изпуснал” в Чикаго, че в страната ни са останали предимно турци, роми и пенсионери и “лош човешки материал”.

Не се притеснява да бъде и контра на официалната линия на ГЕРБ.

През есента на 2022 г., още преди парламентът да се събере, Рашидов напрегна лидера Борисов с твърдението, че ако руският посланик Елеонора Митрофанова не бъде поканена на първото заседание на НС, това щяло да е равнозначно на обявяване на война.

Тогава председателят на ГЕРБ разпореди на всеки депутат от партията си “дори да има лично мнение – да го изразява по всички други теми. По тази тема няма да правя компромис с никого”.

Но Рашидов винаги е защитавал лидера на ГЕРБ, с когото са в онова “мъжко приятелство”, и именно затова липсата сега на реакция от него по скандала, взел главата на Рашидов, видимо много му тежи.

“Тази мантра, че е диктатор, не е истина. Той е сговорчив човек, отворен към диалог. Не виждам какво значи да слушам Бойко Борисов. Ще слушам гласа на хората и ще го напомням непрекъснато на депутатите”, каза той преди време по адрес на лидера на ГЕРБ.

“На старта на 48-ото НС Вежди сам най-добре описа себе си:

“Никога в живота си не съм слагал нищо пред името си и никакви звания. Аз съм прям, но не конфликтен. Идвам от сиропиталище в село Студен кладенец. Завършил съм Художествената гимназия и Националната художествена академия с отличен.

11 години съм преподавал в академията. Когато говорим за критерии, да си кажем и биографията. Академик съм в две държави, от Франция до Москва, член-кореспондент съм, два пъти съм обсъждан за академик, но отказах, защото и там се получи едно говорене.

Почетен професор съм, доктор хонорис кауза. Помните навремето Дечко Узунов, водят го на изложба в Париж на Пикасо, стигат с бай Марин и го представят: Това е големият български художник, професор, академик и т.н. Пикасо вдига ръка и казва – приятно ми е, Пикасо.

От доброто име, което има човек, няма по-добро!”.

А малко преди като шеф на НС да бие последния звънец за онзи мандат, сякаш провидя и сегашния финал:

“В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, всеки от нас ще плати тази цена, но сме длъжни да запазим мечтите си.”

Наказаха и председатели на парламента заради непремерени думи

Вежди Рашидов е първият депутат от демократичните промени насам, който напуска НС заради свое изказване. Но иначе не е първият опарен от непремерена приказка и обществен натиск.

Димитър Главчев остана начело на 44-ия парламент малко повече от 200 дни – от 19 април 2017 г. до 17 ноември. Секунди изпускане на нервите в неподходящ момент му струва първия пост.

“Всеки човек сам решава как трябва да постъпва. Оставката е дълбоко личен акт. Не се чувствам похарчен от ГЕРБ”, твърдеше Главчев, след като се оттегли като председател на парламента, меко казано подтикнат от премиера по това време Бойко Борисов.

Драмата – той изгони от пленарната зала соцлидерката Корнелия Нинова за 2 заседания, защото оскърбявала Борисов.

Опозицията в лицето на БСП отказа да влиза в пленарната зала, докато той е начело на НС. 80-те леви депутати и осем от ДПС внесоха искане за освобождаването на Главчев от поста.

След като подадената от него оставка бе гласувана, Главчев обяви, че обмисля да напусне парламента изобщо, тъй като не можел да стои в една зала с хора като Корнелия Нинова и Антон Кутев.

Но си остана, а преди 10-ина дни бе избран за шеф на Сметната палата.

Освен Главчев още двама председатели на парламента са си тръгвали с оставка – Стефан Савов и Огнян Герджиков.

Само 3 месеца след понижаването на Димитър Главчев Валери Жаблянов от БСП също пожертва важен пост заради лична позиция и обществен натиск.

Оставката му като зам.-председател на НС бе подкрепена от 110 депутати от ГЕРБ, “Обединени патриоти”, “Воля” и независими, 71 от БСП гласуваха “против”, а ДПС не участваха във вота.

Скандалът около Жаблянов се разгоря заради изречение в обръщение на Изпълнителното бюро на БСП до премиера, в което се казва, че Народният съд от 1945 г. е “едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”.

Автор на позицията бил Жаблянов, но не съгласувал окончателния вариант с ръководството.

Социалистът си спечели гнева на ГЕРБ и ОП, защото не зачете отдаването на почит към жертвите на комунизма.

Управляващото мнозинство тогава го нападна и заради позициите му по темата Северна Македония – той определи договора за сътрудничество като “търгашество от най-ниска проба”, “недоносче и измишльотина”.

Пред Жаблянов обаче така и не стоеше въпрос да напуска политиката. Опита да съди държавата в Страсбург, но загуби.

2 години след случката заедно с още четирима депутати на БСП напусна парламентарната група и се обяви за независим, а миналата година бе изключен от партията като един от 14-имата опозиционери, поискали оставката на Нинова на конгреса на БСП.

Източник: 24 часа

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм