Бой, плюнки и грозни обиди: Скандалите, които белязаха парламентарната година ВИДЕА

Финалните щрихи от дейността на парламента през тази година бяха поставени с окончателното приемане на промените в Конституцията, както и на бюджета – буквално в последните часове преди коледната ваканция.

С това депутатите от 49-ото Народно събрание изпращат трудна година, в първата половина от която не бе ясно ще заработи ли изобщо редовен парламент или управлението на държавата ще продължи със служебни кабинети, а в края ѝ можем да преброим десетки приети закони и поне няколко гръмки скандала.

Трудното начало

След дълго управление на служебни кабинети и поредни предсрочни избори през април, отслабващ интерес на хората да кажат кой искат да ги представлява в парламента и след връчен “дискредитиран” мандат, напролет новите 240 заеха своите места.

Не беше обаче съвсем ясно в началото “кои са чужди, кои свои”.

След полупрозрачни преговори ПП-ДБ и ГЕРБ дълго отказваха да се нарекат коалиция, а без да влиза в разговора за названието на този съюз, спойката се оказа ДПС. В крайна сметка парламентът заработи.

В месеците след това се наложи неведнъж управляващите да търсят плаващи мнозинства в лицето на опозицията. Опозиционните партии ИТН, БСП и “Възраждане” пък неведнъж се обвиняваха, че са “патерица” на първите три.

Наблюдавахме този сюжет многократно, а трудното законотворчество роди и не един и два скандала. Повечето от тях не бяха по съществото на законопроектите, но затова пък отекнаха достатъчно силно, че да се говори за тях повече, отколкото за записаните закони.

Законотворчеството

Някои идеи като т. нар. “донос-бонус”, вдигане прага на разплащанията в брой, ДДС-то за ресторантьорите да се върне на 20% или да се увеличат парите за втората година майчинство не срещнаха подкрепа.

Други пък намериха своите мнозинства и бяха гласувани успешно – като премахването на газовата такса, предоставянето на БТР-и на Украйна, вдигането на пенсиите от догодина, отказът от дерогацията за внос на руски петрол, терминът “интимна връзка” в Закона за домашното насилие, прекратяването на концесията на “Росенец”, закриването на “Държавна петролна компания”, механизмът за контрол върху главния прокурор и мн. др.

Имаше и среднощни заседания за закъсняло спешно приемане на бюджет за почти изтекла година, множество извънредни заседания.

Журналистите пък възнегодуваха заради липсата на достъп до народните избраници в сградата на бившия Партиен дом, където депутатите от 49-ия парламент заседават.

Скандалите

Колкото и напрежение да имаше между депутатите през изминалата непълна работна година за тях, най-силно отекнаха няколко скандала.

Най-скорошният пример е съвсем пресен – от 18 декември.

На извънредно заседание депутатите от “Възраждане” за втори път блокираха парламентарната трибуна, като част от протеста им срещу демонтирането на Паметника на Съветската армия.

За да има разглеждане на проектобюджетите на НЗОК и ДОО, които веднъж вече бяха забавени пак заради бойкот на опозицията, мнозинството реши те да се четат от място с микрофон в ръка.

Депутатите на Костадинов обаче опитаха да провалят заседанието с изключване на кабелите на тонколоните и с включване на пожарната аларма, което пък предизвика реакцията на депутати от ДПС. Делян Пеевски и Йордан Цонев опитаха да възстановят реда, но се стигна до физическо стълкновение.

Само няколко дни по-рано, на 14 декември, народните избраници от “Възраждане”, БСП и ИТН се събраха демонстративно пред трибуната – левицата и националистите заради демонтажа на Паметника на съветската армия, а депутатите на Слави Трифонов – заради промените в Конституцията.

Опозицията се нареди пред трибуната като футболисти преди дузпа, което предизвика въпроса на председателя на НС Росен Желязков попита: “Някой ще обясни ли това какво е – хепънинг, пърформанс или някакъв хор, който ще изпълни нещо”.

След едночасова почивка бойкотът продължи и в този ден заседание нямаше заседание, тъй като редът в залата така и не бе възстановен.

В едно от заседанията през ноември пък депутатите трябваше да гласуват временна комисия, която да проучи какви нарушения на правата на психичноболните пациенти са констатирани у нас от Европейския комитет против изтезанията.

Въпреки сериозността на темата, тя се превърна в повод за закачки за психичното здраве на Искрен Митев.

След като партиите предложиха свои хора за членове на комисията, Петър Петров от “Възраждане” помоли нечленуващия в парламентарна група Радостин Василев да номинира депутата от ПП-ДБ, който “със своите изказвания е доказал, че има всички качества и съответния опит да бъде член на тази комисия”.

“Трябва сериозно да се обърнем към това и да помогнем на Искрен Митев”, поде духа на диалога и самият Радостин Василев, според когото присъствието в пленарната зала (на Митев) “нанася непоправими щети върху психическото му състояние” и призова залата да стане на крака за него.

След като Мирослав Иванов от ПП-ДБ призова заместник-председателката на НС да отнема думата на депутати и да налага наказания, самият той стана обект на закачките на Василев:

“Съхранявал съм една година да взимам отношение по негови изказвания, защото знам какво му е на това момче. Той да излиза тук и да говори за морал…

Той, Лена Бориславова и Кирил Петков унищожиха морала в политиката по най-безобразния начин. Рогоносецът беше заместник-председател на парламента, защото по парапетите е била…”.

За последните му думи само можем да гадаем, но председателстваща заседанието Росица Кирова му спря микрофона със заканата, че ще бъде наказан, ако в стенограмата открие онова, което мисли, че е чула.

Подобно на миналата година, и през 2023 г. в Деня на детето заседанието на парламента започна със сбиване. Повод за напрежението стана порочната според опозицията “сглобка”.

Представители на “Възраждане” и ПП-ДБ в декларации се обявиха взаимно за “национални предатели”, а след това се стигна и до физически сблъсък.

Квесторите дълго време не успяха да разтърват депутатите, които се скупчиха около трибуната. Депутатка от “Възраждане” дори заговори за бунт:

“Ако сглобите тази абсурдна коалиция на обвиняемите, само за да угодите на вашите началници – бъдете сигурни, още на следващия ден от “Възраждане” ще призовем всички наши избиратели и всички ваши доскорошни, омерзени избиратели, да дойдат тук пред парламента, ако се наложи и вътре”, каза Искра Михайлова от “Възраждане” по адрес на ПП-ДБ и ГЕРБ.

Явор Божанков отговори с декларация, в която нарече “Възраждане” “токсичен отпадък” и “проруска партия”, заговори и за “меки китки” по адрес на лидера на партията и заместника му Цончо Ганев.

В този ден депутатите се замеряха и с топчета хартия, а Манол Пейков от ПП-ДБ се оказа с одраскана буза, негов колега от “Възраждане” – със счупени очила, а трети – със скъсана риза. Имаше плюнки, ритници и много нецензурни думи, докато депутати се заканваха едни на други като кечисти.

И докато по-голямата част от скандала бе излъчен без звук заради спрени микрофони, видеа, заснети от депутати, се появиха в социалните мрежи.

В едно от тях се вижда зам.-шефът на НС Цончо Ганев да плюе по посока на трибуната, където в този момент е Явор Божанков.

В друг юнски ден – на 7 юни, “Възраждане” решиха да не допускат Явор Божанков да говори от трибуната. Депутатът от ПП-ДБ искаше да обясни отрицателен вот при избора на Делян Пеевски за член на комисията по конституционни въпроси.

Още със заставането му на микрофоните, депутатите от “Възраждане” наскачаха от местата и го обградиха, начело с лидера им Костадин Костадинов. Така Божанков не успя изобщо да говори.

От “Възраждане” му крещяха “слизай веднага оттам”, “няма да говориш”.

Божанков не се даде и подвикна – “кои сте вие, че да ми казвате кога ще говоря”. Депутатите от “Възраждане” продължиха да се опитват да стигнат до Божанков, който ги снимаше с мобилния си телефон.

Квесторите обаче се превърнаха в преграда между него и народните представители на “Възраждане”.

Така от партията на Костадинов изпълниха заканата си отпреди седмица, когато се зарекоха повече да не го допускат да говори след скандала и обидите, завършили с блъскане, счупени очила и скъсани ризи.

Скандалът се пренесе в кулоарите на парламента.

Съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков обвини депутатите от “Възраждане”, че с отказа да гласуват на практика са помогнали депутатът от ДПС Делян Пеевски да стане член на Комисията по конституционни въпроси.

Петков отиде в стаята на “Възраждане”, за да се изясни с лидера на партията Костадин Костадинов да не прекъсва изказвания на депутати от ПП-ДБ. Резултатът – беше изгонен пред микрофони и камери.

Почти до бой се стигна в пленарната зала и на 8 декември по време на дебатите по президентското вето върху решението на Министерския съвет и Народното събрание да подарим 100 БТР-а на Украйна. Скандалът се развихри малко преди то да бъде отхвърлено от мнозинството.

Докато говореше лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов от трибуната преди гласуването, в залата съпартиецът му Ивайло Чорбов, придружаван и от други депутати от групата, с бързи крачки достигна до мястото, където седеше народният избраник от ПП-ДБ Манол Пейков.

Чорбов му налетя, но квесторите се намесиха и осуетиха сбиване. Скупчиха се и народни представители от двете групи.

Не се чу конкретната реплика на Пейков по адрес на Костадин Костадинов, но свадата стана именно след обаждането на депутата от ПП-ДБ от място.

Във Facebook той обясни, че реакцията на националистите била предизвикана от подвикването му “руския” (бел. ред.: докато Костадинов говори национален интерес).

Скандалът на 8 декември бе предшестван от няколко поредни дни на напрежение, в които част от депутатите много се постараха да влязат в новините.

На 7 декември ИТН връчи на управляващите “Оскар” “за малоумен филм на сглобката на многоръките търгаши”, след като в некоалицията се договориха да внесат общ законопроект за дерогацията на “Лукойл”.

Ден по-рано Настимир Ананиев от ПП-ДБ пък беше уличен в сексизъм от трибуната на парламента.

Критика към него отправи зам.-председателката на Народното събрание Росица Кирова от ГЕРБ заради мнението му, че тя не може да усмири залата и трябва да отстъпи на друг да довърши точката от дневния ред за споразумението с “Боташ”. Той ѝ върна с искане на оставката ѝ.

През октомври Тошко Йорданов от ИТН чете от трибуната изтекли в медиите, по негови думи, “опорни точки” на ПП-ДБ с твърдението, че били от стратегията на парламентарната група при защитните тези на министрите, които да поддържат при обсъждането на вота на недоверие.

В 49-ото Народно събрание се чуваха и реплики като “тролове на Путин”, “жалък малък лъжец”, “организирана престъпна група за защитаване на чужди интереси”, “мека китика”, “фашистка пропаганда”, “креслив беззъб запалянко”, “мишок”, дори намеци за размери и сантиметри на мъжките им достойнства.

Безспорно обаче най-големият скандал в Народното събрание бе предизвикан от доайена в 49-ото НС Вежди Рашидов.

Неговата реплика “Има и сега закони. Какво чешеме езици. Всички к**ви се събудиха да се сетят, че преди 15 години са изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го направиха на маймуна” по време на почивката между гласуванията на промените в Закона за защита от домашно насилие при включени микрофони.

Репликата сложи край на политическата му кариера – Рашидов излезе от партийните редици и от политиката изобщо.

Темата бе изключително чувствителна в периода след случая с Дебора Михайлова от Стара Загора, пребита и обезобразена от приятеля си. Самият Кевин Спейси, за когото Рашидов говори, години наред води съдебни битки с жени, оплакали се от сексуално посегателство.

През последната година станахме свидетели и на сбиване между журналисти – или поне на псувни и закани.

Операторът на bTV Иван Филчев и журналистът от Mediamall и бивш депутат от групата на “Патриотичен фронт” в 44-ото Народно събрание (НС) Димитър Байрактаров се скараха сериозно за място пред стаята на “Възраждане”, от което да се осигурява добра видимост за кадри.

Това са само част от по-колоритните скандали. Ако ви изглежда, че представителите ни в парламента на моменти са нарушили, меко казано, добрия тон, ето как се е при съседите и в други страни.

В македонския парламент наскоро имаше счупени компютър и инвентар, в парламента на Албания стана пожар след запалени факли, а в местния парламент на украинското село Керецки бяха хвърлени гранати. Масов бой в парламента в Боливия пък имаше през май.

За 2025 г. година пожелаваме на законотворците ни по-малко скандали и повече диалогичност в дебатите.

Източник: Дир.бг

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм