Ами сега? С указ на Путин – Русия си иска всички задгранични имоти от времето на империята и СССР, ето какво притежават в България

Русия си търси всички задгранични имоти, дори тези от времето на Руската империя и СССР.

Това стана ясно от указ, подписан от президента Владимир Путин.

Страната ще отпусне средства за издирване, регистриране и правна защита на имотите в чужди страни, пише руската информационна агенция ТАСС.

За целта ще бъде отпусната субсидия на Предприятието за управление на собствеността в чужбина. Така субсидия е отпусната за пръв път в Русия през 2015 г., но спряна през 6 години по-късно.

С настоящия президентски указ субсидиите се връщат и се назначава конкретно упълномощено предприятие.

С друг указ на държавния глава се отпуска субсидия на предприятието за възстановяване на разходите за поддръжка и експлоатация на федерални руски недвижими имоти в чужбина.

У нас също има такива имоти.

Справка на българското външно министерство до сайта “Клуб Z” от 2022 г. показва, че руските държавни имоти у нас не са никак малко.

Посолството на Русия е част от списъка, според информацията то се състои от 11 сгради.

Дипломатически имот се води и шестетажният руски културен център на ул. “Шипка” в София.

Руската държава има и хотел на ул. “Фредерик Жолио Кюри” № 23, който е част от друг техен имот, наречен търговско представителство.

Според справката Кремъл е собственик и на Руската църква на бул. “Цар Освободител”, както и на 4-етажна жилищна сграда на ул. “Шипка” 20, където би трябвало да живеят дипломати и семействата им, пише “Клуб Z”.

Руската държава разполага у нас и с пететажна сграда на столичната ул. “Райко Алексиев” № 11, както и два жилищни имота – единият е в жк “Хиподрума” на ул. “Урвич” № 2-А.

В Панчарево, на ул. “Вукова кория” № 24, се намира друг голям руски държавен терен с пет жилищни сгради.

В списъка на МВнР от 2022 г. не фигурира огромният комплекс на устието на река Камчия на Черно море, тъй като той се води собственост на местната власт в Москва.

“В чужбина има много съветски и предреволюционни недвижими имоти. Говорим за имоти, които не са дадени или продадени от нас като руска държава на някого.

Говорим конкретно за недвижимите имоти, които по волята на съдбата се оказаха извън нашите регистрационни системи и бяха използвани от напълно неразбираеми организации, държави и лица за свои цели”, каза Андрей Климов, заместник-председател на комисията по международни въпроси към руския парламент.

Той отбеляза, че търсенето на тези имоти в чужбина не означава, че собствеността веднага ще бъде върната в Русия, както трябвало да бъде.

“Но такава работа трябва да започне и да се извършва упорито, докато справедливостта възтържествува напълно на всички континенти по отношение на собствеността, принадлежала на нашето отечество”, добави той.

Политикът обясни още, че решението за бъдещата съдба на намереното имущество ще бъде взето индивидуално за всеки обект.

“Ако разбираме, че е целесъобразно, тогава или ще го дадем под наем на някого, или ще го използваме за осъществяване на нашата външна политика, нашите международни икономически отношения, за културен диалог, за подкрепа на нашите сънародници, живеещи в съответните страни.

Има много въпроси, които могат да бъдат решени с помощта на това, което някога е принадлежало юридически на нашето отечество”, заключи Климов.

Скандалът около затварянето и изгонването на свещениците в Руската църква „Свети Николай Мирликийски” породи въпросът чия собственост е църквата.

Казусът се задълбочи, когато проверка в Агенцията по вписванията показа, че собствеността на сградата е спорна.

В документи от Държавна агенция “Архиви” пише, че земята, върху която е построена Руската църква, е дарена на Руското царско дипломатическо агентство от Общинския съвет на столицата през 1882 година. После е издаден и крепостен акт.

В началото на ноември стана ясно, че “битката” за Руската църква ще се води в съда.

При проверка на прокуратурата са открити важни документи, от които изобщо не можело да се направи извод, че храмът и земята под него са руски, каквито претенции има посолството.

С нотариален акт от 23 юли 1997 г. то се признава за собственик на църквата и земята въз основа на дарение от Руското царско дипломатическо агентство.

Въпросният крепостен акт е издаден на 7 ноември 1898 г., за дарение на “едно празно градско място в София” от Софийското градско общинско управление на дипломатическото агентство в България. В него е казано, че имотът се подарява за построяване на църква.

Останалите документи по нотариалното дело са унищожени според информацията от Агенцията по вписванията.

Нямало доказателства обаче, че посолството се явява правоприемник на дипломатическото агентство на Руската империя.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм