Пет неудобни теми в разгара на “Кешгейт”. Радев трудно ще успее да се измъкне, дори отново да опита да приложи „кобрата на Пугачов“

„Кешгейт“ поставя в съвсем нова ситуация стопанина на „Дондуков“ 2. Не може да се отрече, че досега Румен Радев успяваше да излезе сух от скандалите около себе си, особено тези, свързани с „мирис“ на злоупотреби.

Президентът просто ги оставяше да отшумят, не взимаше отношение, не предприемаше действия или дежурно се оправдаваше, че го атакуват, защото се противопоставя на „мутрите“ и „статуквото“.

Този път обаче въпросите са директно към президента и именно, защото авторът им е толкова видим, какъвто несъмнено е Делян Пеевски в българската политика,

Радев трудно ще успее да се измъкне, дори отново да опита да приложи „кобрата на Пугачов“.

При тази фигура от висшия пилотаж, изтребителят рязко спира, давайки възможност така да се избегне попадане в траекторията на изстреляна от противника ракета. Така Радев успя да излезе „сух“ от няколко скандала, но това далеч не отменя липсата на отговори на пет въпроса, които Радев дължи.

1.„Шефът“ от чатовете на Пламен Узунов

Никой няма съмнения кой е „шефът“ на дългогодишния президентския секретар по антикорупцията Пламен Узунов, задържан през 2020 г. при акцията на спецпрокуратурата на „Дондуков“ 2.

Тогава Радев рязко смени посоката, използва обвиненията срещу човек от най-близкия му кръг и с вдигнат юмрук поведе народното недоволство с вика „мутри, вън!“.

Да, но мутрите останаха вътре. Пламен Узунов е леко понижен, а близо четири години след ареста му е и оневинен.

Доказването на корупцията е трудно начинание, особено в държава, в която институциите, извършващи разследвания са обект на всестранни атаки и критики. И за най-големите фенове на Румен Радев обаче не остава съмнение за скандалните действия на секретаря му Узунов:

Факт ли е, че Пламен Узунов уреди в чат-кореспонденция с бизнесмен сключването на договор с фирмата на брат му? Факт!

Факт ли е, че Пламен Узунов праща на въпросния бизнесмен черновата на съдебно решение, което броени дни по-късно е подписано от тричленен състав на Върховния административен съд? Факт!

Факт ли е, че Пламен Узунов се договаря за изпращането на посланик на близък до въпросния бизнесмен дипломат Факт!

Списъкът е дълъг…

Румен Радев обаче никога не пожела да обясни действията на Пламен Узунов, вече близо четири години.

А става въпрос за човек, който Радев назначи като служебен вътрешен министър в първото си правителство, още през 2018 г. Вместо това, излезе на улицата и нападна прокуратурата, тогавашните управляващи и се захвана с овладяване на цялата власт в държавата.

2. Пътят на Копринката

Ако приемем, че Пламен Узунов е бил лявата ръка на държавния глава, с която президентът не би могъл да се раздели, вероятно заради определени зависимости, то дясната несъмнено е Николай Копринков, някогашен кмет на с. Труд и съдържател на хотел до военната база, ръководена от летеца Радев.

Повече от две години Румен Радев се прави, че такъв казус не съществува, въпреки десетките публикации в медиите, съдържащи огромен обем от лесно проверима информация.

Президентът предпочете да мълчи, разчитайки на факта, че цялата власт е в ръцете му, т.е. тези, които трябва да извадят на показ нарушенията, са негови персонални назначения.

И сега, когато разкритията идват с нов глас, този на председателя на групата на ДПС в парламента, Радев пробва да смени посоката, прилагайки маньовъра с „Кобра“-та. Не говори за корупционните обвинения, а лансира политически проект.

Така на държавния глава не му се налага да обяснява – защо, назначените от него Бойко Рашков и Иван Демерджиев, не са направили проверки по аферите на Николай Копринков?

Защо същото не е извършено от Държавна агенция „Национална сигурност“ в лицето на назначения от президента председател Пламен Тончев?

За прокуратура е ясно – след 2020-та година, държавното обвинение не е имало интерес да продължава конфронтацията с „Дондуков“ 2.

Спецправосъдието беше ликвидирано, именно с мотива, че нахлуло в президентството.

Горе-долу такава бе ситуацията и с Антикорупционната комисия, която вече две години е без титуляр, а и след законовите промени, за рестартиране на работата й ще са нужни поне още две.
Така на практика, каквито и схеми да е завъртял Николай Копринков, то сериозни разследвания едва ли са били приоритет на службите и държавното обвинение.

Точно заради това ултимативните искания на Делян Пеевски за „осветяване“ на случващото се на „Дондуков“ 2 са напълно разумни и логични.

3. Бизнес кръговете около президента

Какво би се случило с всеки друг от публичния живот на страната, който бъде уличен, че е прекалено близък с определени бизнесмени?

Няма начин това да не предизвика поредица от журналистически разследвания, политически коментари и съответно последици за тези, които са част от властта, под формата на политическа отговорност.

Какво се знае за бизнесмена Сотир Ушев? Освен, че живее на семейни начала с Весела Лечева, бивш партиен функционер на БСП и служебен министър на спорта в два от служебните кабинети на Румен Радев.

Това поставя в невъзможност президента да отрича близост до Ушев.

Самата биография на Сотир Ушев буди множество въпроси – бивш управител на НОИ по време на „Тройната коалиция“, после е шеф на военните почивни бази на Министерство на отбраната, а днес бизнесмен с доста имоти.

Логично е да се проследят произхода на средствата, както – дали и какви публични средства е усвоявал през годините.

В това няма нищо нередно, както се опитва да го представи Радев. Защото именно той е този, който настоява за „чисти ръце“, но ако може тези действия да не засягат него самия, неговата администрация и неговите приближени бизнесмени.

Последната категория е важна, защото партийно строителство без финансиране е невъзможно и това е ноторно известно.

4. Служебните министри и корупцията

Служебната власт у нас винаги е била предпочитана от тези, които я упражняват, защото отговорността е размита, а контрол на практика липсва. Това го показаха двете години управление на служебни кабинети, назначени от Радев.

Политическите сили бяха ангажирани със себе си, с предизборни кампании и взаимни обвинения, докато служебната власт вършеше непрозрачни промени в Плана за възстановяване, усвояваше европейски фондове, правеше смени в цялата администрация – от върховете на агенции и комисии до най-ниските чиновнически постове.

Разследвани, уличени, задържани за корупция не се е чуло да има? Нима някои ще повярва, че тя се е изпарила, докато министрите са били на Радев?

Достатъчно е да се види разкритието, че три дни преди да напусне МВР, служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев с подписа си оскъпява обществена поръчка за новите лични документи с над 80 млн.

Оправданието, че това се е наложило заради инфлацията, звучи странно. И след като МВР-министър прави това, може да допуснем какво се е случвало в т.нар. „ресурсни“ министерства, кадруването където е минавало през…Копринков.

5. Назначенията на Радев

Радев търси сметка за всяко назначение на правителство и парламент, нищо, че самия той никога не е давал обяснения за собствените си такива.

Последната му атака беше при избора на двама конституционни съдии от квотата на парламента.

В разрез с добрите институционални отношения, той нападна депутатите за техния избор, а накрая дори бойкотира клетвата на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова.

И до днес обаче Радев така и не е мотивирал публично нито едно свое назначение, там където законът му позволява.

Например в СЕМ, където назначи за член съпругата на негов наследник във военната авиация и дългогодишен ресорен репортер в отбраната.

Всъщност, кадровата политика на президента се основава именно на тази плоскост – повечето от избраниците му са лични приятели или близки на хора от най-близкия му кръг.

Разбира се, стига да отговарят на професионалните изисквания, съответните представители на публичната власт, излъчени от държавния глава, могат да заемат постовете, но поне назначилият ги да не мери с двоен аршин, каквото очевидно Румен Радев прави вече седма година откакто е на „Дондуков“ 2.

Точно в това е големият проблем на тясно скроения президент на Републиката. Румен Радев иска да е сам на политическия хоризонт, вероятно и заради това не крие, че се е впрегнал за трети път да прави партия, този път свързана с „Трети март“.

Преди това обаче трябва да започне да отговаря на въпросите, които Делян Пеевски само формално задава. Защото това са въпроси, чийто отговори политически активните граждани искат да знаят.

В политиката няма недосегаеми и е време Румен Радев да го разбере.

За много по-малко от стореното от представители на неговия екип, във всяка европейска страна такива като Узунов, Копринков и Сие, отдавна щяха да са се разделили с публичните постове, а президентът да е дал адекватни обяснения.

Ако искаш да си държавен глава, който е почтен, открит и държи на своя интегритет, особено когато обвиненията са свързани с кадрувания, злоупотреби и незаконно обогатявания. Иначе, оставаш просто един фигурант, който без публичния пост ще е никой.

Източник: Стандарт

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм