Икономист: 1.2 милиарда лева от Плана за възстановяване и устойчивост се бавят вече втора година
Има 4 основни причини, поради които се бави вторият транш от парите на България по Плана за възстановяване.
Това каза икономистът Георги Вулджев по Радио “Фокус”.
“Всяко плащане е обвързано с реформи. Вероятно ние сме изпълнили почти всички 58 промени, но 4 не сме успели – Закон за личния фалит, Националната здравна стратегия 2021-2030 г., нормативната уредба за подаване на сигнали за нередности липсва, какво и намаляване дела на договорите, възможени на единствен оферент във връзка с работата на Агенцията за обществените поръчки”, заяви Вулджев.
По думите му България е получила 2,7 млрд лв по първия транш,
но 1,2 млрд. лв. – вторият, се бавят над година.
“Тези реформи са доста важни, особено първите 3. Ние сме единствената европейска държава без закон за личния фалит. Още преди година бе внесен законопроект в Народното събрание, но не се постигна съгласие по спецификите му и до днес”, подчерта икономистът.
Логично е за има такава законодателна рамка – да е уредена институцията на личния фалит, важна е в контекста на съвременната финансова система.
“Лобита са притеснени от това – не са напълно против различните кредитори, но искат да гарантират правата си на всяка цена. През 2020 г. кабинетът на Борисов гласува абсолютна давност по всички лични задължения на физическите лица от 10 г. Тя влезе в сила от 2021 г.
От 2031 г. нататък, според сегашните закони, ако физическо лице има висящи дългове с давност над 10 години, те автоматично се опрощават.
Това обаче стимулира хората да се крият от кредиторите си”, категоричен е Вулждев.
“Доста сме закъснели, по оригиналния план всички пари трябваше да бъдат получени до средата на 2026 г., но се бавим – ще пропуснем и петото плащане през юни. С оглед политическата обстановка не виждам как в момента ще успеят партиите в Парламента да намерят компромис относно необходимите реформи.
Нещата вървят към получаване на второто плащане най-рано тази есен”, подчерта икономистът.
Забавянето на парите има отношение към икономическия ни растеж.
“Тази година той ще бъде доста зависим от публични инвестиции и ако не получим финансираме по Плана, това дърпа целия растеж надолу, което е зле и за държавната хазна.
Най-силният фокус на финансите по документа е енергетиката. Там парите за усвояване са 38%, една трета от парите по Плана трябва да се насочат към изграждане на нисковъглеродна икономика”, разясни темата Георги Вулджев.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
