Бомбени заплахи в България: Киберексперт предупреди за още хибридни атаки

Бомбени заплахи в България засегнаха десетки институции, след като фалшиви имейли доведоха до евакуации и прекъсване на работа.

Бомбени заплахи в България доведоха до евакуации и прекъсване на работата вчера в десетки институции, след като съдебни палати, обществени сгради и администрации получиха фалшиви сигнали за поставени взривни устройства.

Случаите предизвикаха сериозни затруднения в нормалното функциониране на държавни структури,. А експерти предупредиха, че подобни действия могат да бъдат част от по-широка хибридна заплаха, насочена към проверка на реакцията на институциите.

Десетки съдебни палати, обществени сгради, хотели и различни институции в страната получиха електронни писма с фалшиви сигнали за поставени взривни устройства. Последваха евакуации, временно беше преустановена работата на редица администрации, а на много места съдебните заседания бяха прекъснати, което доведе до сериозни затруднения в нормалното функциониране на държавните структури.

Експерт говори за координирана хибридна атака

Според киберексперта Ясен Танев случилото се не бива да се възприема като поредица от отделни заплахи. По думите му става въпрос за координирана хибридна атака, насочена срещу държавните институции. И тяхната способност да реагират при подобни кризисни ситуации.

„Тяхната цел е да се изпита оперативната устойчивост на българската публична администрация. И способността ѝ да реагира на асиметрични заплахи – съобщение блокира работата на държавата и поставя нейните органи под стрес“, коментира той.

Експертът обръща внимание, че самото понятие „имейл за бомба“ създава погрешно внушение. Тъй като автоматично свързва електронното съобщение с реална физическа опасност – именно психологическият ефект, към който се стремят извършителите.

Основната цел е създаване на усещане за нестабилност

По думите на Танев ефективността на подобни хибридни атаки не се измерва с нанесени материални щети. А с това доколко успяват да нарушат нормалния ритъм на работа на институциите.

Той посочва, че показател за успех е колко хора са били евакуирани, колко време е продължило блокирането на административната дейност. И до каква степен е било затруднено ежедневното функциониране на държавните органи.

Още по темата: Паника в Бургас: сигнал за бомба в съда преди знаково дело

Протоколите съществуват, но трябва да се прилагат правилно

Киберекспертът припомня, че още през 2023 година са били въведени процедури за действие при подобни ситуации. Според тях първата стъпка е да бъде направена оценка на достоверността на получената заплаха, след което да се предприемат съответните мерки.

„Все още не мога да разбера защо масовото изпращане на подобни електронни съобщения не се разглежда като инцидент по Закона за киберсигурност, а като инцидент за физическа атака“, посочи Танев.

Разследването изисква координация и ясна комуникация

Според него компетентните институции разполагат с необходимите инструменти и механизми, за да извършат разследване на подобни случаи. Наред с това обаче особено важно остава и информирането на обществото, за да не се допуска разпространение на паника.

Свързани случаи: „В рамките на 10 минути ми съобщиха…“: Георги Кандев с шокиращи разкрития за заплахи и натиск

„Ако държавата не покаже, че разбира какво се е случило, престъпниците са постигнали целта си – да създадат усещане за нестабилност и несигурност“, заяви той.

Танев подчертава още, че не бива автоматично да се прави извод, че подобни електронни съобщения задължително произхождат от т.нар. Darknet.

Необходима е по-голяма устойчивост срещу хибридните заплахи

По думите му българската администрация трябва да продължи да усъвършенства своите процедури за реакция. И да повишава устойчивостта си срещу хибридни атаки.

Той отбелязва, че институциите вече организират обучения, тренировки и симулации на кризисни ситуации. Но според него ръководителите трябва да изградят по-съвременен подход при вземането на решения по време на подобни инциденти.

Ако извършителите бъдат открити, те трябва да понесат сериозна наказателна отговорност, категоричен е Танев.

Очакванията са подобни атаки да продължат

Според киберексперта настоящата геополитическа обстановка създава предпоставки хибридните атаки да продължат и в бъдеще.

„Атаката не беше насочена физически срещу хората или сградите. Тя беше насочена срещу устойчивостта на държавата. И начина, по който институциите реагират при кризи“, подчерта той.

Танев предупреждава, че подобен риск съществува не само за държавните структури, но и за бизнеса.

По негови данни над 70% от българските компании продължават да имат ниско ниво на готовност в областта на киберсигурността, което ги прави уязвими при подобни сценарии.

В заключение киберекспертът посочва, че към момента държавните институции са по-добре подготвени от частния сектор. Но именно сега е подходящият момент да бъдат актуализирани протоколите за реакция, така че на практика да се докаже тяхната ефективност при бъдещи подобни инциденти.

Масовите бомбени заплахи поставят въпроси за реакцията на службите

Масовите бомбени заплахи, които вчера парализираха съдебни палати, прокуратури, болници и държавни учреждения в различни точки на страната, не са просто поредната злонамерена провокация, която трябва да бъде отчетена като „фалшив сигнал“.

Според криминалиста Иван Савов подобни атаки са лесен, евтин и сравнително безнаказан инструмент за натиск. Който обаче може да се превърне и в по-тревожен тест за реакцията на службите, ако зад него стои не случаен извършител, а добре премислена схема за наблюдение на системата за сигурност.

Присъединете се в групите на Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм