Слави и Карбовски си приличат. По грубия вкус, нарцистичната самобитност и опошляването на комуникацията с публиката

Номинацията на Карбовски за СЕМ е недоразумение. И тук разделението не е либерали срещу консерватори. А нормални срещу деформирани и болни. Разбирам, че бил се оттеглил. Чудесно! Няма нищо по-неприятно циник да има пространство на действие. Да придобие наставляваща роля, да оперира с морални пластове. Олдъс Хъксли казваше, че циничният човек не е толкова лош, стига да знае кога да спре. Не мисля, че Карбовски някога е знаел кога да спре. Винаги е искал да удари някакво дъно. И да подълбае още надолу, като извади неща, които са естествено грозни. Карбовски определено има рецептори за грозотата. В нея се чувства удобно, той я обитава, обича вкуса й, тя е неговото скривалище.

Карбовски, който години наред отразява дъното на обществото, алкохолици, проститутки, наркомани и др., е номиниран за член на СЕМ от партията на Слави. Всъщност колективният Слави и Карбовски си приличат. По грубия вкус, нарцистичната самобитност и опошляването на комуникацията с публиката. Скандалджиите ще казват каква е мярката. Обиждащите ще оценяват има ли обида и ще контролират обществения медиен ресурс.

Карбовски, който започва стихосбирката си „Дефлорация“ със заглавието „Мотивът на великия мастурбатор“, и който винаги е ползвал словото, не за да дарява знание, а за да възбужда възмущение, да провокира обществената срамежливост, да критикува „мазното съществуване“, както той се изразява. Талантът на Карбовски е да бъде циничен. Това е натюрел, вкус, формата му на вътрешна тревога. Но цинизмът отдавна не е поп, нито е афтърпоп, нито е постмодерен. Той е самота, която не може да бъде комуникирана красиво. Затова, дори когато е сантиментално-нежен, Карбовски пише „Оригинални надписи от женски тоалетни“, или се заканва в безнадеждната си поезия: „ще гоня с прашка акащите птички“, „ще мразя всеки, всичко, всички“, „ще бъда сам и ще обичам плъхове“.

Няма нищо по-неприятно циник да има пространство на действие. Да придобие наставляваща роля, да оперира с морални пластове. Олдъс Хъксли казваше, че циничният човек не е толкова лош, стига да знае кога да спре. Не мисля, че Карбовски някога е знаел кога да спре. Винаги е искал да удари някакво дъно. И да подълбае още надолу, като извади неща, които са естествено грозни. Карбовски определено има рецептори за грозотата. В нея се чувства удобно, той я обитава, обича вкуса й, тя е неговото скривалище.

Автор: Калина Андролова