ГЕРБ внимателни по леда: излизат по-приемливи от изолацията или пък ще чакат тази власт да се срине окончателно

След като “Има такъв народ” обяви, че излиза от четворната коалиция и изтегля министрите си от управлението, мнозина се питат можеше ли този развод да бъде избегнат. Истината е, че раздялата беше заложен в самата конструкция на днешната власт.

Различието между партиите е твърде голямо, за да могат да издържат 4-годишен мандат. Разбира се, турбулентната ситуация от криза в криза също допълнително даде повод да разсъждаваме в тази посока.

ИТН в най-голяма степен бяха заподозрени, че ще хвърлят първи кърпата. Като слушаме обвиненията между ИТН и “Продължаваме промяната”, напреженията явно са стигнали своя връх.

Тази ситуация трудно можеше да се избегне, макар очакванията за раздора да бяха свързани със Северна Македония.

Колкото до заявките, че се оттеглят, но не искат избори, вероятно те са продиктувани тъкмо от нежеланието на партията да ходи на избори. Ако погледнем резултатите на ИТН през изминалата година, формацията премина от победа до загуба на много електорален капитал. Другата хипотеза е битката на интерпретациите: ИТН не искат да носят вината за провала на това правителство в ситуация на криза, когато очакванията на хората са да се решават проблеми, а не да се раждат нови.

Чуват се упреци и към “Продължаваме промяната”, че са пропилели енергията на площадния протест.

И да, вярно е, че тя бързо беше загубена. Очакванията бяха за бързи решения и сериозна борба с корупцията, каквито заявки се чуваха многократно от Кирил Петков и Асен Василев. Но тази борба някак бързо беше сложена на трупчета, което също им изигра лоша шега – видяхме от социологическите проучвания как много бързо започнаха да губят електорална подкрепа.

В очите на хората те успяха да махнат ГЕРБ, но не продължиха по заявения път. Няма как това да няма делегитимиращ ефект.

Развитието на ситуацията най-вероятно ще доведе до изваждането на ГЕРБ от изолация. А това е най-търсеният ефект от тази най-голяма опозиционна партия. Затова виждаме колко внимателно се опитват да стъпват по тънкия лед. Всъщност ГЕРБ имаха най-голям интерес това правителство да продължи, за да натрупа още повече негативи. Но и липсата на желание от ПП да ходи на избори ще помогне доста за изваждането на ГЕРБ от изолацията – просто ще започнат да изглеждат много по-приемливи.

Премиерът Петков се обяви за правителство на малцинството със заявки за реформи. Но в тази динамична кризисна ситуация това по-скоро ми изглежда невъзможно. Дори да се намерят депутати, които да гласуват новите министри, ще трябва да търсят подкрепа за всеки един законопроект, а това е тежък и сложен процес. Затова съм по-скоро песимист за реалистичността на подобен сценарий.

Въпросът е кой би бил мостът за кабинет на малцинството? И тук се ражда големият парадокс за ГЕРБ. Те хем искат да отидат на избори, както, разбира се, всяка опозиция, хем да са излезли от изолацията, хем искат това правителство да е изпило още от горчивата чаша на властта. Не съм сигурна кое точно надделява.

Заявките на всички партии са за курс към избори. Гласуването на новите министри, когато се стигне до този момент, ще реши в най-голяма степен ребуса. Но според мен прегръдка от ГЕРБ или хипотетично на ДПС за това управление ще го делегитимира допълнително в морален аспект, а това би усложнило и без това комплицираната политическа ситуация.

Подобно положение сега може да се задържи още за някакъв период, но предсрочните избори така или иначе ще дойдат. Най-вероятният сценарий е да са наесен. Яснота обаче ще имаме в идните дни.

Друга опция е продължаването на живота на този кабинет примерно до другата година. Не съм сигурна обаче колко силно е желанието на другите партии да управляват в условията на задълбочаваща се инфлация, повишаващи се цени и т.н.

Третата опция – създаването на кабинет в рамките на това Народно събрание – ми се струва най-малко вероятна.

Стигне ли се до нов предсрочен вот, “Възраждане” имат най-голям интерес от него, защото те често са сами на политическия терен с определени теми, с което успяват да трупат политически капитал. Виждаме в проучванията как подкрепата за тях върви нагоре. Всъщност техните резултати на едни предсрочни избори могат по-лесно да решат въпроса каква коалиция може да има след изборите. С инструментите на социологията ще измерим в тази ситуация възможностите на малките политически партии. Шанс да прескочи бариерата се очертава и пред Стефан Янев, но този шанс зависи и от това кога ще са изборите.

Не очаквайте обаче големи промени в състава на партиите, които ще се явят на тях, по-скоро сериозно пренареждане.

Евелина Славкова, изследователски център “Тренд”/ 24 часа