Когато казвахте: “Арести, арести, арести…” мислехте ли за партньорството и колегиалността, за джентълменството и националната кауза. Не, нали
от фейсбук профила на Рашел Леви
Да чакаш някой от опозицията да подкрепи правителството ти, след като си арестувал незаконно лидера на същата опозиция, е меко казано нагло, самонадеяно и безкрайно тъпо.
Нищо в собствената ти етика не го предполага. От сутрин до вечер нападаш грубо, лъжливо, безпардонно същите тези хора, от които чакаш подкрепа(според собствените ти социолози) Не се прави така.
Много често политиката изисква и джентълменство, и широта, и обединение около национална кауза.
Не спасяването на главите ви за доограбване на държавата е национална кауза. А спасяването на държавата от доограбването и следващите милиардни заеми.
Когато стъпвахте във властта, вашите противници ви предложиха подкрепа. След калната игра, след отсъствието на чест дори във външната политика( няма хуманност, няма оръжие, скандали с бежанците), след безконечните лъжи, лъжи, лъжи, след арестите по тъмна доба на опозицията, чакате подкрепа. В името на доограбването на България.
Не, политиката често е мъжка игра. Не за крадци на дребно и не за страхливци. И джентълменство има в тая игра често, и благородство дори. Висока топка може да бъде. Изкуство…
И когато казвахте: “Арести, арести, арести…” мислехте ли за партньорството и колегиалността, за джентълменството и националната кауза. Не, нали?!
Лесно е да бъдеш самоуверен с фалшифициран вот, ако не знаеш, че от тази трудна, страшна и сложна игра се излиза или с чест, или през задния вход и с еднопосочен билет.
