Дебилните усмивки и нечленоразделните словоупотреби вече не са загадъчни и не навяват харвардска свръх компетентност, а са ярък литмус за несъстоятелност
от фейсбук профила на Асен Димитров
Около 300 нагли същества са се запретнали да наместват своя интерес, като формула за държавна политика.
Не трябвало да има избори! Трябвало да спретнат някакво правителство помежду си! Явно са загрижени, че при безвластието им ще се светне народът, колко добре е точно без тези.
След провала на най-нелепата сбирщина, която е обитавала сградите на държавното управление започва някакъв гърч за оцеляването на тази паразитна микро общност, наречена политическа класа.
Как може Ива Митева от ИТН да дава мнения кой е по-подходящ между Никола Минчев и Лорер да управлява България?
Очевидно кандидатурите и на двамата няма как да са предмет на обсъждане дори в никоя сериозна частна структура, нежели за високи държавни постове, но Митева прави гротескни номинации, за да закрепи още някой месец на депутатската банка. Тя вече не е представител на политическа сила, а на група депутати, доизживяващи парламентарното си битие. С изветрелите си пълномощия е нахално да се прави на кадровик на държавата?
Основният инструмент, с който се създава капацитетът на управлението е човешкият фактор. Кадрите! Тяхната експертиза, опитът и демонстрацията на вродени способности и придобити умения. Това очевидно не е налично.
Депутатските недоразумения, напрягащи се за мнозинство не могат да селектират нищо смислено от своите редици. Нямат и партиен кадрови потенциал.
Електоратът отмени основните си критерии за избор, като деклариране на идейна принадлежност или утвърден авторитет и доказана експертиза, за да дадат кредит на доверие на хора, които раздаваха с обещания надежди за повишаване на жизнения стандарт и налагане на правов ред. Шмекери популисти!
Вместо това ни превърнаха в миманс на 6 месечен външно политически спектакъл на гастролиращата управляваща, самодейна трупа.
Добутахме РСМ по пътя за Европа, на ръба сме да прекратим всякакви отношения с Русия, даваме мощна подкрепа на Украйна, когато се налага го правим през Полша, но нямаме вече дългосрочен договор за доставка на газ. Основните битови потребности стават непосилни за доходите на преобладаващата част от населението. Стоките от първа необходимост са вече в категорията “лукс”, но не като качество, а като достъпност.
Проваленият кандидат за гуверньор на ПП се изрепчил на ИТН: “Коя врата затвори ПП!”.
Ами щом не знае, да му кажа! На ПП хората затръшнаха онази врата, от логото им, дето води към зелената морава, на която бяха пратени да пасат българските избиратели. Ничия наивност няма да прекрачи вече този праг. Дебилните усмивки и нечленоразделните словоупотреби вече не са загадъчни и не навяват харвардска свръх компетентност, а са ярък литмус за несъстоятелност.
Какво може да е по-гръмовен апотеоз на политическата какафония от мандат за съставяне на правителство, връчен от Радев на Нинова.
Онзи ден, на консултациите, президентският тандем наруши традиционното издевателство над партийните делегации да бъдат държани на крак в залата и да очакват появата им. За пръв път Радев и Йотова трепетно и чинно изчакваха да въведат Нинова и придружителите й.
Очевиден флирт. Кой кого спасява и кой подлага динена кора на другия?
Ако Нинова успее да събере правителство, то няма и няма да има аналог. В трамвай да попадне човек с такива хора, трябва да дръпне внезапната спирачка и да слезе, камо ли да им предостави възможност да го управляват!
