Това се случи в едно предишно “протестно” лято. Посегнаха на паметта ни
Две години призовавам да разказвате на младите за “мутренските” времена. Разказвайте им! Нека прочетат и някои книги, свързани с тях.
от фейсбук профила на Рашел Леви
Разкажете им за 90-те, когато още не са били родени, или са били твърде малки, за да помнят сливането на мафия и държава, на бивши ДС кадри, спортни паралелки и начинаещи бизнесмени източен тертип.
Превръщането в една нощ на комсомолския елит в “честни” частници.
Куфарчета, самолети, несметни богатства и ранна смърт.
Престъпност, каквато не могат и да си представят, но от две години тя пак надига пак глава.
Реминисценция – предупреждение.
Побой на продавачка посред бял ден и отмъкване на касата пред очите на старци и деца. Анархия.
Момчета с вериги пред чейнджа.
Спекула, спекула, спекула…
В нашия вход деца, агонизиращи след свръх употреба. Всеки ден.
Във вашия вход. Навсякъде.
Мизерия. Дефицит. Инфлация.
Тези картини в тази интензивност бяха лицето и характерът на Деветдесетте.
Кармичните, жестоките, преживените от нас… Нашите съсипни.
Нищо общо с десетте години след Милениума и десет след тях. До онова ” протестно” и сенчесто лято. Нищо.
Проблеми със сигурността в рамките на нормалното, но не и агония, не и жестоки пропасти, не и анархистичен шок, не и “мутренски времена”, не и детска безпътица до размерите на Содом.
Подредете им времето на младите.
Паметта е залогът едно общество да стъпва на твърда почва.
Ограбиш ли му паметта, взривяваш му бъдещето .
Това се случи в едно предишно “протестно” лято.
Посегнаха на паметта ни.
Сенките от миналото, които понякога се връщат “бели и добри”… Ако не ги разпознаем, разбира се, и тръгнем след тях.