Доц. Наталия Киселова: Машинното гласуване предизвиква у хората недоверие или страх. Българите в чужбина не могат да обърнат вота

Доц. Наталия Киселова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 2002 г.

Има специализации по правораздаване и публична администрация. В момента е преподавател по конституционно право в Софийския университет.

През юни 2016 г. държавният глава Росен Плевнелиев я назначава за свой секретар по правни въпроси.

-Доц. Киселова, смятате ли, че трябва да има нов избирателен район „Чужбина“?

-Въпросите са всъщност два. Единият касае правния аспект и това кои държави в света имат избирателен район „Чужбина“, както и колко от тях допускат повече мандати да се разпределят от гласове, които са постъпили без държавата да има реален контрол върху гласуването.

Защото, ако ние организираме избори в чужбина, извън дипломатическите и консулските ни представителства, то те са на доброволен принцип.

И вторият въпрос е дали тази уредба, която партиите предложиха и вече действа, е адекватна. Според мен тя е непълна и преди да се приложи, трябва да бъде допълнена.

Например, искам да попитам: достатъчно ли е да оставим в ръцете на ЦИК да определя броя мандати, които ще се разпределят в този район „Чужбина“.

Важно е и как се изчисляват броят мандати – дали ще са минимум четири или повече? Това законодателят трябва да го реши.

В сравнителен план държави, които са имали колонии в миналото и е останало там тяхно население, са обособили самостоятелен район за гласуване в чужбина.

Става дума за Франция и Португалия. Великобритания например, тъй като допуска гласуване по пощата, не е обособила самостоятелен район.

Там хората просто си гласуват по пощата по адрес, на който живеят. Освен това гласуването е с мажоритарна избирателна система. А секция „Чужбина“ има, когато гласуването е пропорционално.

–България обаче не е такава държава?

–Да, затова по-скоро трябва да се мисли за по-балансиран подход при гласуването в чужбина.

-Кой трябва да определи броя мандати и колко трябва да са те за гласуващите в странство?

–Според мен това трябва да е Народното събрание. Колко трябва да са тези мандати – това всъщност е въпросът.

Защото ние не знаем колко са всъщност избирателите в чужбина. Те са непостоянна бройка. След трети октомври тази година, когато приключи последното преброяване, ще стане ясно колко хора живеят извън страната ни.

И числото може да е доста сериозно. Оттук балансът между това колко са мандатите, може да зависи от броя избиратели, но може и да зависи от броя регистрирали се за съответния избор. Това е въпрос на преценка на Народното събрание.

Сега на тези избори няма да има район „Чужбина“, то ще важи за следващите.

–Много често след избори българите, които живеят в България, са недоволни, че тези от чужбина гласуват за страна, в която не живея. Как ще се гарантира балансът?

–В момента гласовете, които постъпват от чужбина, се разпределят към всяка партия, за която хората са гласували на национално ниво. И всъщност те повишават активността за отделните партии, които са подкрепили.

Ако обаче има отделен район, тогава можем да очакваме съвсем различно разпределение на получените гласове, респективно на получените мандати.

–Може ли българите в чужбина да обърнат вота?

–След 2000-та година започна да се гласува по-масово извън дипломатическите и консулските ни представителства. Ако ги сравните с миналите досега избори, може да видите какво е съотношението на получените гласове спрямо отделните партии.

И може да се очаква, че там, където доминира една партия или коалиция, тя може да получи всичките мандати.

Не бих казала, че може да се обърне вотът. По-скоро някоя партия може да получи повече мандати въз основа на това, че взима всички мандати от отделен избирателен район, в случая 32-рия.

–Ще се правят ли списъци на хората, които искат да гласуват зад граница?

–Изборният кодекс е предвидил при сериозна избирателна активност на предишен вот (повече от 100 избиратели) – да се открие секция. А там, където има открита секция, избирателят трябва да подаде заявление, че иска да гласува и ще бъде записан в списъка за съответната секция.

–Ако на следващите избори съм на почивка в Гърция и не съм подала заявление, как ще гласувам?

–Можете да дадете своя вот, ако в изборния ден подадете декларация в тази секция, че няма да гласувате на друго място. Всъщност мнозинството от хората в чужбина избират по време на изборния ден къде да гласуват именно с подаване на такава декларация.

Поради тази причина се забавя гласуването, защото голяма част от тях, при автоматично отваряне на секции, не са длъжни да подават заявление къде ще гласуват.

А този, който е подал, той се изключва от Република България и дори в деня на изборите да е у нас, той не може да гласува. Такова е условието. Затова значителна част от българите в чужбина не подават заявление.

–Трябва ли да се изчистят списъците в България от хората, които живеят в чужбина?

–По правило списъкът е съставен по постоянен адрес – всеки, който е български гражданин, той има постоянен адрес на територията на Република България. И по правило се включва в съответното населено място в избирателният списък.

Ако реши и подаде заявление до ЦИК, той ще бъде изключен от този списък. Но ако не подаде, ще си присъства.

И заради това дублиране, защото някои от тях гласуват в чужбина, а пък са и в списъка у нас, изглежда, че избирателите са повече. Разбира се има и други причини.

–Какви са те?

–Част от хората, които са живели в чужбина, но са починали, и не е подадено сведение по постоянен адрес от техни близки, продължават да са в списъка.

Може би си спомняте преди повече от 10 години един кораб – „Хера“ – беше разбит и потъна при Босфора. Хората, които са били на борда му, са български граждани и не са обявени за мъртви, защото това е било желанието на роднините.

И тъй като няма трупове, са в списъка. Така че причините някои, които не са между живите, а пък са в списъците, са най-разнообразни.

–Как гледат избирателите на гласуването с машини?

–Повечето хора са свикнали да гласуват на хартия. Промяната в начина на вота предизвиква у тях недоверие или страх. Или боязливост.

Когато нещо е непознато, е нормално човек да бъде леко стъписан. Затова моят призив към ЦИК е, машините, с които ще се гласува, да бъдат предоставени по-рано на общинските и областните администрации.

За да могат хората да отидат и да видят как изглежда те и да ги пипнат.

Един от проблемите на гласуването с машина е, че гражданите не виждат пълната листа. Затова бюлетината трябва да се листва. Виждат се партиите и коалициите от 1 до 15.

И после трябва да дадете следваща страница, за да видите от 16 до 30. И това може да създаде затруднения.

Клиповете не са достатъчни. На симулатора, който пусна ЦИК, трябва да се кликне с мишката. Но друго е вече да гласуваш със сим карта.

Хората могат да се справят с мишката. Но със сим картата е друго – тя се пъха по определен начин в машината, не трябва да се прави рязко, за да не се счупи самата пластика, трябва да се натисне с по-плътен пръст, защото машината се активира от дебелината на пръста.

Човек просто трябва да пипне и да усети как става.

–Има много коментари, че служебното правителство надвишава конституционните си правомощия. Калоян Методиев, бившият началник на кабинета на икономическия министър Корнелия Нинова, сподели, че не е тяхна работа да правят ключови назначения и уволнения, а да подготвят изборите. Така ли е?

–Има едно тълкувателно решение, което се отнася и за дейността на служебното правителство.

Нито Конституцията, нито тълкувателно решение 20 от 1992 г. , са поставяли някакви ограничения от гледна точка на правомощия или задължения.

Ограничението идва от това, че при служебен кабинет няма парламент. И затова този кабинет не може да реализира правото си на законодателна дейност.

Но кои служители да бъдат назначени или освободени, както всяка изпълнителна власт, така и тази, може да решава. Дали е правилно, е следващ въпрос. Но законодателна пречка за това няма.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм

Източник: Филтър