ГОРЕЩО ПРОУЧВАНЕ: ГЕРБ увеличава преднината и издухва ПП, Борисов – лидерът с най – голямо доверие

Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23.4%) пред основния конкурент “Продължаваме промяната” (17.5%) от почти шест процентни пункта.

Това показва допитване на социологическата агенция “Алфа Рисърч” сред 1117 български граждани в периода между 27 август и 2 септември.

Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.

ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на “Алфа Рисърч” от юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто) при “Продължаваме промяната”.

“Продължаваме промяната” може да загуби около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава избраха новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър – както вляво, така и вдясно.

Всичко, което трябва да знаете за:

На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. Както обичайно преди избори, движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания.

В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.

На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и Възраждане (9.5%).

БСП, също както и “Продължаваме промяната”, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет.

Ключово за социалистическата партия ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват.

Освен това началото на кампанията показва, че и “Продължаваме промяната” навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели.

От своя страна “Възраждане” има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората.

“Демократична България” плавно върви нагоре, за което ѝ помагат две обстоятелства.

Първо, разочарованието на част от избирателите от “Продължаваме промяната”, които се връщат сега към “Демократична България”.

И второ, радикализирането на партията на Кирил Петков и Асен Василев, на чийто фон “Демократична България” се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.

Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност може да се каже, че ще присъстват в 48-ото Народно събрание.

Още две партии са на ръба. “Български възход” на Стефан Янев (4.2%) с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова – дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент – БСП, “Изправи се България”.

“Има такъв народ”, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%.

Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот – бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват.

Партията на Слави Трифонов е в остра конкуренция с “Възраждане” и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.

Очертава се около 48% избирателна активност

На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели.

Това означава, че до урните могат да отидат около 2.6 млн. души, което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021 г.

На този етап обаче е още много рано да се каже, дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.

Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата – “около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива”.

Според проучването на “Алфа Рисърч” 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% – около “Продължаваме промяната”. Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях.

Най-голяма част (44%) не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.

Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса “какво правителство е възможно след изборите”, се очертава като един от основните движещи фактори в кампания 2022.

Рейтинги и доверие:

В кризисни ситуации като настоящата, разочарованието от едни политици много често е съпроводено от пренос на доверие и надежди към ново поколение, или нови лица политици, каквато беше ситуацията през 2021г.

Кампания 2022 стартира обаче със сериозна ерозия на доверието към всички ключови партийни лидери, които ще вземат участие в предстоящите на 2-ри октомври избори.

Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е „кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван“.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни.

Съпредседателите на основния опонент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца, бележат рязък спад в личните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто.

Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%).

Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер К. Костадинов (13%:57%).

В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).

От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев.

В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така, към момента, ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.

С оглед не само на настоящите избори, но и на потенциала за решаване на кризи след тях, наблюдаваната сериозна ерозия на доверие към политическите лидери и лидерство, е изключително рисков фактор. Най-малкото, защото при очертаващия се фрагментиран парламент и коалиционни формати, ще бъде все по-трудно да се осъществяват дългосрочни политики, изискващи лидерско визионерство и широка обществена подкрепа.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от “Алфа Рисърч”, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

“Алфа Рисърч” носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм