Вземе ли третия мандат, ДБ е в клопка: или подкрепа от ГЕРБ, или не предлага кабинет, защото “ще вземе да мине”

България може да подобри рекорда на Израел – 5 парламентарни избори от 2019 г. насам

Най-големият провал ще е, ако не се направи опит за съставяне на кабинет – борбата в момента е кой ще е виновен да отидем на нови избори

Днес никой не е готов на компромис заради Шенген и еврото, какъвто царят направи през 2017 г. заради ЕС, смята политологът Теодора Йовчева

710 дни е средната продължителност на живота на правителство в Западна Европа. Какво остава за страните в Източна Европа, особено след 1989 г., когато вече има свободни и честни избори – още по-кратки кабинети

-4 парламентарни вота с потенциален пети на хоризонта за 2 години. Този прецедент за българския политически живот беше ли очакван?

-Още след вота на 4 април 2021 г. и силното противопоставяне между няколко субекта – най-вече ДБ и ГЕРБ, се видя, че много трудно ще бъде сформирано правителство оттам нататък, и то по две причини.

Първо, заради голямото противопоставяне, и второ – заради липсата на ерозия в някои от лагерите.

Досега в българския политически живот сме виждали ясна ерозия в подкрепата за доминантните субекти. А в скорошния случай такава не се получи.

Нито при ГЕРБ наблюдавахме силна ерозия – въпреки че имаше, тя не беше такава като при НДСВ през 2009 г., когато от партия в изпълнителната власт изпадна под 4-процентната бариера.

Съответно нямаше ерозия и в другия лагер – видяхме, че ПП не се срина толкова, нито пък ДБ изгуби представителство.

Въпреки това силата на противопоставянето не е отслабнала, макар и субектите да са се сменили, след като ПП замести ИТН.

-Отдалечаваме ли се изобщо от хипотезата, че скоро може да има правителство с пълен мандат?

-Макар и да не изключвам възможността за пълен мандат на правителство, засега знаците не са оптимистични.

Напълно е възможно да станем свидетели на правителства, които бих определила като revolving doors (от английски – въртящи се врати) – като вратите на моловете, в които влизаш, въртиш се и излизаш.

Такава метафора бих използвала и за правителствата, които наблюдаваме и ни очакват.

Защото има два варианта: или чести и постоянни избори, което в един момент трябва да приключи, или правителства с цели и задачи – тоест кабинети, които казват ясно, че не могат да изкарат дългосрочно заедно като траен съюз, но поне да си поставят цели – например влизане в еврозоната, и да се работи до този хоризонт.

Такъв пример може да дадем с Италия, когато Марио Драги стана премиер. Подобен сценарий може и да се види в България – кратки правителства с ясни цели и задачи.

-Въпреки тежката фрагментация тя изключение ли е от логиката на развитие на политическия и обществен живот в страните в Европа?

-Не бих казала. Освен Италия, българският и израелският случай се открояват най-много по брой произведени избори за единица време.

В Израел от 2019 насам са проведени 5 парламентарни избори. Шеговито казано, България има шанс да победи този рекорд.

Проблемите с формирането на кабинети не са наш феномен. Напоследък много държави преживяват дълги коалиционни преговори.

Тук мога да дам за пример Белгия, която постави рекорд с над 540 дни преговори.

Но ако там е сравнително често да има дълги преговори, в държави като Франция и Испания не е така, а те също преживяват този феномен. Това е така поради няколко причини.

Първо, заради фрагментацията. Второ – заради поляризацията на различните субекти. И третото, според мен най-значимото, е навлизането на нови политически субекти.

Според едно изследване, когато има популистки субекти в един парламент, и те се окажат на масата на преговори по една или друга причина, това проточва преговорите.

Друг фактор, който се открива, е, че когато един от участниците е заклеймен като некоалиционен, то вреди на процеса на преговорите.

В България имаме и двата случая – имаме както навлизането на нови и в някакъв смисъл популистки формации, и такива, заклеймени като некоалиционни, които се оказват незаобиколим фактор.

Отделно има едно обемно изследване, което наблюдава всички кабинети като дължина от Втората световна война до 2019 г. И се установява, че 710 дни е средната продължителност на правителство в Западна Европа.

А какво остава за източноевропейските страни, особено след 1989 г., когато вече има честни и свободни избори и липсва желязната хватка на тоталитарния режим – съответно още по-голямо намаляване на средната продължителност на живота на правителствата.

Освен нивата на фрагментация, като причина може да се изтъкне и честата смяна на партийните предпочитания на гражданите между избори.

Това го виждаме много ясно в България.

Както има сериозна подкрепа за нова партия като ИТН, на следващите избори виждаме сриване на тази подкрепа и прехвърлянето ѝ към ПП.

Тази динамика не дава възможност на някакви партийни субекти да се установят и да се създадат трайни, стабилни и предвидими взаимоотношения.

Според същото изследване, ако имаме стабилни и предвидими отношения между партиите, това е гарант за оцеляване на демокрацията, поне в Западна Европа.

За Източна Европа има една уговорка – с такива стабилни взаимоотношения демокрацията ще оцелее, но е възможно да е съпроводено с по-лошо качество заради клиентелните проблеми на тези държави.

В резултат на тези смени на партийни предпочитания, особено в Източна Европа, но и в Южна – като Италия и Испания, вече виждаме такива иновативни коалиционни формули между несъвместими до този момент субекти.

В Италия беше така при управлението на Движение “5 звези” и “Лига”. У нас такъв пример бе правителството на Кирил Петков.

А според мен е много вероятно такива правителства да са и нетрайни. Точно защото ще си поставят конкретни цели за изпълнение и няма да могат да направят нищо повече от тях.

-Гражданската война между партиите в т.нар. евро-атлантически спектър – ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ, ли е причината да няма правителство вече толкова дълго време?

Или просто никой не иска да поема отговорност за управление по време на няколко кризи и предпочитат да прехвърлят отговорността върху президента?

-Прехвърлянето на отговорност върху президента означава и прехwърляне на ресурси към държавния глава.

При положение че идват местни избори и организация за такъв вот, не съм сигурна доколко която и да е от партиите има голяма полза да стои дълго извън изпълнителната власт.

Несформирането на кабинет в този случай наистина е един от малкото органични и естествени процеси, които наблюдаваме.

Не смятам, че е инсценировка. Просто толкова са обтегнати взаимоотношенията, че е трудно да се правят компромиси.

-Предстои Радев да даде третия мандат за съставяне на правителство на избрана от него формация. Говори се, че ще избира между БСП и ДБ, между партията, с която е в конфликт, и формацията, която нарече войнолюбци? Въпреки това може да избере ДПС или БВ.

Какъв е залогът за тези партии при формирането на кабинет и съответно при негов провал?

-Най-големият провал ще бъде, ако не се направи опит за съставяне на кабинет. Защото борбата в момента е кой ще е виновен да отидем на нови избори.

Левицата е в доста неблагоприятна позиция, защото тя действа в ограничени рамки – имат решение да нямат съюз с ГЕРБ, а те от своя страна пък имат решение за ограничена колаборация с БСП.

Единственият ход, който столетницата може да направи, е да забави връщането на мандата.

Вторият вариант, при който ДБ получава мандата, е най-интересният момент, защото това е голяма клопка за формацията.

За разлика от БСП, “Демократична България” може да се окаже жертва на собствения си успех – ако направят истински опит за съставяне на правителство, ще вземе да успее.

И това ще е изключително интересна ситуация, защото ГЕРБ биха подкрепили такова правителство, а ДБ ще изпаднат в ситуация или да направят кабинет с подкрепата на политическия си противник,

или да изпаднат в ситуация да кажат, че няма да предложат кабинет, защото може да бъде и приет.

“Български възход” е най-спряганият още след изборите през ноември получател на третия мандат.

Тук трябва да кажем, че те не просто са най-големите ентусиасти за съставяне на правителство, ами за политическо такова.

Те засега не обсъждат толкова активно темата за някакво надпартийно правителство, а иска да има ясен политически профил. И това може да се окаже аргументът, с който ПП и ДБ да не го подкрепят.

От тази гледна точка смятам, че картината е “искаме кабинет, но нямаме желание”.

-А какъв е залогът за самия Радев на кой да даде третия мандат?

-За него не е голям, защото той наскоро имаше президентски избори и е в началото на втория си мандат. Действително има спад в подкрепата към него, но него трети избори не го очакват. Този рейтинг е за лична употреба.

Той е в по-благоприятна позиция, защото почти няма губещ ход.

Ако даде мандата на БСП, може да се покаже като благороден и въпреки че партията влиза в конфликт с него, той може да каже, че е над тези битки.

Ако го даде на ДБ, може да направи същото – въпреки идейните различия да каже, че според него тази формация има най-голям шанс за съставяне на кабинет.

А ако даде на БВ – пак може да си измие ръцете и да каже, че те имат най-голям потенциал за правителство, защото това е отговорната позиция.

-Защо ДПС сякаш остава извън сметките, а все пак е трета политическа сила? С нейн мандат бе сформиран кабинетът на тройната коалиция – един от последните успешно приключили мандата си правителства. И то тогава с парламент с 8 формации.

-Действително сегашната ситуация е сходна с тази в периода 2005 – 2009 г. както по отношение на фрагментацията, така и към поляризацията – тогава “Атака” влезе в НС, а сега имаме “Възраждане”.

Разликата е, че НДСВ беше изключително конструктивна и жертвоготовна – макар и да не бе изгодно за партията тогава, по преценка на лидера се е преценило, че влизането в ЕС е стратегическата цел на НДСВ и тя не може да я пропусне заради собственото си партийно оцеляване.

Подобна кауза може да бъде влизането в еврозоната и Шенген, но не виждам тя да бъде толкова изведена на преден план, че формациите да са готови на такъв компромис.

ДПС е демонизирана – още с акостирането на “Росенец” беше началото на предизборната кампания на целия лагер, който се противопоставяше тогава на ГЕРБ и ДПС.

И то не само противопоставяне – цялата идея на този лагер за влизането в политиката бе да ограничи корупцията от ДПС.

Имаме изключително изградена кампания срещу ДПС и затова нейният коалиционен потенциал е силно намален.

-Въпреки че парламентарните избори са важни, сякаш партиите мерят мускулите си най-много на местните избори. Според вас те ще решат ли политическата криза?

-Първо трябва да видим какво би се случило след предсрочни парламентарни избори сега. За мен е възможно и сега да се реши тази криза.

Ако третият мандат не бъде успешен, което е много възможно, той със сигурност ще постели пътя и ще даде възможност за намаляване на напрежението между антагонистичните противници.

Вече виждаме такива заявки от страна на Христо Иванов и дори Искрен Митев от ПП в икономическата комисия.

Аз мисля, че ако не друго третият мандат би подготвил почвата за една по-смекчена изборна кампания и за повече диалогичност в един следващ парламент.

Според мен е възможно още на следващи избори да се формира правителство и да не се стига до вот 2 в 1 през есента.

Виждам местните избори като стабилизатор и като тест за формации като ПП и ДБ.

Особено за “Демократична България” – не са чак толкова нова формация. Те ще имат възможност да покажат колко са се утвърдили на местно ниво.

За ПП ще е по-трудно, защото те все още не са пристъпили към изграждане на структури.

CV

Доктор по политология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Специализира във Великобритания по политически партии

Изследователските ѝ интереси са в областта на политическите партии и популизма

Участвала е в международни изследвания за финансиране на партиите

Автор на статии в изданията East European Politics and Societies, Irish Political studies, The Globe Post, El Pais

Източник: 24 часа

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм