Първата седмица от кампанията: Лена влезе в играта и парапетът лъсна отново
“Продължаваме промяната” направиха първата грешка в предизборната си кампания – върнаха Лена Борисравова в играта и историята за парапета избуя с нова сила в социалните мрежи.
На всичкото отгоре пуснаха Бориславова в тв ефир, където на 11 март за първи път коментира снимките с Кирил Петков и парапета, давайки им безумна трактовка – кадърът бил с “грешен ъгъл, който бил използван за манипулации”.
В същото време ПП/ДБ нямат нито една предизборна среща. Кампанията им тече основно през мрежите и контрастира с тази на основния опонент.
Борисов е всеки ден на терен – срещи в пълни зали, представяне на кандидатите, слово на лидера, „хващане“ на проблемите на конкретния регион и, разбира се, разобличаване на ПП-ДБ и на управлението на Кирил Петков.
Лидерът на ГЕРБ визира и един нерегламентиран играч в кампанията – служебното правителство, което играе ролята на бухалка и посочи президента Радев като разделител на нацията.
Иначе умората от (пред)изборната ситуация е видима.
От нея страдат не само политическите сили, но и избирателите, които за пети път в рамките на две години са призовани/агитирани да направят своя избор в разгаряща се (гео)политическа криза. За пети път!
Безплодните усилия за съставяне на редовно правителство, съчетани с висока инфлация в България и с война близо до нас, настървяват гражданите срещу цялата политическа класа, срещу целия елит.
Много е вероятно протестът на значим дял от тях да намери израз в бойкот в деня на изборите.
Гражданите не са апатични към случващото се. Те са гневни, защото мнозина от тях се чувстват предадени.
Например, сили, които се заявяваха като протестни, бързо направиха забележителен пирует и сега се борят да прескочат бариерата от 4 процента (ИТН).
Нежеланието да се следи кампанията има и друг ефект: посланията и изявите (в ефир или при срещи на живо) стават все по-радикални, за да привлекат внимание. Популизмът бележи разцвет.
Във времето на големите обещания широката избирателна общност вече е глуха за тях.
Очертава се яростна битка между твърдите ядра.
Кой ще заеме първото място?
Битката за първото място на предстоящите избори ще бъде изключително остра, а всякакви прогнози на този етап са с висока степен на несигурност.
Единственото сигурно е, че призът „първа сила“ не е само въпрос на престиж, а има ключово значение за развитието на политическите процеси в близкото бъдеще.
Бъдеще, което ще търси отговорите на редица въпроси:
Ще има ли редовно правителство или ще ходим на вот „две в едно“?
Ще се проточи ли политическата криза през цялото година?
Ще кипне ли гражданската енергия?
Ще издържи ли обществото на високото напрежение, което тече по множество разделителни линии?
Подкрепата за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е на кантар (според всички водещи социологически агенции) и това определя изцяло формата и съдържанието на поредната предизборна кампания.
Като опитен политически играч Бойко Борисов се опитва да изтласка опонентите в най-десния ъгъл и да остави за партията си голямо пространство в център-дясно.
Пример за това е разгорялата се с нова сила полемика за Паметника на Съветската армия в София. Хардлайнерите по темата са в редиците на ДБ и ПП, а веднъж отворен, дебатът е като Кутията на Пандора. Това си видя ясно в атаките с яйца срещу общината на „Московска“.
Твърдите противници на монумента обаче също засилват своята агресивност, а това отблъсква от тях умерените избиратели. Радикализирането на лявото и на дясното е в полза на ГЕРБ, независимо че и с нейните гласове в СОС (както и на ДБ) бе решено, че Паметникът следва да се премести извън центъра на София.
Импровизаторът Борисов
И двете коалиции – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ изцяло са насочили посланията/агитацията си към разгромяване на противника.
Няма никакво съмнение, че основен опонент на ГЕРБ е ПП, както преди месеци казаха от самата партия. Сега това пронизва кампанията, която Борисов в типичния си импровизаторски стил води всеки ден, от град на град.
Партията залага на класически тип кампания, чиито похвати владее отлично – срещи в пълни зали, представяне на кандидатите, слово на лидера, „хващане“ на проблемите на конкретния регион и, разбира се, разобличаване на ПП-ДБ и на управлението на Кирил Петков.
Основният лозунг е „За стабилна България отново!“. Но на базата на речите и посланията той може да се формулира е така: „Две години – нищо!“ (от изявления на Борисов).
Пример от Русе: „1,2 милиарда лева оставихме на русенци, за да се довърши пътя Велико Търново-Русе-Бяла, но сега парите ги няма. Взеха парите. Аз обещавам, че ще направя този път!“
От София: „Западът е с нас, защото видяха, че ние сме истинска центристка, праволинейна, яка партия. Никоя партия не е правила за София толкова, колкото ГЕРБ. Когато поех София, градът колабираше. Един фонтан не работеше.“
От Шумен: „Когато ви казват – вдигнахме ви пенсиите, без да вдигат данъците, това е лъжа. Защото има инфлация. За две години инфлацията е между 40 и 60%. Това означава, че някой взема скрит данък. Призовавам президента Радев да покаже какво е финансовото положение на държавата.“
И още: „Ние имаме много добра програма. Правиха я всички наши експерти по сектори. На въпроса – ще правим ли правителство, ние сме отговорни хора, отговаряме – да. С кого? С всеки, който припознае програмата ни.“
Топтемите на ГЕРБ: цената на горивата, която паднала с един лев, след като си отишли „Кирил и Асен“; не искат еврозоната, защото това означава контрол и не могат да харчат.
Основното политическо послание, което трябва да дръпне партията напред: подкрепете ГЕРБ, за да има правителство.
Голямото предимство на партията е нейната дисциплина.
Солови акции като тези, които предприемат (бивши вече) представители на ПП (Александър Дунчев, Христанов) не си позволява нито един ГЕРБ-ер.
Борисов не само е неоспоримият лидер, той е взел буквално цялата кампания на ръчно управление. Всеки ден той е в някой град, където между 500 и 800 души организирано го посрещат и аплодират.
В началото атаките му бяха насочени само към ПП/ДБ. В края на първата седмица Борисов ясно посочи още един противник – служебното правитество, което си има министри бухалки и медии бухалки. От министрите са визирани Шишков и Демерджиев.
Тежкото обвинение на лидера на ГЕРБ е, че служебното правитество става участник в предизбирната битка.
Борисов вече критикува и президента Радев – той ни разделя, той праща министирте си по телевизиите, които атакуват ГЕРБ, ерго – Радев взима страна в кампанията.
Голямото противоречие на ГЕРБ: нападат ПП-ДБ, но не изключват съвместно управление – без подписване на коалиционно споразумение, но с възможна подкрепа за програмата и персоналния състав на кабинета.
Има още едно голямо „но“: Биха подкрепили ПП-ДБ, но ГЕРБ вярват, че ще бъдат първа политическа сили и отново първи ще имат инициативата.
Коалицията ПП-ДБ – първа сила? И после?
Кампанията на ПП-ДБ тече основно през мрежите и контрастира с тази на основния опонент. Поне през първата седмица тя изглежда камерна, бутикова. ПП няма нито една предизборна среща в зала.
На добре аранжирани предизборни клипове изпъкват млади хора, книги, библиотеки. Прави впечатление “заливането” на страната с билбордове на ПП/ДБ, което даде основание на Борисов да им припомни скандала “Нексо” и финансирането на ДБ от тази корпорация.
Зад ПП-ДБ уж стои едно ясно очертано проевропейско ядро, с което лидери и кандидати водят основната комуникация, но това не се вижда.
Претендентите за първа политическа сила дописват основния слоган „Има как“ с различни послания
-Има как да се обединим
-Има как да живеем нормален европейски живот
-Има как мечтите да се реализират, а не надеждите да се провалят.
На избирателите ПП-ДБ предлагат партньорство в битката срещу страха. „На нашето поколение се пада задачата да махнем страха“, казва Асен Василев.
Поколенческият вот и на тези избори ще бъде факт.
Предимството на ПП-ДБ: излъчват енергията, присъщи на младото поколение.
Недостатъци
-не успяват да разширят подкрепата;
-липсва им опората на местните структури такава, каквато има ГЕРБ;
-напуснаха ги знакови лица, докато водачи станаха бивши кадри на други партии (Радостин Василев, Явор Божанков).
Кампанията на ПП изглежда разфокусирана.
Радикални политически пърформанси като пистолет, опрян в статуя на Бойко Борисов (случай от Благоевград) работи против коалицията. Не върви някак да обещаваш европейско бъдеще и нормален живот, като демонстрираш насилие, макар и по бутофарен начин.
Появата на Лена Бориславова отприщва коментари, които изместват фокуса на кампанията, който ПП биха искаи да имат.
Обещанията: България в Шенген и еврозоната още тази година; инвестиция от над 50 милиарда лева в регионите в следващите няколко години; подкрепа за малкия и средния бизнес и изравняване на разликата в доходите между София и останалата част от страната;
България да спре да внася традиционна българска продукция като домати, месо, яйца, мляко и да стане отново нетен износител; независима и евтина енергия, без зависимост от големи доставчици; достъп до нормално европейско образование и нормално европейско здравеопазване.
Липсва отговор на основния въпрос: с кого могат да се коалират, ако станат първа политическа сила.
Спечелване на мнозинство е изключено. Кои биха били тогава партньорите?
На този етап правителство около ПП-ДБ изглежда като „мисия невъзможна“.
С ГЕРБ и ДПС червената линия е по отношение на корупцията, на модела, на статуквото. С БСП – по линиите Изток-Запад, консерватизъм-неолиберализъм.
С „Възраждане“ общи точки изобщо няма. А изброените са партиите, които според социолозите ще присъстват в следващия парламент. Отново ялов парламент?
На какво залагат системните партии?
И двете системни партии – ДПС и БСП, изпращат като основно политическо послание, че трябва да има редовно правителство след априлския вот.
Опитната ДПС прави традиционната си кампания с Централния предизборен лъч, среща с избиратели, на които се изговарят акценти от програмата, поемат се ангажименти.
Интересни са два момента. Първият: почетният председател на ДПС Ахмед Доган присъства индиректно. На всяка среща има огромен плакат с ръкуващите се Доган и Мустафа Карадайъ. Доган дава гориво на кампанията на ДПС.
Вторият момент: завръщането в политиката на бившия евродепутат Филиз Хюсменова, която е знаково лице на партията, има меко излъчване и много опит.
Предимство на кампанията: позитивният й характер дотук.
Уплътнява се лозунгът за разум, отговорност и диалог, акцентира се от необходимостта след 2 април да бъде съставено редовно правителство като коалиция от партии.
„Времето за едноличните и еднопартийните управления отмина. Хората ясно посочиха, че никой не може сам да управлява.
Не ги чуват само тези, които не искат да си говорят с българските граждани, а искат да продължат да чертаят разделителни линии. Те сега се опитват да ни демотивират да не участваме на изборите. Няма да стане!“, казва Карадайъ на едно от предизборните си срещи.
Партията е максимално мобилизирана. Това създава предпоставката ДПС да удържи третото място, което заема според социологическите изследвания. (13,4% според последните данни на „Галъп“).
Конкурент на ДПС е „Възраждане“, която се доближи до престижната трета позиция.
Засилва се социалният акцент при ДПС, а като цел се извежда спиране на обедняването и средноевропейски стандарт на живот.
И за БСП социалният проблем като резултат от инфлацията и обедняването е водещ.
В програмата си партията е заложила като приоритет „въвеждане таван на цените на основни стоки и услуги, укротяване на инфлацията, определяне на необлагаем минимум и реформа на данъчната система при гарантиране на фискална стабилност, семейно подоходно облагане, ръст на социалните плащания и по-високи пенсии.“
Инициативата за национално допитване за джендър-идеологията в училищата прави кампанията на БСП забележима, дава й релеф.
В същото време това я сблъсква с либералната идеология на партии от коалицията ПП-ДБ.
Като прибавим непреодолимите различия по въпроса дали да предоставяме оръжие на Украйна и дали да местим Паметника на Съветската армия коалирането с бившите партньори изглежда почти изключено.
В Инициативния комитет за провеждането на референдума против джендър-идеологията и в защита на българското семейство и деца се включиха знакови лица – олимпийският шампион Таню Киряков, Нешка Робева, издателят Иван Гранитски, футболната легенда Емил Костадинов, популярният актьор Влади Въргала и още, и още.
Лозунгът на БСП е „Да! Можем.“
С подкрепа, която се движи около 12 на сто, между двете системни партии (ДПС и БСП) се е вклинила „Възраждане“. Лозунгът на евроскептичаната и патриотична формация гласи „Избери свободата“, което е отрицание на „господарите“ (разбирай, Брюксел, Вашингтон и др.)
И „Възраждане“ инициира референдум, който е мотор на предизборната кампания.
„Аз избирам българския лев“ тества нагласите за приемането на еврото – ангажимент, който България е поела с подписването на договора за влизане в ЕС.
„Възраждане“ привлича русофили и разочаровани от прехода граждани, които отричат не нечий модел на управление, а системата.
Със своя евроскептицизъм „Възраждане“ е малцинство, но има блокираща квота в опитите за съставяне на мнозинство.
Разделенията
Белег на цялата предизборна кампания е един парадокс: колкото повече расте обществената умора от проточилата се политическа криза, толкова повече се увеличава партийното настървение.
Разделителните линии са все повече.
Ако на първите след протестите избори обществото трябваше да избира между промяна и статукво, то войната го изправя и пред дилемата Изток-Запад.
Оттук нататък се появиха драмите лев или евро, социален пол или защита на традиционното семейство, освободител или окупатор е Червената армия, национален празник ли е 3 март или не, да доставяме ли оръжие за Украйна или да пазим своеобразен неутралитет. И още, и още.
Напрежението личи отчетливо в телевизионните дебати, където изкушеният от политиката избирател не чува нито едно послание или аргумент, докато тече хаотично надвикване.
Сегашната електорална картина е нестабилна. Разделенията правят българското общество крехко и много уязвимо. Кампания, която залага на първичните страхове, на митовете и опорните точки, може да го изправи пред разпад.
Това е, което всички политически сили трябва да знаят, докато се борят за всеки глас.
Вярно, кампанията може да преобърне сегашните нагласи в следващите три седмици, въпросът е на каква обществена и политическа цена.
Източник: Епицентър
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
