Сарафов откри доказателства, че Руската църква е собственост на българската държава

Проверка на прокуратурата е установила, че българската държава е собственик на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Това обаче трябва да се потвърди от съда.

Заради това – на среща в Съдебната палата Борислав Сарафов поиска от регионалния министър, МРРБ да заведе дело, за да се признае, че именно българската държава е собственик на „Руската църква“ и земята в центъра на София.

След проверка на ВАП и СГП, които установяват, че има основание държавата да атакува по съдебен път собствеността върху “Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов сезира ресорния министър на регионалното развитие Андрей Цеков.

На среща в кабинета на главния прокурор, Сарафов разясни на Цеков установеното от прокурорската проверка и настоя МРРБ да заведе дело, на база на което държавата да бъде призната като собственик на земята и на самия храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, известен още като „Руската църква“.

Според Сарафов от обществен интерес е държавата да атакува по съдебен път претенциите на руската страна върху собствеността на храма.

Ето и пълния текст на съобщението на прокуратурата:

В съответствие на конституционния прерогатив на Прокуратурата на Република България да следи за спазването на законността и в защита на обществения интерес, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов сезира министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков

с предложение за предявяване на иск за признаване на правото на собственост на българската държавата и за отмяна на издадения нотариален акт, касаещ собствеността на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София.

Предложението на и.ф. главен прокурор е на база извършена проверка на Върховна административна прокуратура и Софийска градска прокуратура, в хода на която е установено следното:

с нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство.

Открит е крепостен акт, издаден на 07.11.1898 г., за дарение на „едно празно градско място в гр. София“ от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България.

Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква.

Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенция по вписванията.

Проверката на ВАП и СГП установява още, че след множество административни и съдебни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската Императорска Мисия на 11.11.1914 г. от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед,

според която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел „Вероизповедания“ да предаде зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийски Митрополит Стефан.

Налице са и двустранни документи от 1940 г. между България и СССР относно безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава.

От събраните данни по време на проверката е видно, че по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм.

Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР.

Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.

На 24.07.2015 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот и е отразена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти – а именно, че обектите са собственост на посолството на Руската федерация.

Това обаче е сторено въз основа само на нотариалния акт.

Проверката на прокуратурата установява още, че приложенията към нотариалния акт, както са описани, не могат да се приемат за доказателства за правоприемството, отразено като основание за правото на собственост върху земята и сградата,

т.е. относно преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.

В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ.

Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.29, ал.5 от Закона за собствеността, както и на чл.21 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава.

Въз основа на изложеното, предвид законовите правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Гражданския-процесуален кодекс и Закона за държавната собственост, свързани с представителство по дела за недвижими имоти

– държавна собственост, и с методическо ръководство при управлението и разпореждането с такива имоти, и.ф. главен прокурор сезира ресорния министър с установеното.

На работна среща в Съдебната палата главният прокурор Борислав Сарафов обърна внимание на министър Андрей Цеков относно обществената значимост на казуса с оглед възприемането на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” като емблематично религиозно място за жителите и гостите на столицата.

Той изрази очакване за бързо ангажиране на МРРБ с предявяването на необходимия иск за признаване правото на собственост на българската държава, с което да се осигури защитата на обществения интерес.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм