Съпругата на заловения на калъп с любовница кмет на Цалапица разказа за кървавата агресия

След убийството на 24- годишния Димитър Малинов, пловдивското село Цалапица миналата седмица отново стана арена на страсти.

Подозрение в изневяра завърши с побой и средна телесна, а основни герои в историята са кметът на Цалапица Ивайло Данаилов, съпругата му Христина и родителите на двамата. Майката на Христина – Ваня Костадинова обвини сватовете си, че са я пребили и са я оставили на улицата в безсъзнание.

Те от своя страна отричат и твърдят, че жената е паднала по стълбите. Костадинова е в болница със счупена ключица, счупено ребро и други сериозни травми.

Прокуратурата е образувала досъдебно производство по случая, а седмица след случката, Христина говори за случая в интервю за TrafficNews.

-Как е майка ви, Христина?

-Не е добре. Продължава да е с опасност за живота, лекарите я наблюдават. Всичко я боли.

-Очаквали сте да се стигне до подобна агресия?

-Не, не съм очаквала такава реакция. Знам, че свекър ми е избухлив човек, но не съм очаквала да се стигне до физическо насилие. Родителите на съпруга ми и майка ми не са имали някакви сериозни пререкания. Държаха се учтиво, не се подминаваха на улицата. Те наистина са доста тънкообидни и се сърдят за всяко нещо.

-Какво се случи във въпросната вечер, когато майка ви бе нападната?

-Предисторията на скандала касае лични отношения в семейството ми, които предпочитам да не коментирам. Афектирана, от това което й казах по телефона, тя е отишла у родителите на съпруга ми.

След това я видях, когато вече беше в колата на някакво непознато момче, цялата в кръв и чакахме да дойде линейката. Пристигна полиция, няколко коли със сирени. Свекърът и свекърва ми дори не отваряха на полицията.

-Как си обяснявате подобна агресия?

-Случаят е идентичен с убийството на Димитър Малинов. С разликата, че майка ми е жива. Защото можеше счупеното ребро да пробие белия й дроб или да умре от студ на улицата. Те са я хвърлили като куче. Това са възрастни, отговорни хора. Виждаш, че човекът не е добре, боли го. Извикай линейка. Трябва да има елементарна човещина. Даже и кучешко отношение не е.

-Как гледате на версията, че майка ви се е спънала и паднала по стълбите?

-Това е абсурд. Тяхната къща има две съвсем малки стъпалца. Дори и да падне, тя няма да има такива травми – счупвания, охлузвания. Панталонът й е в къщи- той е целият ожулен, в кръв. Те трябва да си поемат последствията.

-А какво смята съпругът ви за действията на родителите си?

-Не иска да вземе отношение. Казва , че ще изчака органите на реда да си свършат работата.

-Те търсили ли са контакт с вас?

-Не, не са ме търсили. Не искам да говоря с тях.

-Какви ще са вашите действия оттук нататък?

-За това, което се случи с майка ми, надявам се виновните да получат справедливо наказание. В личен план това са си наши отношения и трябва да видим дали можем да продължим напред.

Трябва да е ясно, че работата на Ивайло като кмет няма общо… той винаги е разграничавал личния живот и работата си. Наистина си я върши с много желание и влага всичката си сила.

Родители му ако толкова не са искали да говорят с майка ми, можеха по културен начин да се разберат, не да проявяват насилие. Ако аз не желая да говоря с някого , а той настоява и нахалства, щях да се обадя на полицията. Това ли е примерът, който дават на синовете си и на внука си?

Сега, когато отидем в къщи малкият пита “къде е баба Ванче”? И аз казвам, че я няма и той казва “боли”… Защото беше с мен в онази вечер, докато чакахме линейката и е запомнил, че тя викаше от болка.

-Вярвате ли , че полицията и прокуратура ще си свършат работата?

-Много се надявам това да стане. И да са си взели поука от убийството на Митко.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм