КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? И Бургас, и Пловдив искат демонтаж на Альошите
И в Бургас, и в Пловдив има настроения за демонтаж на паметниците на Съветската армия. В останалите градове местните политици не са поставяли въпроса, макар че противници на постаментите са ги боядисвали в червено.
В Бургас, където тече дискусия от дълги години, даже са приети правила за преместване на монументи.
Най-важното условие е да има поне 1000 подписа на граждани в подкрепа на искането. Никой не ги е събрал досега. Многократно обаче е поставян въпросът за преместването на Альошата от центъра на града.
Стефан Петров от Организацията за закрила на българските граждани твърди, че е неприемливо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са малки, а съветският войник да се извисява над всички, и то в центъра на града.
Трябвало да бъде преместен, особено в контекста на войната в Украйна. Но инициативата не е стигнала докрай. Засега общината продължава да се грижи за почистването на Альошата.
Много по-яростен е скандалът в града под тепетата, където дори се е стигнало до решение за демонтаж, което обаче е отменено. Последно областният управител през август тази година обяви, че топката е в ръцете на общинарите.
Там обаче според местния историк Димитър Райчев премахването би било голям проблем.
Първо, мястото е нависоко, нямало как кранът да стигне до горе, или трябвало да е 200-метров.
Второ, цялата площадка преди стълбите на тепето отдолу е куха, защото е имало воден резервоар за напояване и за шадравана.
Това означава, че подемното съоръжение може да пропадне, ако се качи там. Освен ако не нарежат Альошата на части. Според документите му те са 85 на брой.
През 1955 г. инкогнито на проверка преди откриването дошъл съветският лидер Никита Хрушчов, който кипнал от яд, че два елемента в стойката противоречат на съветския боен устав.
Войникът не държал правилно шпагина – виси надолу като пистолет, а не притиснат отпред, но вече били хвърлени пари и нямало как да се промени.
Другата грешка е, че кепето на боеца е наклонено наляво, а по съветския устав е надясно.
Много са версиите кой е прототипът на пловдивския монумент. Най-популярната е, че е войникът Алексей Скурлатов от с. Налобиха в Алтай, чиято снимка е послужила за модел. Мъжът работил по възстановяването на телефонната линия София – Пловдив през 1944 г.
Тогава се сприятелил със служителя Методи Витанов и после той дал негова снимка при изработването на паметника. Ветеранът от Втората световна война видял паметника чак на 60-годишнината си през 1981 г. Починал е през 2013 г.
Според друга версия пред скулптора е позирал тухларят Георги Миленков от Пазарджик.
Певецът Бисер Киров пък разказа трета хипотеза преди години –
че истинският Альоша е син на белогвардеец. Четвъртото предположение е, че паметникът е наречен на името на главния герой на съветски филм за падането на Берлин.
Сред архитектите, които са го проектирали, е и тъстът на Гунди – Борис Марков. Заедно с колегите си са го планирали да е висок 20,5 м от основите до върха на главата, като самата фигура е 10,8 м, а пиедесталът – 6,5 м.
Останалото е площадката с основата, прикрепена към скалата. Първата копка на монумента е направена на 1 юни 1954 г., а е завършен през ноември 1957 г.
За изработването на каменните фигури е използван владайски гранит, а за площадката – средногорски сиенит. Всичко е струвало 10 млн. лв.
Фигурата съдържа 85 слепени детайла, излети са 46 тона бетон.
Мястото не е избрано случайно. Бунарджика е второто по височина тепе в Пловдив.
Във Варна няма искания за демонтаж и преместване на Паметника на българо-съветската дружба. Но също като в София под него е изкопано подземно противобомбено скривалище на “Гражданска защита”.
Монументът е открит през 1978 г. Освен тях в подземията е имало кино- и зала за конференции. Намира се в могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина. Догоре водят 301 стъпала, наречени от варненци “стълбата на победителите”.
Днес паметникът е занемарен и околните пространства са застроени. Той е останал като остров, около който няма нови кооперации.
На 200 м от него пък се строи новият стадион.
Ентусиазирани младежи нямат търпение и си организират тренировки на широката площадка на монумента. Там е била Братската могила, която е преместена в Морската градина.
За целта са прокарали специален път, за да минат багерите, камионите и бетонобъркачките, обяснява Николай Савов в книгата си “Паметниците на Варна”.
След изкопаването на бомбоубежището е положен фундаментът с размери 24 на 16 метра. Монументът е висок 23 метра и широк 48 метра. Площадката е с размер 400 кв. м и върху нея е положена мозайка от речна баластра, допълва изследователят.
В специални помещения се съхранявал пропан-бутанът. Достигал по тръба до разпукания бронзов куб с вечният огън.
На паметника има 7 фигури, всяка от които е висока по 11,5 метра. Отляво са три жени – едната държи цвете, втората е с отпуснати ръце, а третата носи хляб и сол на поднос. Вдясно има 4 фигури на войници с оръжие през рамото. Те първоначално са изработвани от стиропор и са носени до първата площадка, за да бъдат направени кофражите.
Всяка от тях се състои от 6 секции от по 5 до 8 тона.
Текст с бронзови букви описва връзките между българския и руския народ.
4-тонната бронзова врата, която спирала достъпа до вътрешните пространства, изчезва без следа в първите години от прехода. Също и бронзовият жертвеник пред нея.
Входът на монумента е зазидан с тухли. Не е ясно и къде са буквите на 22-метровата стена, както и от лозунга на входа “Дружба от векове за векове”. Почти всички лампи са счупени, но въпросът за демонтажа не е поставен
Точно обратното е в Стара Загора.
Паметникът е в добро състояние. В града под липите даже е имало инициатива за издирване на имената на загиналите войници. Проверка на Регионалния исторически музей преди няколко години обаче не успява да установи кои са те.
Няколко са починали, след като са били ранени в Румъния, други са били убити от Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД) заради мародерства над българи в района.
От музея дори са потърсили информация за войниците в руските архиви в Москва, но се натъкват на несъответствие в имената и фамилиите им и в крайна сметка гражданското сдружение, подело инициативата, се отказало.
В Стара Загора паметникът няколко пъти е осъмвал протестно боядисан в червено. Същото се е случвало и с монумента на съветския войник в Добрич.
Проектиран е още в 1948 г. В документите се говори за “загинали” войници, макар че от Регионалния исторически музей са категорични, че на територията на Южна Добруджа не са се водили бойни действия срещу Съветската армия.
42-ма бойци са починали от рани от сражения извън страната, а трима – в автомобилна катастрофа.
Монументът е пресечена четириъгълна пирамида, излят от плътен бетон, облицован с врачански каменни плочи. Отпред е фигурата на войника с автомат “Шпагин-41”.
Издялана е от скулпторката Васка Емануилова (един от авторите и на паметника на съветския воин в София), както много от тези паметници в страната. Пирамидата е висока 14 м, а войникът – 3,5 м.
Също от 40-те години е и монументът в Нова Загора. Той е открит през февруари 1950 г. и до днес се поддържа в добро състояние. Представлява висок правоъгълен постамент, издигнат стъпаловидно.
В горната част е съветският войник с автомат във вдигнатата лява ръка. Общата височина е 9 метра, дължината – 6 м, широчината – 5,80 метра, а дълбочината на основите – 2,40 м.
Изработен е от бял врачански камък.
Североизточно от монумента са гробовете на 27 войници от 195-а Новомосковска червеноармейска дивизия на 66-и стрелкови корпус на 37 армия. Имената им са изписани върху плочи, но буквите вече са изтрити. Иначе общината поддържа в добро състояние паметника, почиства и алеите към него.
Грижи за монумента на съветския войник полагат и в Сливен. Там никой не е поискал демонтажа му досега. Даже преди една година е направен ремонт на пътя, стълбите и лампите към него в парка “Хамам баир”, където е разположен.
И в Русе никой не е повдигал въпроса за преместване или премахване на паметника на Альоша. Още повече че там втори мандат кметът е от БСП, както и шефът на общинския съвет. На 9 май червените заедно с руския консул в града отбелязват годишнина от краха на нацистка Германия.
А в Бяла Слатина са още по-грижовни към “Перката”
-възстановили са изхабените елементи преди 7 г. Пренесли и тленните останки на съветските летци в съвместна акция с Национално движение “Русофили”.
Само два паметника в страната са премахнати преди софийския, при това в началото след 1990 г.
Първият е на Альошата в Плевен, където е нарязан и претопен окончателно.
А вторият е в Ямбол. Той е единственият с женска фигура, наричана от местните “Дебелата”.
Общински съветници, свързани с русофилското движение, са поискали връщането на монумента, но досега развитие по казуса няма.
Източник: 24 часа
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
