Независимо дали са сглобка, коалиция или НЕкоалиция, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС се сплотяват
Парламентарното мнозинство се сплотява. Независимо дали са сглобка, коалиция или некоалиция, ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС ясно показват, че има теми, по които приоритетите им се пресичат и те могат да разговарят и да реализират политики по тях.
И то могат да го правят в условията на силно напрегната обстановка в Народното събрание, както показаха парламентарните страсти преди Коледа.
Част от опозицията – най-вече “Възраждане” и ИТН опитаха чрез неинституционални средства и похвати да пречат на функционирането на законодателния орган и така да наложат пълен блокаж на неговата работа.
От тези формации много обичат да говорят за нарушаване на закони, за силово налагане на решения и често го правят.
Какво обаче е да спреш работата на парламента, на институцията, която е център на политическата система, по нелегитимен начин? Въпросът е (почти) риторичен!
Това е залагане на правото на силата вместо на силата на правото. Силата на правото е основополагащ принцип за всяка една демократична система.
Той винаги би следвало да се съблюдава особено от субекти с претенции за прецизно конституционно и институционално поведение, уважаващи парламентаризма и неговите стандарти.
Блокадите и останалите протестни варианти са неинституционални подходи и следователно тогава, когато се използват вътре в институцията, те са нелегитимни.
Недоумение буди липсата на опити от нито една опозиционна формация да организира протести срещу конституционните промени и въобще срещу плеядата от въпроси, предизвикващи опозиционното недоволство.
Сега изглежда, че част от опозицията владее протестните умения, но не може да оформи среда, в която да ги приложи и затова използва за целта Народното събрание, където е съсредоточено вниманието на медиите и обществеността.
Иначе от парламентарната трибуна се лееха доста крайни слова, предполагащи наличието на силна обществена енергия, за да може да се случи това, което Тошо Йорданов (ИТН), например, говореше – измитане, изхвърляне и пр. нападки към депутати от мнозинството, при това не чрез избори, а директно!
Едновременно с това имаше опозиционни твърдения за сезиране на Конституционния съд (КС) срещу гласуваните промени в Конституцията.
Подобно намерение напълно обезсмисля нагнетяването на напрежение вътре в Народното събрание чрез опити за натиск от уличен тип и други неинституционални похвати.
Обяснението тук може да е свързано с липсата на аргументи.
Опозицията не може да участва, чрез аргументи, в парламентарния дебат и затова търси други варианти, които ако не разума, то поне биха могли да хванат окото на някакви хора, склонни да гледат на политиката не като на сфера за вземане на решения и управление, а като на забавление и начин за разтоварване.
Всъщност за формации като ИТН е добре да има повече електорат от този тип. Формация като тази винаги би имала по-голям шанс на избори, ако хората, които очакват да се забавляват с новините вечерно време след работа, са повече.
Разбира се, за да бъде сезиран Конституционния съд са необходими аргументи и то надлежно изложени в писмен вид.
Тези намерения на опозицията обаче могат да се коментират едва след като станат факт. За момента има единствено говорене в тази посока, което не е гаранция за нищо. Още повече, че блокиращите формации сякаш блокираха по принцип.
Без значение от темата на заседанието, те блокираха.
След като се намери начин за преодоляване на блокажа им, продължиха да са недоволни, но започнаха да говорят и въпреки това не стана ясно кой е центърът на недоволството им
– дали е премахването на съветския паметник – МОЧА, дали са конституционните промени, дали са бюджетите за здраве и пенсии, дали е прекратяването на дерогацията за “Лукойл” и пр.
В пленарната зала дори БСП (опозицията, чието поведение най-малко се отклоняваше от институционалните стандарти) не изложи някакви ясно разпознаваеми и разбираеми аргументи срещу конституционната реформа.
Нинова заложи на общите приказки за доверието в парламента, за характера и особеностите на мнозинството, за правото на това Народно събрание да се занимава с Конституцията и да прави реформи и пр. твърдения без ясна и пряка връзка със смисъла на новите конституционни текстове и промените в институционалната среда, до които те ще доведат.
Конституционните промени обаче са факт и това е добрата новина. Това са промени в подкрепа на парламентарния характер на държавата.
Още през 90-те години авторитетният конституционалист и политолог Морис Дюверже определя България като полупрезидентска форма на управление, въпреки че в чл.1 от Конституцията е отбелязано, че страната ни е република с парламентарно управление.
Или казано с други думи още тогава е било ясно, че ако идеята е България да бъде пълноценна парламентарна република, то неминуемо ще настъпи момент, в който ще се наложат промени като тези, които се случиха сега.
Конституцията следва да бъде един цялостен и завършен организъм, който да е изчистен от противоречия и които във всяка една ситуация, независимо от особеностите на конкретния политически момент, да гарантира функционирането на държавата съобразно принципа на разделението на властите.
Основното внимание, що се отнася до промените в Конституцията, сякаш повече беше ориентирано към реформите в съдебната власт. И разбира се, това е напълно основателно.
Демократичната държава се нуждае от функционални и независими съдебни институции.
Също така това е важно в контекста на приложението на принципа на разделението на властите, а не само от гледна точка на необходимостта от подобряване на вътрешните баланси в съдебната власт и корекцията на част от правомощията на главния прокурор.
Той, макар и фигура на най-високо ниво, трябва да е част от процесите, управляващи съдебната система, а не да е над тях и в този смисъл да задава техния ход и да определя тяхната насока.
От съществено значение в подкрепа на парламентарната република е задаването на конституционна рамка за института на служебното правителство.
Когато се стигне до необходимост от назначаване на такова, президентът вече ще е задължен да постави като служебен премиер един измежду председателя на Народното събрание, ръководителите или техни заместници в БНБ или Сметната палата или пък омбудсмана или неговия заместник.
Освен това парламентът няма да се разпуска, докато управлява служебен кабинет.
Именно тук беше и най-голямата слабост на Конституцията досега. Как в парламентарна република беше възможно да съществува управление без парламент?! Пък макар и тази възможност да беше времево ограничена.
Освен това през последните години стана ясно, че служебните правителства, в досегашния им вид, могат и да предизвикат задълбочаване на политическата криза.
Въпреки че този институт е замислен като средство за преодоляване на кризи тогава, когато такива се появят.
Досега при служебно управление страната ни се превръщаше не просто в президентска, а в свръхпрезидентска република.
Де факто президентът, освен своите, придобиваше и правомощията на изпълнителната власт, а Народното събрание се разпускаше.
Т.е. управлението на държавата оставаше без контрол и без възможност за никакъв дебат върху решенията на изпълнителната власт.
По същество нямаше как да има и съдебен контрол, защото Конституцията освобождава президента от носенето на съдебна отговорност (освен в много специфични случаи).
Служебните министри, разбира се, носят такава, но те могат винаги да бъдат освободени от президента по всякакъв повод.
Ето така преди промените, при служебно правителство, президентът получаваше правомощията на изпълнителната власт, но не и нейните отговорности, които оставаха за служебния премиер и министрите.
Така към отсъствието на принципа на разделението на властите, при служебни управления досега, трябва да прибавим и проблема, свързан с баланса между правомощия и отговорности относно президента и служебното правителство.
Колкото до темата за двойното гражданство (хора с двойно гражданство вече ще могат да стават депутати и министри), то тук вдигането на шум беше излишно много и напълно лишено от логика.
Липсата на друго гражданство не гарантира пълна лоялност към Българската държава.
Вярно е и обратното – човек с двойно гражданство съвсем спокойно може да е лоялен към България повече от хора само с българско гражданство.
Друг важен момент от последната седмица беше разглеждането на бюджета за новата година.
Бюджетът не е просто счетоводен документ. Той е документ за политики и за осигуряването на ресурс за тяхното осъществяване.
Фактът, че парламентарното мнозинство се обедини около предложението на Асен Василев означава, че партиите, подкрепящи правителството, имат управленско споразумение за следващата година.
По същество гласуването на бюджета е вот на доверие към кабинета за следващите 12 месеца и това вече е факт.
Източник: news.bg
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
