Избори 2 в 1? Предстоят тежки препирни, докато в сглобката стигнат до това решение
Предстоят тежки препирни между основните политически играчи, докато стигнем до избори 2 в 1.
Така изглежда политическият пейзаж, след като лидерите на основните политически сили обявиха: ако не се разберем – избори!
Каза го председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, повтори го съпредседателят на ПП – ДБ Кирил Петков.
Европейските избори са на 9 юни. Какво трябва да стане, за да има заедно с тях и парламентарни избори?
Първо, най-важното е съгласие сред основните политически играчи, че това е решението на настоящите проблеми в управлението на страната.
Последната дума на премиера акад. Николай Денков засега е, че на 6 март той подава оставка по силата на предварително споразумение за ротация.
И тук започват вариантите на различните сценарии.
Вариант едно – парламентът не гласува оставката. Борисов даде да се разбере, че това е възможно. Ако се случи, правителството просто продължава своята работа, защото Народното събрание е неговият „работодател“, чиито заповеди то изпълнява.
Но как това се връзва с желанието за избори 2 в 1? Просто е – оставката на Денков е нежелана в този момент, но ситуацията може да се промени във всеки един момент.
И тогава академикът да бъде подсетен да си подаде оставката, а ако не иска – да му бъде поискан вот на недоверие от двете политически сили – ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС, които са го излъчили. И този вот да успее.
Този вариант обаче е малко вероятен, защото неминуемо ще донесе имиджови щети на замесените партии – не изглежда добре днес да искаш едно (правителството да остане), а след няколко седмици – диаметрално противоположното – да си ходи.
Вариант две – оставката на Денков е приета.
По конституция в такъв случай започва така наречената „въртележка“ – т.е. президентът след консултации с парламентарно представените политически сили връчва мандат на първата, на втората, на избрана от него трета политическа сила.
И когато те не успяват да съставят кабинет (а това не би трябвало да стане, ако партиите наистина са твърди в намерението си да отидат на избори), насрочва вот.
Конституцията казва – в двумесечен срок. Двумесечен срок обаче може да означава и след два месеца, и след един месец, и утре.
Още повече че след промените в конституцията Народното събрание вече не се разпуска, сегашната му легислатура действа до избора на нови депутати.
Досега традицията е между излъчването на служебно правителство и новите парламентарни избори да има два месеца.
Ако този срок се спази, това означава, че кабинетът на Денков трябва да прекрати правомощията си около 9 април. Този вариант е възможен дори, ако е подал оставка на 6 март.
Консултациите може да заемат един месец при негласна договорка с президента.
А държавният глава няма никакъв интерес да се кара с партиите, поне по тази тема.
Досега Радев винаги се е опитвал да изглежда принципен, а какво принципно има в това да правиш дребни спънки, да проведеш консултациите едва ли не за ден – два, само и само изборите да се проведат преди 9 юни, защото по-късно от два месеца след консултациите не става.
Надали подобен ход на президента – вместо за един път, да се похарчат пари за два пъти ходене до урните, би срещнал широко одобрение.
Затова е най-вероятно да се случи следното, ако оставката на Денков бъде приета на 6 март.
В парламента има шест политически сили. Никога досега Радев не ги е канил в един ден. Сега може да ги покани през ден в седмицата от 11 до 15 март. Защото веднага след 6 март идва 8 март, не е редно да разваля празникът на хората с политически новини. По-вероятно е да изчака първият понеделник след оставката.
И така до датата 9 април има точно три седмици – всеки един от получилите мандат за съставяне на правителство има на разположение една седмица, за да се опита да го реализира.
Разбира се, кандидат-премиерите може да върнат мандата веднага, но нали партиите са се разбрали да има избори 2 в 1, а датата е 9 юни?!
Трябва да се отбележи и, че за пръв път Радев ще трябва да състави служебен кабинет по новите конституционни правила.
Вече няма да може да избира премиера, а ще посочва измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Парламентът обаче не успя да приеме специален закон за служебното правителство, който да регламентира дейността му. Той трябваше да бъде в посока продължаване на орязване на правомощията на държавния глава.
Досега президентът назначаваше цялото служебно правителство. Като се има предвид, че Народното събрание не се разпуска, логиката е то да посочи министрите в служебния кабинет.
Защото България е парламентарна република. Досега действаше принципът, че служебното правителство, назначено от президента, е „наказание“ за парламент, който се е провалил в основната си функция – да излъчи кабинет.
Затова и е записан максималният срок от два месеца, в който да няма парламент – защото държавата е парламентарна република и не може продължително време да остава без действащ парламент.
След промените в конституцията обаче картината е друга – депутатите си заседават, докато не бъдат избрани други. Именно затова срокът между два парламента би могъл да бъде и по-кратък – например един месец, колкото традиционно е предизборната кампания.
Разтягането на процедурите обаче при положение, че вече има взето политическо решение за избори, едва ли ще хареса на гражданите.
Но по това трябва да мислят политиците.
И да избират – или гласуване на оставка на 6 март и последващо разтягане един месец на процедурите на консултациите за съставяне на кабинет, от които предварително е ясно, че няма да имат резултат.
Или пропускане на срока 6 март и подаване оставка в края на март – началото на април. И тогава – избори 2 в 1 на 9 юни след стегнати консултации, на които всички връщат папката с мандата веднага.
Във всички случаи на ход са лидерите на ГЕРБ, ПП и ДБ.
И да, решението няма да е лесно, предстоят тежки препирни, при загубеното вече доверие.
Източник: Епиценър