Десницата – изхабена и провалена, по пътя на Костов. Атанас Атанасов, приватизирал ДСБ, Христо Иванов – съсипал “Да,България”, Петър Москов с неговия КОД и неизкласилата “Синя България” просто….
“Десницата получи тежък удар на последните избори. Дясното е в разпад. Хората с дясно мислене не са изчезнали. Те не могат да бъдат излъгани, но понесоха твърде много разочарования”.
Ако си мислите, че тези думи са анализ за днешната ситуация – грешите.
Тежката оценка е на Петър Стоянов и е… отпреди точно 11 години!
На 25.05.2013-а след поредното поражение на СДС и пред картината от тоталния разпад на синята идея Петър Стоянов казва:
“Иван Костов е основният виновник за разпада на дясното у нас”.
И допълва:
“Дори някоя от десните партии да бе успяла да прескочи прага от 4%, това щеше да е безпредметно. Какво, ако ДСБ бяха вкарали 12 или 13 депутати? Щеше да има значение само за техните лични интереси, но нямаше да бъде постигнато нищо с политическа перспектива. Избирателите нямаше да получат нищо”.
ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА ДЕСНИЦАТА ПАК НИЩО НЕ ПОЛУЧИХА
Е, 11 години по-късно – избирателите на десницата пак нищо не получиха. Просто шамаросаха за пореден път лидерите си, за да валидират тоталната катастрофа на десницата.
Формациите на наследниците на Костов – Атанас Атанасов, приватизирал ДСБ, Христо Иванов – съсипал “Да,България”, Петър Москов с неговия КОД и неизкласилата “Синя България” просто изчезват от политическата карта, загробвайки дясната перспектива пред България.
Истината е, че след Костов, който съсипа СДС, от недрата на което се народиха десни сектански клубове, нарекли се партии, с цел да удовлетворят “личните интереси” на своите вождове, дясното е в непрекъснат разпад и крета в рамките на невзрачните 4-7%. Това е някаква прокоба!
Правенето на различни “десни сглобки” от бивши сини величия с цел прескачане на 4-процентовата бариера, не успя да “примами” доверието на десните избиратели, камо ли да вдигне онази шеметна синя вълна от зората на прехода.
“Борбата за оцеляване никога не може да накара хората да гласуват. То е срамно нещо”, каза им тогава Стоянов.
И ако все пак в последните 15 години след ерата на Костов някоя от тези партии успяваше да се добере до властта, то това бе винаги и само в ролята на патерица. По-конкретно – на Бойко Борисов, който пък бе ухажван от десните подред – от Костов до Атанасов и Иванов.
ГРЕХОВНИ СЪЮЗИ И БРАЧНИ ПРЕГРЪДКИ
През цялото това време дясното в България правеше “греховни съюзи”, все с цел нечие себеуреждане, докато накрая Христо Иванов и Атанас Атанасов се прегърнаха в коалиционното правителство на Кирил Петков дори с БСП, а после легнаха в скута на самия Делян Пеевски, погазвайки заклинанията си за “принципност в политиката”.
Акостирането на лодката на Христо Иванов на “Росенец” бе маскарад на безочието, последвано от измекярство и опортюнизъм в геополитически контекст.
През лятото на 2020 година десните паднаха ритуално на колене на плочника пред президентството, отправяйки горещи молби към “левия” Радев да ги избави от “десния” Борисов.
Апотеоз на абсолютната безпринципност на градските жълтопаветници бе подкрепата им внук на бивши висши ДС фунционери на тоталитарната власт да стане кмет на София.
Тогава в до болка откровено писмо бившият финансов министър Муравей Радев им написа: “Вие, днешни така наречени десни лидери.
Питам ви – как не ви е срам? Толкова ли ви домиля за власт и слава? Толкова силно ли ви примами управленският мираж, че изхвърлихте на боклука принципи, идеи и родова памет…
Как не ви е срам да предлагате на автентичните десни хора в София кандидат за кмет от кърваво червен род принадлежащ към върхушката на Държавна сигурност” … Днес тези хамелеони удрят поредното дъно с общата ДС кандидатура за софийски кмет.
Но, кой ти гледа родова памет, когато става дума за власт!
Съешаването им с “шарлатаните” и всички безумия на “сглобката”, които трябваше да легитимират, за да консумират власт, доведе до днешния резултат – от някогашната синя карта на България, дясното е останало в три общини, две от които са Хитрино и Грамада, “които категорично се оформят като центрове на либералната общност”, по сарказма на Томислав Дончев.
И до Ицо Хазарта като представител на българската дясно-либерална общност в Европарламента!
ХРИСТО ИВАНОВ – ПРОВАЛЕН И ВЕЧЕ НЕНУЖЕН
Вече никой не си спомня историческата заслуга на десните сили в България – че те именно извършиха прехода ни към демокрация и насочиха България към евроатлантизма. Защото всичко като позитиви, надежди и мечти беше пропиляно от последвалата убийствена лидеромания, гарнирана с вражди и крамоли.
“Станахме свидетели на боричкане за 4% и борба за оцеляване, което е срамно упражнение с персонален характер” – цитирам неслучайно отново Стоянов отпреди 11 години, защото това важи и за сегашната ситуация.
Този драматичен цикъл на дясното у нас завършва през 2024-а с една брутална конституционна реформа, скроена по образ и подобие на Христо Иванов, която буквално изправи държавата пред конституционна криза.
Спомняте ли си, че точно преди година, на 4 юни 2023-а, Христо Иванов обоснова промените в Конституцията като “рестарт на парламентарната република” и “нов политически мини преход”.
После, когато наложените от него конституционни промени фактически блокираха парламентаризма, същият Христо Иванов се изшмули в амнезията си, че не помни кой е предложил поправките.
Днес оставката му, която всички аплодират като морален акт, е много закъсняла, защото тепърва България има да страда, заради конституционната какафония, която този неуспял юрист сътвори.
След избори с катастрофален резултат оставката винаги означава вина – щеше да е подвиг, ако се беше оттеглил много по-рано, макар и без овации. Христо Иванов абдикира след като съсипа и ДБ, и конституцията.
Истината е, че председателят на “Да, Бъгария” си тръгва след като вече стана ненужен на външния фактор, защото и в посолствоТО прозряха на какъв нефелен политик са заложили. Изхабен, безидеен и тотално провален Иванов се завлачи по пътя на Костов и другите десните лидери към политическото бунище.
ДЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО СВОБОДНО, КОЙ НАСТЪПВА
Хората с дясно мислене не са изчезнали, просто водачите им се провалиха. И понеже политиката не търпи празни пространства в тази освободена територия навлиза ДПС и Делян Пеевски, който се превръща не само в говорител на евроатлантизма, но и, за изненада на мнозина, в негов адекватен защитник.
Всички позиции, които десните лидери трябваше да отстояват, на практика те ги преотстъпиха на Пеевски и така му дадоха възможност той да се превърне във водеща фигура на прозападните, реформистки настроения у нас, а с него и цялото ДПС да се постави във фундамента на западната либерална десница.
Кой от десните лидери, например реагира на поведението на Радев в Рига, който направи стратегически завой по отношение на българската външна политика?
И Христо Иванов, и Атанасов и другите в дясно сякаш го проспаха.
РЕВОЛЮЦИЯ В МИСЛЕНЕТО ИЛИ КЪМ ПОРЕДНОТО ДЪНО
Избори’2024 нанесоха разгромяващи удари върху старото ляво и дясно в България.
И левицата, и десницата се оказаха неподготвени за новата вълна политики и политици, които глобалната трансформация налага.
Всички разбират, че трябва кардинална промяна, проблемът е, че лидерите и в ляво, и в дясно не знаят как да я направят, защото мисленето им е аналогово.
Всички говорят за ценности, за обединение, за връщане на нормалността в живота на хората, за градивни политики – но това си остава само на хартия, в кухи програмни документи, които никой не чете, камо ли да следва.
Не реформа, революция в мисленето трябва.
Иначе, Муравей Радев им го написа – към поредното дъно!
Без остатъци от уважение.
Автор: Валерия Велева/ Епицентър
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
