Томислав Дончев: Средствата за бизнеса от 900 млн. лв. са станали 670, което едва ли е добра новина за фирмите

-Г-н Дончев, планът за възстановяване е одобрен от Европейската комисия, остава да получи “да” от съвета. Какви пари ще дойдат до края на годината от тези 12 млрд. лв.?

-Какви пари ще дойдат в България или какви европейски пари ще стигнат до крайните ползватели?

-Кажете първо колко ще дойдат в България.

-Не съм сигурен, че тази година ще дойдат европейски пари. България загуби правото на аванс, който беше 1,5-1,6 млрд. лв. Оттук нататък разходът трябва да бъде направен, дадено ведомство трябва да проведе обществена поръчка, което отнема средно 6-8 месеца, понякога повече. После да избере изпълнител, да му нареди аванс и да поиска възстановяване на плащанията от Еврокомисията. Всичко това не го виждам как ще се случи в рамките на годината.

-Това означава, че проектите по плана тази година ще се покриват от бюджета, както обяви властта, така ли?

-При всички случаи ще се авансира от бюджета и правителството има право впоследствие да търси възстановяване от ЕК. Не съм сигурен, че свежи европейски пари по плана ще дойдат в България. Не съм и убеден, изразявам се деликатно, че свежи пари ще стигнат до крайните ползватели.

–Защо?

-Ако една схема за безвъзмездна финансова помощ бъде обявена сега, вероятно първите аванси за фирмите ще бъдат получени в края на годината. Но няма обявена такава схема. Въпросът не е на мудност на администрацията. Една обществена поръчка, за да е честна и прозрачна, отнема време. Примерно – при обявяване на процедурата за безвъзмездна финансова помощ насоките за кандидатстване трябва да се съгласуват, два месеца да се пишат проекти, после те трябва да бъдат оценени честно и прозрачно и дойде есента. Следва сключване на договори и нареждане на аванси. Ако говорим за факторите “време и пари”, има още един детайл – членове в еврорегламента определят темпа, с който да се изразходват парите. 70% от средствата трябва да са договорени до края на 2022 г., това са 8,5 млрд. лв., а до края на 2023 г. да са договорени още 3,672 млн. 8,5 млрд. лв. означават, че темпът на договаряне е по милиард на месец. Ако не стане, това означава, че губим парите, които не сме усвоили. Това е заради огромното закъснение, което бе генерирано.

-Колко е това закъснение в сравнение с другите страни?

-Почти една година.

-До края на 2026 г., срокът за усвояване на парите, остават три години и половина. Не са много.

-Точно така. Това са бързи пари. Логиката на плана беше те да се влеят веднага, защото са за възстановяване, а ние го изпуснахме. Сега имаме шанс да направим нещо за развитието.

-Можеше ли да не се допусне това закъснение с тези политически въртележки?

-Можеше. Имаше сценарий, който го казахме на г-н президента. Най-разумното беше последната версия на нашия план да беше подадена през април или май миналата година.

-А вие защо не го подадохте?

-Да ви опресня паметта. Започвам да изреждам – г-жа Нинова, г-н Христо Иванов, г-жа Мая Манолова, “Има такъв народ” казаха, че имат алтернативни планове, които са много по-добри от моя.

-Играете на чест?

-Не си играя изобщо. Имаше един политик, който каза, че планът на ГЕРБ е само кражби и асфалт и веднага трябва да бъде подменен. Сегашният вицепремиер Сандов заяви, че трябва да бъде ревизиран, г-н Христо Иванов – че ще води кръстоносен поход този документ да добие европейско съдържание. Мога да изредя всички. В такава ситуация, когато ти остават броени дни до края на мандата, най-разумно е да кажеш: щом идват по-добрите, нека да си представят алтернативните планове. Една година алтернативен план от никого от тях не съм видял.

-Имаше промени в плана при служебните кабинети с вицепремиер Атанас Пеканов. Сегашното правителство добави нови проекти.

-Промените на вицепремиера Пеканов не бяха радикални, някои добри проекти бяха разширени, включиха се повече пари за здраве, за иновации, за което даже го подкрепям. Но в последните няколко месеца изготвянето на плана целеше да включи проекти, които по една или по друга причина са интересни на правителството.

-Видяхме ги новите проекти – те са най-вече в енергетиката и в “Иновативна България”. От вашите разработки какъв дял остана?

-Ако трябва да съм откровен, планът продължава над 80% да е същият, това е поредната редакция. Не така е като финансов дял, само батериите са 12-13% от целия план. Не обичам политическото говорене на едро, още чета плана и документите, свързани с него, за да анализирам всички промени. Да започна с батериите.

-Вие като група сте се фокусирали върху батериите, не е ли така?

-Не смятайте, че има някакъв емоционален или политически фокус, той е чисто технически. Ще вкарам няколко теми за размишление. Първо – това е технология, която още е скъпа, близо до пика на цената си е. Правим поредната грешка от 2007-2008 г., когато беше пикът на цената за фотоволтаиците. Ясно, че сме най-умната държава, но гледам, че държави, които са малко по-глупави от нас, експериментират в по-малки мащаби с тази технология. Не съм против батериите, но с една нова технология би трябвало да се експериментира, да се натрупа опит, да се видят показателите при експлоатация, вместо да станем най-голямата мощност на батерии в света – над 6000 мегаватчаса. Колко ще струва балансирането на системата с батериите извън стойността им? Каква част от електроенергията ще са техническите загуби при зареждане и разреждане.

-Каква част?

-Има различни оценки – между 15 и 25%.

-Нали батериите ще са близо до ВЕИ-тата и до подстанциите, така че да няма големи загуби.

-Затова казах, че работим с интервали. Най-важният въпрос е какъв е животът на батериите. Да отворя една скоба, като говорим за експериментиране – Германия го прави с излезли от употреба акумулаторни батерии от електромобили, които са съхранили 80% от капацитета си. Придобиват ги почти без пари, не за 1,5 млрд. лв. За най-голямата батерия в света – 6000 мегаватчаса, имаме въпроси и очакваме отговори.

-Те ви отговарят, че има батерии с по-дълъг живот, 10 години и повече.

-При положение, че технологията не е различна, не зная кое е това изделие, което при всекидневен цикъл да изкара 10 г. Но не искам да намирам кусури на дребно, задаваме въпроси и това е работа на опозицията, която претендира, че има познания и експертиза. По-големият проблем е, че като макротенденция тази схема – само панели и батерии, ще доведе единствено до ескалация на цената на електроенергията.

-Защо? ВЕИ-тата казват, че произвеждат най-евтината енергия, би трябвало, след като се складира, да се употреби в пиковите моменти.

-След като животът на батериите е 4 г., а на панелите – 10, това означава, че същата мощност след тези години трябва да се замени с друга, която да платят ползвателите. Изглежда, че става въпрос за технология с къс живот. Една ПАВЕЦ (помпено-акумулираща ВЕЦ – б.р.) като “Чаира” има живот 100 г., а имаме капацитет както за разширяването ѝ, така и за нови ПАВЕЦ.

-Както се казва, до оня ден бяхте вицепремиер, защо не го направихте?

-Имаше възможност да се направи долният язовир “Яденица”, но нямаше възможност да се случи по плана за възстановяване. Опитахме, но Еврокомисията не прие такъв разговор. Този проект трябва да се случи за сметка на самата енергетика. Понеже има нови технологии, трябваше да се експериментира с всички – и с батерии, и със съоръжения за производство на водород, и със системи за транспортирането му, с технологии за улавяне на въглероден диоксид от въглищните централи. И като натрупаме опит, да видим коя ни приляга, коя излиза икономически най-изгодно. Да се набутваме, образно казано, в технология, която е най-скъпата – ще се опитам да се изразя деликатно, е авантюра.

-В плана още при варианта “Пеканов” б е приета 2038 г. за разделяне с въглищата. Казваха ми, че това е било изрично искане на ЕК. Как ще коментирате?

-Дано не съм прав, за мен цялата система фотоволтаици и батерии в сегашния план е измислена като заместваща мощност на “Мариците”. А те да стоят като произведение на изкуството, което може да работи, но няма да работи. Един от дефектите на закъснението е, че позицията на ЕК еволюира и част от изискванията стават по-решителни.

-Има ли преструктуриране в първия стълб на плана “Иновативна България” – по-голям дял на финансови инструменти вместо пряко подпомагане на бизнеса?

-От това, което чета, средствата по програмата за икономическа трансформация на бизнеса от 900 млн. лв. са станали 670 млн., намаляла е с 230 млн., което едва ли е добра новина за бизнеса. Понеже знам позициите и на премиера, и на финансовия министър, силно подозирам, че е увеличен делът на финансовите инструменти. Така са преценили, така са направили. Това нямаше да е такъв голям проблем, ако последната версия на плана не беше изработена и предадена без каквато и да било обществена дискусия. Финалната версия беше качена няколко часа преди планът да бъде одобрен. Никой не го беше виждал.

-Какво смятате за преместване на финансирането по “Свързана България” от изграждане на 5G мрежа към разширяване на единната държавна съобщителна система?

-Концепцията навремето беше, създавайки, образно казано, “5G магистрали” в сътрудничество с операторите, да покрием колкото се може по-голяма част от страната. Операторите трябваше да извадят доста пари, техен дял от финансирането. Това, което чета и по което умуваме с колегите, на мен ми изглежда, че около магистралните трасета се създават втори и трети клас пътища, допълнителна алтернативна мрежа, която ще обслужва приоритетно държавната администрация.

-Мотивът за промяната е да се стигне до най-малките населени места с такова покритие.

-До тях можеше да се стигне по начина, който описахме преди малко, в партньорство с операторите. И не мога да разбера каква е добавената стойност на новата идея. Защо държавната администрация да е привилегирована със свързаността спрямо гражданите и бизнеса.

-Други въпроси и съмнения по плана освен за батериите имате ли?

-Основните ми притеснения са по частта “време и пари”. В частта енергетика планът е толкова смел, че според мен категорично се превръща в най-голямата или най-скъпата бюджетна авантюра след бюджет 2022 г. За мен основните въпроси ще дойдат във фазата на изпълнение. Ще ви припомня, че г-н Василев (вицепремиер и финансов министър – б.р.) в комисията по въпросите на ЕС каза, че изрично изискване ще е батериите да се произведат в България. И аз го предупредих, че това е дискриминация и означава 25% финансова корекция, той каза, че ще плати. 375 млн. лв. би била финансовата корекция, ако в процедурата за доставчик на батериите има подобно дискриминационно изискване.

-Не се вижда на хоризонта завод за батерии, поне не сме чували да има инвеститори. Вие чували ли сте?

-Със сигурност г-н Василев е имал нещо предвид, но понеже нямам честта да съм му говорител, трябва да питате него. Освен ако не се е отказал от идеята.

-Други въпроси имате ли?

-Да не го обръщаме в “Дончев намира кусури на плана”. Радвам се, че България най-после е пред финално одобрение на плана, макар и безкрайно закъснял. Радвам се, че каквито и авантюри да са вкарани в него, като структура не е различен и повечето значими проекти са оставени. Оттук нататък, като получи планът одобрението на съвета, критична е фазата на изпълнение.

-Не мислите ли, че ще стане като с еврофондовете – в началото закъсняваме, а накрая сме изпълнили проектите и парите са инвестирани?

-Исторически не сме закъснявали във времето назад никога. Не се е случвало България да губи пари по оперативна програма. Въпросът е, че в новия период 2021-2027 г. има закъснение. Ние ще се докараме година и половина от новия програмен период да са изтекли, без да са влезли свежи европейски пари в България, говоря за оперативните програми.

-България последна ли ще получи одобрение на плана?

-Не, има още една или два държави, но сме в последната група. Можеше да сме много по-първи. Има едно писмо, получено в началото на миналата година в МС от Урсула фон дер Лайен. Там в прав текст пише, че България е сред най-напредналите държави в оперативните програми и в плана си за възстановяване. Тъжно е, че се натрупа това закъснение.

-Оценката ѝ е много ласкава за плана и особено за зелената част.

-Той е почти 60% зелен, мощно ще позеленяваме. Принципно го харесвам, но не искам да станем по-зелени и по-бедни.

24chasa.bg