Скандал между Белград и Загреб заради отказано посещение на сръбския президент в Хърватия

Министърът на външните работи на Сърбия Никола Селакович каза по повод решение на хърватските власти да забранят посещение на президента Александър Вучич в Хърватия, че министерството на външните работи в Белград е изпратило нота до хърватското посолство в Белград, която шарже д’аферът е отказал да приеме, съобщи сръбската национална телевизия РТС, цитирана от БТА.

Министърът оцени, че това е плашещо решение на хърватското правителство и че правителството на Сърбия ще предприеме контрамерки. Селакович каза, че това, което се посочва в нотата на министерството на външните работи на Хърватия, с която на президента на Сърбия се забранява частно посещение в Ясеновац, е не само “скандално, но и плашещо, нечувано и невероятно, че се случва след Втората световна война”.

Сръбският президент Александър Вучич възнамеряваше да направи частно посещение в Ясеновац и да почете паметта на сърби, загинали в лагера по време на Втората световна война. На практика всички роднини на президента по бащина линия са загинали в резултат на етнически чистки от страна на хърватските националисти по време на войната, в това число в лагера Ясеновац.

Системата от лагери на смъртта Ясеновац е създадена през август 1941 година. Лагерът се е намирал на 60 км от Загреб, на територията на Независимата хърватска държава. Ясеновац е бил наричан “Балканският Освиенцим”. Там са загинали около 700 хиляди души – евреи, сърби, цигани.

Министър Селакович прочете нотата, която министерството на външните работи на Сърбия се опита да предаде на посолството на Хърватия в Белград.

В нея се казва, че “министерството на външните работи на Република Сърбия е шокирано от незаконното, антиевропейско и антицивилизационно решение на министерството на външните и европейските работи на Република Хърватия”, което въз основа на произволно изразената воля на хърватските власти и в грубо нарушаване на принципа на свобода на движение, забранява пристигането на президента на Сърбия в Ясеновац, мястото, където са убити стотици невинни хора, жертви от сръбска, еврейска, ромска и други националности”.

Селакович заяви, че намерението на президента Вучич е било само да положи цветя и да запали свещ. Министерството на външните работи на Сърбия информира, че президентът Вучич има интерес да направи официално посещение в Ясеновац по всяко време до 17 септември 2022 г.

Преди това министър Селакович каза, че посолството на Република Сърбия в Хърватия е получило нота от министерството на външните работи на Хърватия преди два дни.

“При планирането на всички посещения на чуждестранни официални лица, времето, естеството и програмата на посещенията трябва да бъдат предмет на официална комуникация и съгласуване между двете страни. Като се има предвид, че хърватската страна не е информирана за намеренията за евентуални посещения в Република Хърватия, това е неприемливо“, прочете Селакович част от нотата на хърватското министерство.

Министерството на външните работи на Хърватия посочва, че посещението на висш представител на чужда държава в мемориалната зона на Ясеновац не може да бъде от частен характер.

Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич оцени, че решението на хърватското правителство да забрани на сръбския президент Александър Вучич частно посещение в Ясеновац е първокласен скандал. Бърнабич каза, че да се забрани на Вучич да посети Ясеновац е същото като “да се забрани на президента на Израел да посети Аушвиц”.

Същевременно министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин заяви, че ще бъде въведен специален режим за хърватските дипломати заради забраната, наложена на президента Александър Вучич да посети концлагера Ясеновац в Хърватия.

На президента Александър Вучич бе забранено да посети Ясеновац, на внука на жертва от Ясеновац не е разрешено да се поклони пред паметта на стотици хиляди убити сърби, евреи и цигани. От днес всички служители на хърватското правителство, всички, които имат служебни или дипломатически паспорти, ще трябва специално да обявяват и обосновават своя визита или преминаване през Сърбия и ще попадат под специален режим на контрол, заяви Вулин.

Усташите, днес членове на Европейския съюз, не обичат да им припомнят колко деца са изклали, каза Вулин, цитиран от вестник “Вечерне новости”.

Намерението на сръбския президент Александър Вучич да пристигне на обявено частно посещение в Ясеновац е акт на нарушаване на протоколите, тъй като държавният глава е защитено лице, а посещенията на президенти изискват официална подготовка, заяви от своя страна министърът на външните работи на Хърватия Гордан Гърлич-Радман, съобщи ХИНА.

Протоколът е нарушен, каза Гърлич-Радман, като уточни, че посещенията на президенти и длъжностни лица трябва да бъдат обявени на страната домакин и изискват планиране в продължение на седмици и месеци.

След демарша на Хърватия сръбските власти се опитаха да връчат своята протестна нота на шарже д’афера в посолството на Хърватия в Белград, но тя отказа да я получи, каза хърватският министър.

Гърлич-Радман каза, че Хърватия е положила много усилия за подобряване на диалога с Белград, но няма искрен отговор от другата страна.

Отказът на Хърватия да позволи на Вучич да направи частно и импровизирано посещение по такъв начин в Ясеновац предизвика недоволство сред сръбските официални лица, които са близки сътрудници на Вучич, посочва Хина.

Според хърватския външен министър въпросът за възможното посещение на Вучич в Ясеновац е станал актуален в Белград във връзка с продължаващите преговори за съставяне на новото сръбско правителство.

Вестник “Ютарни лист” съобщи, че Вучич се е свързал с лидера на хърватските сърби Милорад Пуповац, за да му каже, че ще пристигне в Ясеновац от Босна и Херцеговина, където планира да посети сръбската съставна част.

Според базирания в Загреб всекидневник Пуповац е предал тази информация на министър-председателя Андрей Пленкович и правителството е намерило плана на Вучич за избягване на съответните протоколи за скандален.

Гърлич-Радман днес отказа да потвърди или отхвърли твърденията за опита на Вучич да замеси лидера на Независимата демократична сръбска партия Пуповац в тази афера, отбелязва ХИНА.

Отношенията между Сърбия и Хърватия остават напрегнати след разпадането на бивша Югославия и войната в Хърватия през 1991-95 г., която избухна, когато сръбското малцинство, подкрепяно от Сърбия, се разбунтува срещу независимостта на Хърватия. По време на войната бяха убити над 10 000 души, припомня Асошиейтед прес.

Въпреки че двете страни обещаха да работят за разрешаване на оставащите проблеми от конфликта, като например намирането на все още изчезналите хора, понякога дипломатически спорове помрачават следвоенните усилия.

Популистките сръбски власти настояват, че хърватското правителство не е направило достатъчно, за да признае миналото си от Втората световна война, докато Загреб обвинява Сърбия, че използва въпроса за вътрешна политика и отказва да се справи със собствената си роля във войната през 90-те години на миналия век, отбелязва агенцията.