| | | |

Владислав Панев: Бойко Борисов манипулира борсата, сезирах КФН

-Г-н Панев, защо внесохте сигнал срещу Бойко Борисов в Комисията за финансов надзор (КФН). От какво е продиктувано това ваше действие?

-Сезирах КФН за действия на Бойко Борисов, с които може да се манипулира фондовата борса. От 20 години и повече се занимавам с капиталовия пазар. Творческият ми път е минал от там.

Българската фондова борса дълги години е неглижирана от управляващите, включително от Борисов.

Владислав Горанов я разглеждаше като по-маловажна от пазара на череши в Кюстендил.

Виждаме, че явно правилата не са за хората от ГЕРБ. Има си канален ред, по който дружествата, чийто акции се търгуват на борсата, уведомяват инвеститорите за важни събития, свързани с тяхната дейност.

Става въпрос за освобождаване на работници, твърдения за затваряне на завода. Официалната информация от 1 август е, че заводът – става въпрос за „Неохим“, е затворен за ремонт. (б.р. – скоро Борисов посети завода и обяви, че правителството на Кирил Петков е виновно за инфлацията.

Лидерът на ГЕРБ даде пример как местният торов завод “Неохим” е спрял производството си заради високата цена на газа и вината за това е на предишния кабинет.

Още същият ден Борисов бързо бе опроверган от Владислав Панев, който показа как заводът е на рекордна печалба през първото полугодие – 75 млн. лв., а приходите растат тройно.)

Това е важна информация и тя трябва да бъде обявена по надлежния ред. Не може да се обявява от Бойко Борисов в присъствието на изпълнителния директор, който много добре знае как тази важна информация се обявява публично.

Ако информацията е невярна, то тогава се подлежи на санкции за пазарна манипулация.

Но дори и да е вярна, пак се подлежи на санкция, защото не са спазени процедурите.

Миналата година имаше подобен случай с фирма „Градус“. Какво ли не се изказа тогава. Трябва да бъдем много внимателни с изнасянето на публична информация за дружества, които се търгуват на фондовата борса.

Тогава пак имаше невнимателни изказвания, които можеше да бъдат разследвани от КФН.

Ако искаме България да има добре развит капиталов пазар, а няма успешна държава без добре развит капиталов пазар, защото там се срещат парите на инвеститорите с идеите на предприемачите, ще трябва да се спазват правилата.

-КФН в какъв период трябва да се произнесе?

-Не очаквам бърза реакция. Но тя може да наложи санкции както на Борисов, така и на ръководството на „Неохим“. Причината е, че дружеството вади информация, но преди да уведомят пазара.

-Да минем и на политическото поле. Ще има ли коалиция преди изборите между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Към момента каква е ситуацията?

-По-скоро няма да има. Не бих искал да спекулирам. Има подадена ръка от нас, но ПП си правят техните анализи. Разбрахме от Асен Василев, че според тях е все едно дали ще бъдем заедно на изборите, или по отделно. От тук нататък нещата зависят от ПП.

-ПП постоянно твърдят, че искат 121 депутати. Обозримо ли е…

-То е обозримо да се състави коалиция в следващия парламент от поне 121 реформистки настроени депутати. В предишния не ни стигнаха няколко. Но е трудна и отговорна задача, към която трябва да се стремим в следващите 45 дни.

-В предишния парламент тръгнахте все пак четири партии в коалицията…

-Четирите партии имахме 134 депутата. Това е комфортно. Но след това, след като ИТН се разпадна, не ни стигнаха няколко, за да продължим да управляваме. Бяхме доста близо. Избори с избори не си приличат.

Може би България трябва да си извърви своя преход от феотдално и еднолично управление на ГЕРБ към реформистко такова, което да изведе страната по пътя на просперитета.

Явно ще минем през няколко избора поред, но явно така ще се случват нещата. Такава прогноза бях дал още преди първите избори миналата година и към момента всичко се потвърждава.

-Очаквате ли да има голяма промяна сред партиите, които ще влязат в парламента. Отново ще се търси формат на коалиция?

-Социологията казва, че може би в парламента ще има между 6 и 8 формации. Важно е да се види и какво ще бъде разпределението на силите. Не е важно само колко партии са в парламента, а какви са резултатите и дали те предполагат наличието на воля за добро управление.

-Към кои партии ще гледате?

-„Продължаваме промяната“ ни се струват най-естественият партньор в момента. Изключваме ГЕРБ, които са се доказали като част от феотдалния модел, както ДПС и „Възраждане“.

„Възраждане“ вече са толкова радикална партия, че са вредни за България.

-Неизбежно отново се очаква да работите с БСП. Как ще стане това?

-С БСП имаме ясни различия по много теми, включително и геополитически. През последните 7 месеца на управление се доказа, че, макар и много трудно, може да се намират общи гледни точки с тях.

-Като, например, да се промени моделът на управление…

-Това е най-важният въпрос пред България, който седи в момента. В този смисъл разговорите с БСП са по-лесни, защото и двете формации имаме ясни идеологии. Когато е ясно какво може да очакваш от отсрещната страна, тогава и резултатите се постигат по-лесно.

С „Има такъв народ“ не бе така. Първоначално те залагаха на въпросите от референдума. После ги забравиха.

Не е ясно какво целят ИТН в политиката. Започнаха да искат разделение на порции в строителството и подхванаха темата за Северна Македония.

Това изобщо не бе залегнало в първоначалните им идеи и в предизборната кампания. В кампанията нали говореха за прекратяване на модела „Борисов“… Какво стана?

-Като икономически анализатор често говорите по темата за газта. Да започнем с рокадата в „Булгаргаз“. Деница Златева оглавява дружеството. Закъсняла или навременна рокада е това?

-Не бих искал да коментирам предварително. Всяко едно правителство може да прави промени в областта на енергетиката и като цяло в държавното управление. Миналата година имахме критики към тогавашния министър на енергетиката, че не пипа бордовете на ГЕРБ.

Нека да се придържаме към приказката: „По делата им ще ги познаете…“

-Вече се обяви търг за газ. Колко добър ход е това?

-Събират се оферти. Най-важното пред страната ни е това да имаме независимост от „Газпром“. Те използват газта като политическо оръжие. И то не само срещу нас.

Единственият начин България да обезоръжи „Газпром“ е да има диверсификация и независимост на доставките на газ. Надявам се от 1 октомври да потече в пълна степен азерският газ, след като се пусне интерконекторът с Гърция.

Когато постигнем 100% диверсификация, тогава ще сме си свършили работата. Така нашите производители ще получават газ на конкурентни цени.

Знаете, че ако имаш зависимост от един доставчик, то тогава и цената за теб е неизгодна.

Такова бе положението години назад. Помните, че имаше дискусии защо ние получаваме газ на по-висока цена от Германия, примерно. Ами, защото Германия имаше различни доставчици, въпреки че са пристрастени към руския газ.

При нас нямаше друга възможност. Хубавото е това, че България е много малко зависима от газ държава. 3 млрд. куб.м в европейски мащаб е нищо.

-Но ни трябват…

-Имаме 1 млрд. от Азербайджан. Трябват ни още 2 млрд. а те могат да дойдат през терминалите или през Гърция, или през Турция.

Миналата седмица бях в Алжир и това е опция пред нас. Те са един от най-големите износители на газ за Европа. Изнасят 55 млрд. куб.м. годишно. И в същото време имат недостиг на зърно.

В контакт сме с алжирското правителство да положим усилия да осъществим такава връзка. Въпросът е да се отървем от „Газпром“.

-Понеже вече споменахте, но скоро Алжир, Нигерия и Нигер подписаха меморандум за разбирателство за строежа на газопровод с дължина от 4000 км., който може да пренася нигерийски природен газ с обем до 30 млрд. м3 годишно. Измества ли се „Газпром“ от енергийния пазар в Европа?

-Изместването на „Газпром“ ще се случи със сигурност, но трябва време. Терминали за втечнен газ не могат да се строят от днес за утре. Масово ще влязат в експлоатация от 2024 година. Иначе меморандумът от Нигерия до Алжир ще отнеме доста време. Залагам поне 10-15 години.

-Как този газ от Алжир може да стигне до нас?

-През суапови сделки в Италия. Давам пример. Алжир изнася по-големи количества за Италия, а ние прихващаме газ от Азербайджан, който също е предназначен за Италия.

-Цената от Алжир по-добра ли е ще е от тази от Азербайджан?

-Въпрос на договор. Най-вероятно няма да е по-добра, но Алжир има нужда от зърно. Ние имаме зърно, цената му в момента е висока. Въпрос на преговори.

-Много фирми продават днес газ? И това е причината да се твърди, че купуваме през посредници. Но колко и кои са производителите и изобщо има ли такива, с които може да се водят разговори за дългосрочни договори в този момент?

-Не е работа на служебния кабинет да води разговори за дългосрочни договори. Когато държавата, в лицето на „Булгаргаз“, се договаря за дългосрочни договори с този или онзи, има съмнения за корупция.

В този смисъл има нужда от известна либерализация на пазара на газ в България. Да влязат и нови играчи, но и големите потребители да имат реална възможност да сключват договори на конкурентни за тях цени.

-Но с кои производители можем да водим разговори за дългосрочни договори?

-Не бих искал да казвам само страни, а да говорим за доставчици като цяло. Ние имаме договор с Азербайджан за 1/3 от нужното ни количество. Просто държавата трябва да осигури внос и пренос на газ, който на пазарен принцип да се търгува от различни участници.

Втечнен газ може да се осигури от доставчици от целия свят, въпросът е как ще стигне до нас.

Ние може да намалим потреблението на газ по принцип. Очевидно има голям интерес от страна на бизнеса. Има подадени заявления за 24 000 мегавата от фотоволтаици в Енергийния системен оператор (ЕСО). Това е огромно количество.

Знаете, че потреблението в България е 6 000 мегавата. Част от тези нови соларни мощности могат да бъдат използвани и за производството на зелен водород, който е заместител на природния газ.

Знаете и за един от най-големите доскорошни потребители на газ „Агрополихим“, че изгради терминал за внос на амоняк и така стана напълно независим от това дали ще има газ у нас, или не. Амоняк можеш да внасяш от целия свят.

Ето пример за диверсификация. Бизнесът реагира на високите цени по метода на търсенето и предлагането. Друг е въпросът какво правим с „Топлофикация-София“, която тежи като монумент, закачен на „Булгаргаз“.

„Топлофикация-София“ получава газ, но не плаща. Когато има изкривяване на пазара паради редица фактори, винаги може да очакваме обръщане към нови технологии, нови инвестиции в посока диверсификация.

Пред ФАКТИ говори Владислав Панев, икономически експерт на “Демократична България” и съпредседател на “Зелено движение”.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм

снимка Архив

Similar Posts