След управлението на Кирил и Асен, икономист смрази с тази прогноза какво ни очаква

Министерството на финансите потвърди провала във финансово-икономическата политика на редовния кабинет и продължаващото влошаване на показателите

от фейсбук профила на Лъчезар Борисов, ексминистър на икономиката

Днес и Министерството на финансите чрез дадената пресконференция и публикувано резюме на макроикономическа прогноза показа провала във финансово-икономическата политика на предходното правителство.

Опорната точка, че съществуващият излишък през пролетта и лятото е основание за нови разходни политики, беше оборена. Напротив, предстои влошаване на бюджетните показатели.

За пореден път се оказа, че макроикономическото планиране не е било на ниво, защото наблюдаваме влошаване на основни финансови и макроикономически показатели.

Още в началото на управлението на служебния кабинет този проблем беше изведен, като беше откроен проблема в приходните агенции, а именно че в началото на годината разликата между декларираните и невнесени приходи е 210 милиона лева, а в средата на годината – 600 милиона лева.

Тази разликата между декларирани и невнесени приходи е в частта за ДДС и за осигурителните вноски.

Министерството на финансите днес ни каза още, че на база на управлението на досега се прогнозират нови негативни тенденции:

•Дефицитът по консолидираната фискална програма ще нарасне до 6,8% от БВП през 2023 г. и ще бъде 6.5% през 2024 г.

•Дефицитът на сектор държавно управление ще нарасне до 6,4% от БВП през 2023 и 2024 г.

•Тези показатели отклоняват значително България от общоприетите норми за Европа и България.

•Направената от мен прогноза, че предстои да бъде изтеглен значителен по размер нов държавен дълг и то на значително по-висока цена вече е потвърдена и емисиите на нов дълг ще видим още през есента, като през годините новоемитирания дълг е възможно да достигне до 15 млрд. лв.

•Официалните данни на Министерството на финансите сочат, че за постигане на целевите нива по установените нормативи е необходимо подобряване в размер на 5,8 млрд. лева през 2023 г. и 6,2 млрд. лева през 2024 г.

•За съжаление обаче намаляване на предвидените и заложени вече разходи са невъзможни.

•Всичко това отдалечава България от членството в Еврозоната.

•Министърът на финансите потвърди още няколко от направените от мен твърдения, а именно:

-Предстои в бъдеще леко успокояване на инфлацията, което ще бъде провокирано от проблемите с потреблението. Както вече стана ясно НСИ обяви свиване на потреблението на основни хранителни продукти.

В допълнение на това днес статистическия институт отчете понижаване на показателя за бизнес климата при търговията на дребно с 9 пункта.

-Потвърдена беше и тезата, че инфлацията най-силно се усеща при хранителните продукти, а от там най-силно засегнати са нискодоходните групи.

•Прогнозите ми за свиващ се ръст на БВП бяха потвърдени и от Министерството на финансите.

Растежът през последните две тримесечия ще се свие, а допълнително основание за това е докладваното днес влошаване на състоянието на бизнес климата и вече отчетеното влошаване на показателя за доверие на потребителите, които на база на макроикономическите модели дават ясна прогностична стойност за състоянието на БВП.

•Под въпрос в макроикономическата прогноза е размерът на инвестициите в структурата на БВП.

Последните данни на НСИ сочат срив в инвестициите в основен капитал, а е реалистично да бъдат преустановени и инвестициите в запаси, които бизнеса използваше като предпазна мярка за инфлацията.

•Нивата на растеж на потреблението се очаква да започнат да се възстановяват едва след 2025 г.

•Износът на стоки се предвижда да расте с по-бавни темпове от вноса, което е ясен признак, че нетният експорт вече ще има по-малък принос за икономическия растеж. Вече беше доказано, че състоянието на външнотърговското ни салдо се влошава предимно от търговията с Руската федерация. По-конкретно по данни на НСИ:

-Вносът на България от Руската федерация за периода януари-юни 2022 г. е 6,15 млрд. лева. Ръстът спрямо същия период на предходната година е 147,4%.

За периода януари-юни 2021 г. вносът от Русия е 2.43 млрд. лева. Износът на България за Русия е съответно 389.9 млн. лева и 387,4 млн. лева през първото полугодие на 2021 и 2022 г. За този период отрицателното салдо по стокообмена е станало (-5,63) млрд. лева при отрицателно салдо от (-2.04) млрд. лева през предходната година.

•За първото полугодие при вносът от Русия най-значими ръстове са реализирани при:

-Група 2709 „Сурови нефтени масла от битумни материали – 135%. Вносът е съответно 1432 млн. евро при 609,6 млн. евро за същия период на предходната година.

-Група 2711 „Нефтен газ и други газообразни въглеводороди“ – 228.5%. Вносът по тази група е достигнал 927,46 млн. евро при 282,4 млн. евро предходната година.

-Група 2710 „Нефтени масла и биуминозни минерали – 157,9%. Вносът е достигнал 235,3 млн. евро при 91 млн. евро през предходната година.

Изводите са, че:

•Финансово-икономическото състояние на страната се влошава.

•Дефицитът по бюджета нараства.

•Ще бъдат теглени огромни нови заеми.

•България вече е много по-далече от членството си в Еврозоната.

•Средства за покриване на дефицита чрез преструктуриране на разходи не могат да бъдат осигурени.

•Инфлацията, ще доведе до снижаване на потреблението.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм