Хиподила, Хазарта, славитрифоновци – това са все символи и активни фактори в опростачаването на нацията и развращаването на младите

Онзи ден в “Панорама”, в ефира на БНТ, отново се разплиска тинята на примитивизма, която тегне над политическата публичност от доста време. Като във вмирисана на вкиснато и нечистоплътност крайгарова кръчма в покрайнините на запустяло градче.

Това пише д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа в свой анализ за “Труд”.

Един бивш пънкар, инсталиран преди време от задкулисието да обира и хвърля в кошчето протестната енергия в обществото, и да затлачва с простотия и агресия свободните зони в политическото пространство – умилително титулован като “Светльо от Хиподил” – по мутренски се шляеше из студиото и налиташе на бой.

Не са виновни БНТ и водещият на “Панорама” Бойко Василев – миналата година “коалицията на почтените” допълни чл. 189, ал. 3 от Изборния кодекс,

че партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони, имат право на равно участие.

Нищо ново не е случката в “Панорама” за родните политически нрави, особено откакто ни връхлетя “промяната”.

То не бяха хунвейбински истерии по улиците, то не бяха шнорхели и барбадоски страсти, то не беше рязане на крайници (по Тошко Йорданов), то не беше Просто Киро с цялата му парвенюшка шашмалогия…

В началото на 90-те, в първите години на свободата, в далеч по-пренаселеното политическо пространство, в което като гьби след дъжд никнеха нови партии, също имаше достатъчно недоразумения, странни до налудничавост типажи и маргинални хорица с нереални мечти да грабнат наполеоновски жезъл.

Но в сравнение с днешните си “наследници” те бяха по-смислени, а някои изглеждат като титани на мисълта в сравнение с днешните си аналози.

Стараеха се, и то сериозно, да предлагат някакви конкретни идеи и планове за България.

Наивни, а понякога и комични, но идеи и планове – не просташки псувни, не мутренски закани и орангутанско сумтене, каквито се бълват днес от всякаквите хиподили, хазарти и чака-рака герои, дегизирани като “политици”.

Имаше, например, една партия, наречена Форум “Преображение” с лидер професорката по икономика – Сийка Георгиева.

Беше времето на цветните избирателни бюлетини и те (не без помощта на неразградените мрежи на БКП и ДС) държаха оранжевата бюлетина, за да не попадне в БЗНС.

Те предлагаха: “Демокрация, която минава през стомаха”.

Бяха разделили страната на няколко икономически зони и размахваха по телевизията карта с инструкции – в Северозападна България ще се сее царевица, в Югоизточна ще се развива, примерно, животновъдство. И прочие.

Обещаваха, че според тяхната икономическа програма до 2000 г. българинът ще достигне жизнения стандарт на Западна Европа, а до 2030 г. – на САЩ.

Отправиха се към политическото небитие с един драматичен апел до президента, МВР и други институции през 1992 г. как “Стою Стоев и приятелката му Иванка Стоева от ж.к. “Люлин”, бл. 407, която се занимава с телефонен тероризъм и подпомага Стоев с пари и западни коли” – и двамата изключени от партията – нахлули в дома на Сийка Георгиева, за да търсят саморазправа.

Имаше и една партия, която ни предлагаше “германската програма” – само това повтаряха. Мощна алтернатива обаче им беше легендарната партия “Български орел” на Маргарита Кавлакова.

В своето гороломно предизборно обръщение от 18 септември 1991 г. те разтърсиха политическото пространство с безпрекословното, цитирам:

“Ако суверенитетът е воля, над която няма друга воля, ние сме за възвръщане с мирни средства на оригиналния герб на Втората българска държава – Двуглавия български орел, единствения, който може да защити суверенитета на страната ни.

Лъвът (т.е. модифицираната севастократорска пантера с драконова глава) като герб е панславянски внос… създаден и наложен от чужди сили с цел да ни се припише васалитет със задна дата”. Край на цитата.

Имаха си някаква кауза хората.

Или пък незабравимият Кире Либерало – пиянде от квартал Мошино в Перник, комуто – по думите му – “хора от цекато на бекапето” бяха дали да регистрира “Либерална партия”, за да не я вземе някой друг.

Той държеше зелената бюлетина и в своето заключително телевизионно обръщение за парламентарния вот през 1991 г. разпъна пред себе си един партиен плакат и говори скрит зад него, а накрая надникна отстрани и призова координаторите на партията, които били в неизвестност, да се явят все пак в партийната централа, за да пируват за победата.

В устава на партията му, старателно регистриран в съда още по силата на Закона за лицата и семейството, т.е. още в първите седмици след демократичните промени, когато все още нямаше закон за партиите, пишеше, че

основно право на либерала е да плаща членски внос, а основна цел на партията – “изграждането на либерален, хуманен социализъм”.

Какви невинни години, нали? В сравнение с менажерията, която ни сервират днес и която е продукт на системна отрицателна кадрова селекция в политиката.

Долнопробната сценка в “Панорама” всъщност не е просто грозен инцидент или нелепа случайност. Това е типична проява на умишлено създадено явление, което като сярна киселина разяжда и унищожава публичността и смисъла в политиката.

Хиподила, Хазарта, славитрифоновци – това са все символи и активни фактори в опростачаването на нацията и развращаването на младите.

С долнопробните, цинични текстове. С мутренския лайфстайл и мутренското поведение. С изписаната на челото функционална неграмотност, издигната на пиедестал, като норма и модел за подражание. И прочие.

Във всяко общество има такива. Но те си знаят мястото и самото общество – когато има политическа култура – не допуска те да си забравят мястото.

А това място не е в политиката. Не е там, където следва да се обсъждат големите теми на нацията. Не е там, където трябва да се решават въпросите на държавността.

В България обаче безпросветни и безотговорни тълпи, насочвани от олигархично-кадесарските мрежи, наследени от стария режим, произведоха тези персонажи в политически “лидери”, повериха им политическо представителство.

И сякаш отново оживяха онези много тъжни за националното ни самочувствие оценки, които знаменитият Константин Иречек споделя в своя “Български дневник” през първото десетилетие след Освобождението, цитирам:

“Хората са готови с вътрешен бяс да хвър­лят камъни върху всекиго безразсъдно; без ентусиазъм, без патриотизъм, само спекулация; никакъв смисъл за наука; глупост и недоученост; никакво уважение към местните заслу­жили хора…

Народното събрание – множество полуобразовани простаци или селяни.

Всеки говори колкото си иска – цели заседания минават в празни приказки… тук виждате само уволнени чиновници или службогонци, или чиновници, които искат повишение. В цялата камара едва има 12 души, които биха могли да работят и размишляват в комисиите по някой законопроект“.

Откривате ли разлика с днешните политически реалности? И смятате ли, че като общество заслужаваме точно това?

Поне аз не мисля, че го заслужаваме. Затова за пореден път надигам глас срещу агресивната простащина, която се стеле като токсичен и задушлив газ над политическата арена.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм