НА ЖИВО Нинова се опитва да извива ръцете на ГЕРБ с бюджета: Борисов го играе добрия Дядо Мраз!

Шефката на БСП Корнелия Нинова започна преговорите с ПГ на ГЕРБ с нещо като условие – или хората на Бойко Борисов да се съгласят, че страната има нужда от нова макрорамка за догодина, или смисъл от разговори нямало.

От страна на БСП присъстват Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Румен Гечев, Кристиан Вигенин, Атанас Зафиров и Христо Проданов, а от страна на ГЕРБ-СДС – Десислава Атанасова, Костадин Ангелов, Делян Добрев, Деница Сачева и Кирил Ананиев.

Имаме сериозни различия с ГЕРБ относно Бюджет 2023. ГЕРБ иска да се продължи Закона за бюджета, но ние смятаме това за замразяване на доходите при повишаващи се цени. Имаме и различия по макрорамката. Нека говорим отговорно какво е възможно и какво не…

“Трябва да гарантираме бюджет за 2023 година – ако не е нов, то поне подобрен”, заяви тя пред Десислава Атанасова и компания и повтори и искането на ПП заради станалия вече системен отказ на служебната власт да вкара своите параметри за догодина в макрорамката.

“Всички предложения ще са съобразени с макроикономическата обстановка и стабилността на страната. Както и г-н Борисов каза, “ще приемем и социалния пакет на БСП”.

Нека говорим отговорно какво е възможно и какво не. А не Борисов да го играе добрия дядо Мраз”, добави Нинова.

“Ние се отзоваваме за втори път на вашата покана, защото знаем, че българският парламент е призван да взима решения за сигурността на гражданите.

Благодаря за тона и за заявката, че политическия тон ще го оставим за друга зала”, обърна се на свой ред председателят на парламентарната група на Десислава Атанасова.

Нинова пък добави:

“Смятаме, че беше добре служебният кабинет да внесе нов бюджет, но щом не го прави, сме готови да обсъдим заедно второ четене на този закон за удължаване на бюджета нови точки, например в социалната сфера.

Вчера с г-жа Сачева бяхме на социална комисия, и вече се приемат социални закони – например, за социално подпомагане, в който социалните помощи се увеличават.

За 2023 г. са необходими нови 87 милиона допълнително за такива плащания. Тези пари не са предвидени в стария бюджет, въпреки че плащанията влизат от юли.

Не дай Боже ако има нови избори, оставяме държавата в доста несигурно положение”, допълни Нинова.

Атанасова припомни, че и правителството на Петков е предложило закон за удължаване на бюджета.

“Няма яснота дали ще бъде сформирано редовно правителство. Затова трябва да сме готови да обсъждаме удължаване на бюджета. Гарантираме заедно и носим ли отговорност за решенията ако имаме по-широко мнозинство”, добави тя.

Миналата година законът за удължаване на бюджета беше променен в зала. Тогава нямаше последици от войната, коментира в отговор Нинова и даде думата на съпартиеца си Румен Гечев за икономически коментар.

Държавният дълг се намира в добро състояние, но ситуацията в еврозоната е тревожна, посочи Гечев от БСП.

Трябва да се стремим да задържим дълга до 30-32% от БВП. Не смятаме, че заложеният критерий по Маастрихт от 3% дефицит да е по важен от спасяването на български фирми в следващите години, поясни още Гечев.

Инфлацията в България е по висока от средната в ЕС. Управлението на инфлационните процеси ще е една от основните ни задачи, подчерта той, като добави, че предизвикателствата са огромни.

Гечев описа и част от предложенията на левицата за Бюджет 2023: Необлагаемият минимум в размер на линията на бедност – 504 лв, запазването на ваучерите за храна, които бяха увеличени до 200 лева и минимална заплата през 2023 г. от 850 лева.

Милиард и 700 милиона ще струва въвеждането на необлагаем минимум. Трябва да е ясно защо се предлагат помощите от 1 до 4 клас, заяви от своя страна Деница Сачева от ГЕРБ.

Подкрепихме механизма минималната заплата да достигне 50% от средната и искаме минималната заплата да бъде увеличена, но трябва да се направят прецизни анализи.

Бяха направени стъпки, които нарушиха доверието в социално- осигурителната система. Направеното увеличение на пенсиите от 1 октомври, решение, прието от кабинета Петков, не намали неравенствата, смята Сачева.

Делян Добрев добави, че хората и бизнеса вече са защитени от високите цени на енергията, но изрази скептицизъм към изказване на Румен Гечев, че икономиката ще расте с 2,2-2,3%.

“С решението битовите потребители да остават на регулирания пазар, ние ги третиране като енергийно бедни. Може да се мисли в посока за подоходен критерий за излизане на свободния пазар на ток”, каза още Добрев.

От своя страна бившият здравен министър, проф. Костадин Ангелов, постави акцент върху въвеждането на здравно образование, за бъдат научени децата да живеят здравословно.

Според Кирил Ананиев, докато се избере редовно правителство, трябва да продължи действието на бюджета от 2022 г. И бе категоричен, че ГЕРБ са резервирани към прогнозата за растежа на икономиката.

“Никой не може да каже какъв ще стане растежа”, съгласи се и Румен Гечев, но добави, че трябва да се гледа прогнозата на ЕК, която предвижда 2,3% растеж, и прогнозата на СБ от 2, 9% растеж за българската икономика през 2023 г.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм