Оказа се, че шкафче все пак има, затова крякането продължава с още по – голяма сила
И понеже крякането за Изборния кодекс върви на пълни обороти, реших да споделя някои мои скромни мисли.
Мисля си, че ситуацията все повече ме връща в детската градина. Да ме прощават дечицата, че толкова често ги споменавам.
Когато нещо не е угодно на Иванчо, той винаги заплашва, че ще извика другарчетата си на помощ. Само че така не става.
Не може кохортичката на Иванчо да решава кога ще си лягат и кога ще се събуждат всички дечица. Не и в демократичните детски градинки.
Иванчо и другарчетата му така и не разбраха, че с бой не става. Но продължават да заплашват със саморазправа.
Така и не разбраха, че другите дечица от бой се не плашат. Те са бити, бити …
А всъщност цялото това упражнение има друга цел. Дреме му на Иванчо дали супичката е зеленчукова или с месо.
Оказа се, че Иванчо крие нещо в шкафчето си. Оказа се, че шкафче все пак има. И това, което крие там не са играчките на другарчетата си.
Това което крие Иванчо са всички играчки, на всички дечица, във всички детски градини.
И за да не се усетят другите деца, крякането продължава с още по-голяма сила!
от фейсбук профила на Младен Шишков, депутат от ГЕРБ