“Бездарието е фашизъм”, господа Максим Генчев и Сашо Морфов
“БЕЗДАРИЕТО Е ФАШИЗЪМ”, ГОСПОДА МАКСИМ ГЕНЧЕВ И САШО МОРФОВ
Страшното в случая е, че те са представителна извадка на българската интелигенция.
Защото няма разлика между Морфовото: “Добър актьор, ама гербеарски боклук” и Максим Генчевото: “трагедията – 150 години от обесването на Левски трагично се стовари в Турция”.
Да си представим за секунда, че същото това нещо някога се ожени. И после се разведе. И после къщата на жена му изгори заедно с общите им деца…
Каква ли радост би изпитало подобно нещо от това, че жена му е загинала с децата. Или децата са загинали с жена му.
Има ли разлика между това мислене и Морфовото: “А сега този герберски боклук да се хвърли от балкона”. Аз лично не намирам разлика.
Има много “луди” в световното изкуство. Дори лудостта при хората на изкуството стана маркер за талант. Но садисти в изкуството май го има само тука.
Няма да говоря за художествените достойнства на спектакли като “Хъшове” и “Политическо кабаре” на Морфов и “филмите” на Генчев за “Левски и Ботев”… Такива май няма.
Да яхнеш национализма, за да си докараш няколко камиона с бахур не е нито белег на талант, нито белег на родолюбие.
Преди много години казах, че във време на криза най-конвертируемата валута е национализма…
Но в случая си спомням стиха на Левчев: “Бездарието е фашизъм”…
От фейсбук профила на Христо Стоянов, писател