Разбра се кога Радев свиква парламента, изправя се пред два сценария за правителство
Очаква се имената на новоизбраните депутати да излязат в “Държавен вестник” идния понеделник, тъй като по закон срокът за обявяването им изтича на 9 април.
Така теоретично звънецът може да удари още на 12 април – сряда, като първи възможен пленарен ден. Но това е точно преди Великден, а неработните дни започват още от Разпети петък.
Ако президентът бърза да връчи първия мандат, целта е отново да има избори в края на юли.
Това обясни пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.
“Има два възможни пътя, които държавният глава може да избере след изборите.
Първият е сравнително бързо да бъдат водени консултациите и да станем свидетели на бързо връчване на първия проучвателен мандат. Това ще канализира и структурира процедурата. Ще има срокове, макар и някои да са ориентировъчни.
Другата възможност е да бъде формирано правителство и то да организира предстоящите местни избори. Този вариант е по-малко вероятен.
Има теоретичен шанс, но първите две политически сили си казаха сериозни думи. Пътят един към друг може да е доста труден.
ГЕРБ има най-голям интерес от съставяне на правителство, което да подготви местните избори. Те имат най-много кметове на общини”.
Доц. Киселова посочи, че няма пречка, ако ЦИК успее да се справи в законово установения срок и представи списъка на обявените за избрани народни представители, президентът да свика Народното събрание още преди Разпети петък.
“Най-късно на 18 или 19 април то ще бъде свикано”.
Конституцията казва, че президентът не е длъжен да води разговори с всяка група отделно, разясни още доц. Наталия Киселова.
Ако заедно се проведат парламентарни избори, местни избори и референдум, трябва да се направят промени в закона, за да може да се използват машини при гласуване, каза тя.
“При референдум се използва плик. Иначе парламентарни и местни избори са провеждани заедно през есента на 1991 година, а през 2011 г. имахме местни и президентски избори”
Изборният кодекс е предвидил какво се случва при съчетаване на местни и парламентарни избори, обясни още тя.
“Част от организацията ще бъде от общински избирателни комисии. Те са доста повече от районните сега. Подготовката трябва да е сериозна. Това е дефицит На ЦИК”.
Партиите трябва да номинират хора, които са готови не само да стоят в изборния ден, а и да изчакат предаването на материалите, смята доц Киселова.
На 9 април изтича срокът за събиране на гласове за референдум за запазване на българския лев до 2043 година.
А на 10 април е крайният срок за събиране на подписи за референдум за формата на държавно управление.
“Подписите могат да бъдат внесени в деловодството на НС, обясни доц. Киселова. След тези дати не бива да бъдат събирани. Ако не бъдат внесени, процедурата се смята за прекратена.
След формиране на НС може да се създаде нова инициатива и да бъде обсъдена в комисия”.
Веднага щом положат клетва, депутатите трябва да си изберат председател, за да може официално да стартират работата си. Дотогава заседанието се води от най-възрастния народен представител. Доайен отново ще е Вежди Рашидов от ГЕРБ.
Изборът на шеф на НС и негови заместници обикновено отнема час, но миналия път именно под временното председателство на Рашидов партиите успяха да поставят антирекорд – 3 дни.
При пълния блокаж заради паритета на ГЕРБ и “Промяната” накрая спасението бе в издигането на бившия министър на културата за титулярен председател.
При зам.-шефовете е по-лесно – всяка група излъчва по един.
За да бъде напълно конституиран, парламентът трябва да излъчи и постоянните си комисии, а после да приеме правилник за работата си.
С комисиите също се чака голямо зацикляне – в 48-ото НС пълното им окомплектоване отне три седмици. Така може да се очаква реално депутатите да заработят най-рано след 26 април
Те трябва максимално да ускорят нещата, защото имат да приемат бюджета за 2023 г., което няма как да стане, ако не е заработила комисията по бюджет и финанси.
В момента действа миналогодишният бюджет, удължен до края на април.
Парламентът така и не прие нов с аргумента, че трябва да го внесе редовно правителство, защото то ще го изпълнява, и през януари отхвърли 3-те варианта на служебната финансова министърка Росица Велкова.
Такова обаче няма от лятото на миналата година. Сега кабинетът “Донев” подготви нов проект и ще го внесе още в първия ден на 49-ото НС.
“Ако няма мнозинство, бюджет няма да може да бъде приет и директно ще се фалира държавата”, предупреди в изборния ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
