БРАВО! 102-годишна жена съди Петър Волгин за думите му…..

Жена, родена през 1921 г., и загубила мъжа си, убит от т. нар. Народен съд, е завела граждански иск срещу журналиста Петър Петров Георгиев, по-известен в обществото като Петър Волгин, съобщава “Клуб Z”.

Поводът са думи на радиоводещия-русофил, написани във Фейсбук на 1 февруари:

“Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд.”

Искът е за непозволено увреждане по Закона на задълженията и договорите, частично 1000 лв. от бъдещи 5001 лв.

А ищцата г-жа Горанова признава, че може да си позволи държавната такса 4% само върху 1000 лв. С дата 12 април се иска от съда да допусне предварително обезпечение на тази стойност. Иначе казано – да се запорират 1000 лв. от заплатата на Волгин от БНР.

Жената е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в “душевни болки и страдания”, твърди тя.

Ето какво пише столетницата в исковата си молба, дълга 6 страници:

“Родом съм от с. Сталийска махала, което преди 9.09.1944 г. е било едно от най-проспериращите села в страната, а околия Лом е била вратата на България към Западна Европа.

През 1939 г. се ожених за любовта на моя живот – Георги Иванов Горанов, който беше директор на училището… Мъжът ми беше запасен офицер, разпределен в Охрид, днешна Северна Македония.

На 5 октомври 1944 г. (непосредствено след нахлуването на Съветската армия в Република България и установяването на правителството на Отечествения фронт) мъжът ми, заедно с още десетима първенци от селото е извикан привечер в кметството от новата власт “за справка”.

Георги отиде, защото си помисли, че го викат, за да върне униформата…”

Току-що върнал се от Македония, още непорадвал се на тогава 2-годишния си син, жената повече никога не вижда Георги.

Само разбира от стражарина, че е натоварен на камионетка от “новата власт”.

С малко дете на ръце и сама, тя опира до техен първи братовчед – партизанин, който после става активен борец. Търси го за информация какво е станало с Георги.

“Той се поинтересува и получи информация от другарите си, че Георги и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в масов гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията”, пише столетницата в исковата си молба до съда.

Близо 2 години по-късно – на 11 юли 1946 г. с протоколно определение на Ломския районен съд мъжът е обявен за “безследно изчезнал”.

За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като “врагове на народа”, а през 1953-та дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица (фактически – тъст на убития) Борис Горанов.

“Синът ми отрасна без баща, в нищета и в условията на пълна репресия от страна на комунистиеския режим.

Не беше приеман в Димитровския комунистически младежки съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, защото бе окачествен като “неблагонадежден” заради баща си, който той така и не познаваше.

Аз и семейството ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не искам да влизам в подробности за това, защото се разстройвам още повече (дори когато го разказвам на адвоката си)”, пише жената по повод на времената, които си мечтае да върне Петър Волгин.

Днешната 102-годишна дама разказва, че дори се били събрали със сина си на 1 февруари – деня на почит на жертвите на комунистическия режим, когато я запознал с поста на радиожурналиста във фейсбук.

“Когато дойдоха промените, се надявах, че ще има някаква справедливост за жертвите на комунизма.

И ако не извинение от палачите и техните наследници, то поне признание от обществото, че това, което ни е било причинено, е несправедливо, нечовешко и жестоко.

За съжаление, в обществото са налице противоположни мнения, като все по-гласовити стават някои граждани, които не само, че не признават престъпния характер на комунистическия режим, но дори го и възхваляват.

Един от тези хора е ответникът по бъдещия иск – Петър Петров Георгиев”, казва столетницата.

Ищцата признава, че изобщо не познава банкера Левон Хампарцумян, но това, което не разбира, е как е възможно при каквито и да било обстоятелства да посочиш, че “трябвало да има Народен съд”.

И дава пример – какво би се случило, ако в Германия човекът с псевдоним на руска река каже, че “само като погледнеш някого, разбираш защо е трябвало да има Холокост”.

Жената заявява, че въпреки изминалите 75 години от изчезването на съпруга ѝ, казаното от Волгин изключително много я е разстроило.

Както и описва – характерно за такива дела – състоянията, които ѝ е причинил с думите си. Тя е вдигнала кръвно и не се почувствала добре, което застрашило живота й.

Засега казусът мигрира между Софийския районен съд, Монтана и обратно – в София. Предстои да се развие тепърва.

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм