Няма такава вулгарност: Цинизмът в парламента е вече на нивото на селската кръчма
Когато през август 2021 година депутатът Филип Станев влезе със скъсаните си дънки в парламента, всички разбраха, че така не може.
Всички разбраха, че има протокол по отношение на облеклото в държавните институции.
Някои може и да са подозирали, че има такова нещо, но получиха запомнящо се потвърждение – на Станев беше направена забележка от председателя на парламента, а “гащите” му дълго бяха разнасяни из медиите и форумите.
И Станев се извини и сякаш вече не ходи по дънки, дори и здрави, в пленарната зала.
Две години по-късно, облечен в безупречен костюм и вратовръзка, колегата на Станев Станислав Балабанов, разсъждавайки за кандидатурата на гуверньора на БНБ, използва определенията
“някаква бивша секретарка от ДеСеКаса с порно образование” за кандидата на предишните управляващи за този пост и предупреди финансовия министър Асен Василев да внимава за “сглобки, смазвани с вазелин” в стаята на Делян Пеевски.
И това само в една кратка дуплика на свое изказване.
Имам известни съмнения, че вероятно никой не подозира, че този език не е подходящ – че тези думи могат да се чуят във всяка селска кръчма, след като градусът се повиши.
За съжаление и никой няма да разбере, че не са подходящи за залата, защото нито един депутат, барабар с първия сред равните, не реагира на тези коментари.
Нямаше забележки, нямаше дискусии доколко подходящи са тези определения и думи за парламента.
И едва ли е изненадващо – все пак това е институция с кредит на доверие 13%.
И понеже в средите на Балабанов винаги обръщат внимание на символите, бих искала да попитам:
Смятате ли за подходящ този език в деня, в който е роден Васил Левски, борещ се за “чиста и свята република”, част от която е и институцията парламент?
Смятате ли, че това изказване е подходящо за най-чистото и свято в нашия живот – децата ни? Бихте ли искали те да чуят тези думи, да ги повторят някога?
Не чакам отговор, не чакам извинение и обещание, че повече няма да правим така, остава ни само да се чудим докъде пропаднахме и къде сбъркахме…
Автор: Роза Люксембургска/ Актуално