Лена скучае и се чуди по цял ден какво да прави, а цялата юридическа общност се е хванала за главата от щуротията, която обяви от трибуната Надежда Йорданова

Несериозно е да се прави ремонт на ремонтите на закона, парламентът тотално олеква

В най-отпускарския месец депутатите решиха да демонстрират трудов ентусиазъм, залавяйки се отново с кърпене на изстрадалото ни законодателство. Това обаче вече изглежда абсурдно поне по няколко причини.

Не може през една седмица да се прави ремонт на ремонта на ремонта на закона! Поправки не се правят на седем дни, най-малкото защото това показва, че са самоцелни, а не принципни.

Прокуратурата пак е „на мушката“, за пореден път обвинението е поставено в ролята на „черна овца“ и се роят нови и нови закони, целящи удар по „червените тоги“.

А съдът е невинен, той е вся и всьо. Нищо, че трагичните случаи от Стара Загора и Лозен показаха точно обратното.

Не виждаме гредата в чие око е, а търсим сламката. Вместо да бием магарето, удряме самара.

Как Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и компания веднъж не се сетиха да обърнат внимание на съда.

Как веднъж не стана дума за работата на съдиите, а все в устата им е механизмът за разследване на главния прокурор. Все едно той е престъпник по длъжностна характеристика.

Едва ли има друга държава в света, в която обвинител №1 по презумпция да е виновен за всичко.

Е, нека Главният бъде най-разследван, за да мирясат. Ама не се ли усещат, че вече стана гротеска?

И тук идва въпросът – кой ще иска да е главен прокурор, като вижда, че всякакви кръгове се вторачват в него с една единствена цел – да бъде разследван, отстранен, отстрелян.

Тъкмо, макар да е само изпълняващ длъжността, Борислав Сарафов се опитва да рестартира системата, за да накара прокурорите да бъдат малко по-адаптивни и по-активни. Защото се вижда как при една рутина или бездействие последиците могат да са много, много тежки.

Случаите в Лозен и Стара Загора са колкото ужасни, толкова и елементарни. За тяхното решаване няма нужда чак от спешно прекрояване на законодателството на юруш и от днес за след малко.

Същото е и с поредните поправки в Закона за съдебната власт, внесени сега от депутати от ПП и ДБ.

Нали „Демократична България“ имаха най-голямата правна експертиза? Защо ще ремонтират на практика прясно приет техен закон? Или причината е, че Лена Бориславова скучае и се чуди по цял ден какво да прави?

Парламентът олеква с това псевдозаконотворство.

Цялата юридическа общност вече се е хванала за главата, прочитайки щуротията, която обяви от трибуната Надежда Йорданова – за 60-те дни интимна връзка, която залегна в промените в Закона за защита от домашно насилие.

Всичката мара втасала, те пак със Закона за съдебната власт и с Венецианската комисия ни занимават.

Приехме всички закони по Плана за възстановяване ли, че от септември пак ще се занимаваме с разследването на главния прокурор.

Ако има проблем, да се каже какъв е, а не пак да се правят опити през чуждо влияние за интервениране в нормативните актове, а дори и в основния закон.

Апропо – кои други държави, подобно на правосъдния министър от „Да, България“ за всяка запетая се обръщат към Венецианската комисия?

Истината е простичка – темата за главния прокурор се насажда изкуствено. Време е да се спре с това очерняне на прокурорите. Всяка седмица „надграждат“ механизма за разследване на главния прокурор. Ами че това е хибридната пропаганда – непрестанно да се говори за прокуратурата.

Съдебните лекари в Стара Загора го казаха – защо съдът не е възложил допълнителна експертиза за обезобразената Дебора? Съдът можеше и да не се съобрази със становището на прокурора, който не е протестирал срещу пускането на бияча.

В с. Лозен пак съдът е пуснал убиеца, но се чуват еднотипни коментари единствено и само срещу прокуратурата.

За българският съд не се говори, дори когато много често оневинява или дава условни присъди. Не се чуват становища нито на Надежда Йорданова, нито на Ивайло Мирчев, нито на Божидар Божанов.

Смешно и несериозно е да има ремонт на ремонта на ремонтите на законите – едната седмица преправят този за главния прокурор, после за домашното насилие, после отново за държавния обвинител. Просто защото трима души, останали извън властта, написали нещо във фейсбук срещу ПП и ДБ.

Такива хора превръщат законодателството в чат – писане в месинджър. Щукне му на някого нещо и хоп – веднага поправка на поправката все едно си разменят съобщения.

И Конституцията ли така ще реформират? Нали бяха готови със законодателния пакет, какво се случи?

Да се вземат в ръце, защото така повече не може.

Последно, но не на последно място – ако разследващият главния прокурор не открие негови нарушения, пак ли ще променяме механизма, защото не е довел до неговото отстраняване? Въпросът е реторичен.

И за да не остане по-назад, и правосъдният министър изпълни поръчението и взе пак да атакува избора на Сарафов за и.д. главен прокурор.

Нищо че Върховният административен съд вече обясни на министъра, че няма правен интерес да жали решението на ресорната колегия на Висшия съдебен съвет.

Но явно Атанас Славов няма мира, та как, нали във фейсбук ще го хейтят, че е пропуснал.

Всъщност, знае ли какво друго е направил правосъдният министър за първите два месеца от мандата си, освен да жали назначаването на Сарафов?

Славов е министър на правосъдието или министър на войната срещу прокуратурата.

Автор: Стефан Джендов, “Гласове”

Последвайте Budilnikbg.com във  Фейсбук и Телеграм