Не „другари“, папагалниченето на кремълските пропагандни глупости няма да мине! МОЧА е ежедневно насилие и гавра с паметта на хилядите убити и репресирани от комунистическата чума в България
От дни слушам, че според някои клинично свръхенергични участници в българската политика, т.нар. „паметник на съветската армия“ (МОЧА) бил символ на антифашизма.
Последното не би могло да бъде по-далеч от истината в контекста на българската история след 1944 г.
Този паметник е ежедневно насилие и гавра с паметта на хилядите убити и репресирани от комунистическата чума в България.
Символ е на отнетия ни суверенитет след Втората световна война и превръщането на страната ни, както и половин Европа в ГУЛАГ.
Символ е на пещерност, изостаналост, сивота, откъсване от цивилизацията и развитието.
Няма такова нещо като „съветска армия“. Има сталинска армия, командвана и управлявана от един от най-зловещите масови убийци на 20-и век.
Армия, която в началото на войната е била на практика съюзник на национал-социалистическата напаст след подписването на пакта Молотов-Рибентроп и секретните протоколи към него.
Комунистическа машина за насилие прегазила половин Полша и балтийските държави, счупила зъбите си във Финландия, докато нацистките им съюзници вилнеят в Западна Европа.
Това ли наричате „символ на антифашизма“?
Искате да пазим историята и паметта? И аз искам.
Но това няма да стане през натрапването на този цирей известен като МОЧА в центъра на София.
Има музей създаден специално за съхраняване на паметта от този период в българската история.
Задължително трябва да запазим свидетелствата и документите за комунистическите зверства, убийствата, лагерите, униженията, национализацията, доносничеството, беднотията и недоимъка. Това е част от същата тази историческа памет, която трябва да служи на следващите поколения, за да не повтарят грешките на предшествениците си.
Това ще ни помогне да се обединим и като нация. Да знаем върху какви ценностни основи сме стъпили. Да подхождаме с повече самочувствие и в международните си отношения.
Ще ни служи като морален компас, за да можем и занапред да заставаме на правилната страна на историята.
И не…авторството на последната фраза не е на Йосеф Гьобелс, както беше фалшиво предположено от трибуната на Народното събрание. Ползвана е многократно преди и след него в различни вариации и както често се случва в историята, трудно може да бъде установено авторството.
Но има един друг пропаганден трик, който наблюдаваме, че се ползва от руската пропаганда от години и се повтаря от определени политици в България. А именно да обвиняваш опонента в собствените си грехове, бързо и колкото се може по-шумно.
Ако знаеш, че си фашист – заклеймявай другите като фашисти.
Ако знаеш, че работиш за чужд интерес – обвинявай останалите в национално предателство.
Ако знаеш, че си прекрачил границите на закона – викай на опонентите си „крадци“. Това е философията на някои „общественици“ в България.
Но и тези им номера ще преодолеем – цивилизовано, спокойно, уравновесено, по европейски.
И не „другари“, папагалниченето на кремълските пропагандни глупости няма да мине.
Като минимум, защото мнозинството граждани в България имат здрав инстинкт за незалепяне към истерични и крайни политически залитания.
от фейсбук профила на Даниел Митов, депутат от ГЕРБ
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
