Фискалният съвет с унищожителна критика за бюджета: Бързото нарастване на държавния дълг е обезпокоително
Становище на Фискалния съвет по бюджета за 2024 г. и прогнозите до 2026 г.
Очакваните приходи в държавната хазна са нереалистични
Бързото нарастване на държавния дълг е обезпокоително
От Министерство на финансите подготвиха проект на бюджет за 2024 г., към който има и предложения за промени в данъчните закони и прогноза за периода 2024-2026 г.
Фискалният съвет е независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Неговата цел е анализ на бюджетната рамка с огл ед поддържане на устойчиви публични финанси.
Фискалният съвет е длъжен да изготвя становище и препоръки по законопроекта за държавния бюджет.
Тук представяме становището на Фискалния съвет по проекта на бюджет за 2024 г.
Държавният бюджет е стратегически документ не само за управлението на публичните финанси и реализираните чрез тях политики, но и за участието на държавата в икономиката. Той е от значение за планирането, което всеки икономически субект осъществява.
Неточното прогнозиране на брутния вътрешен продукт (БВП) компрометира всички последващи фискални анализи, които се базират на него.
Надценяването на БВП води до подценяване на ключови индикатори като: участието на държавата в икономиката (ниво на държавните разходи като процент от БВП); нивото на държавния дълг (като % от БВП); размера на дефицита (като % от БВП) и т. н.
Повишените очаквания за БВП за 2023 г. изглеждат неконсистентни с макроикономическото развитие до момента.
Потенциални неточности в прогнозата за 2023 г. неминуемо ще се пренесат в 2024 г. Те са от съществено значение както за спазването на фискалните правила, така и за изпълнението на критериите за присъединяване към еврозоната.
Фискалният съвет счита прогнозата за реален растеж през 2024 г. за твърде оптимистична.
В момента се наблюдава забавяне на икономиките при редица държави в ЕС, включително най-голямата сред тях – на Германия.
Проведената рестриктивна парична политика и високите лихвени равнища, които ще се задържат, поставят въпрос перспективите за икономически растеж в предстоящите тримесечия. Икономиката на България е малка и отворена и силно зависима от европейските тенденции.
Заявената политика за повишаване на доходите през 2024 г. по линия на значителното увеличаване на минималната заплата с 20% и на максималния осигурителен доход (което е стимул за повишение на възнагражденията за запазване на нетния доход) е крайно вероятно да се прояви като проинфлационен фактор.
Подобен ефект е крайно нежелателен. Тези обстоятелства поставят пред сериозен риск изпълнението на критерия за ценова стабилност, чието покриване е необходимо за присъединяване към еврозоната.
Бюджетната политика от 2022 г. трайно преминава от структурен излишък към структурни дефицити.
Преминава се от рестриктивна фискална политика към сериозна фискална експанзия. Разхлабването на фискалната политика през последните години и прогнозните дефицити през следващите периоди води до значително нарастване на дълга.
Фискалният съвет отбеляза, че темповете на нарастването му от началото на пандемията бяха твърде интензивни, а при реализиране на прогнозните бюджетни дефицити дългът ще се увеличи до близо 30% от БВП, с тенденция да премине тази психологическа граница.
Значителното номинално нарастване на дълга води и до повишаване на разходите за лихви до 4,738 млрд. лв.: 966,8 млн. лв. за 2024 г., 1,512 млрд. лв. за 2025 г. и 2,259 млрд. лв. през 2026 г. Нарастването на разходите за лихви намалява възможността за инвестиции или други продуктивни разходи.
През 2023 г. нарастването на приходите в бюджета се забави, като към момента има неизпълнение спрямо заложения план.
От една страна, това се дължи на забавянето на инфлацията, а от друг – на по-ниския от планирания икономически растеж.
Въпреки тази тенденция, за 2024 г. се предвижда увеличение на приходите в размер на близо 10,5 млрд. лв. спрямо 2023 г.
За сравнение, очакваният ръст през 2023 г. спрямо 2022 г. е под 2,5 млрд. лв. А размерът на неизпълнението е около 2,3 млрд. лв.
Фискалният съвет счита, че също както и за 2023 г., приходите за 2024 г. са надценени.
Аргументирането на по-високите приходи се осъществява въз основа на очаквания за по-висока събираемост. С оглед данните за 2023 г. обаче изглежда, че тези резерви са изчерпани.
Правителството предлага много широк пакет от мерки в данъчните закони, който следва да донесе допълнителни приходи.
Първата част от тях са насочени към нови източници – като таксата за руски газ.
Втората – към изсветляване на сивия сектор – например чрез намаляване на границата за плащане в брой; възможността за неплащане при липса на фискален бон.
Част от тях са насочени към ресторантьорския сектор – въвеждането на задължителен ПОС терминал в голяма част от обектите и облагането на т. нар. „предварително неопределени допълнителни парични плащания“.
Третата група от мерки повишава данъчно-осигурителната тежест. Сред тях е предложението за приравняване на облагането на граждански договори с това по трудови правоотношения. Както и планираното увеличение на максималния осигурителен доход с над 30% през следващите 3 години – до 4430 лв.
Фискалният съвет е резервиран по отношение на мерките за изсветляване на икономиката и повишаване на събираемостта, доколкото не е ясно как ще се прилага контрол по тяхното спазване.
В проекта не е аргументирано как през 2024 г. събираемостта ще се повиши след спада през 2023 г.
Цялостният ефект от предложените мерки, които са съществени както по брой, така и по строгостта си, би довел до значително повишаване на административната тежест за дребния бизнес.
Това е демотивиращо за предприемаческата активност и може да доведе до загуба на работни места или забавяне на икономическия растеж. Съществува значителен риск мерките да окажат проинфлационно влияние.
В номинално изражение държавните разходи нарастват през всяка година до 2026 г., като сумарното увеличение за трите години е почти 22 млрд. лв. и в края на периода държавните разходи ще бъдат близо 94,7 млрд. лв.
Планираните държавни разходи за 2024 г. са 83,8 млрд. лв., което спрямо очакваното изпълнение за 2023 г. представлява ръст от почти 11 млрд. лв. или 14,8%. Планираният ръст на разходите съществено изпреварва очаквания ръст на приходите, което задълбочава бюджетния дефицит.
Забележителен е поредният ръст на пенсиите с близо 2,5 млрд. лв. вследствие на заложеното увеличение от 11% в изпълнение на швейцарското правило.
Продължава опитът за провеждане на политиката от последните години. Данните обаче показват, че към момента тя е неуспешна.
Приходите се оказват съществено надценени (събираемостта през 2023 г. се понижава, отлагат се постъпленията по Плана за възстановяване и устойчивост).
Неизпълнението на капиталовите разходи продължава, запазва се тенденцията за повишаване на пенсиите, но без реформи, които да гарантират дългосрочната устойчивост на системата.
Продължава политиката за поддържане на съществени дефицити, което води до повишаване на държавния дълг в номинален размер и значително нарастване на разходите за лихви.
Съветът счита, че тази фискална политика оказва и косвено проинфлационно влияние поради което поставя под риск спазването на критерия за ценова стабилност с оглед присъединяването на България към еврозоната.
От въведените енергийни вноски върху вноса и транзитния пренос на природен газ от Русия очакваните приходи през 2024 г. са 2 млрд. лв. Фискалният съвет е съгласен с тази мярка с потенциал за бюджетни постъпления в особено голям размер.
Ефектът от прилагането на директивата за глобално минимално ниво на данъчно облагане за групите на мултинационалните предприятия чрез въвеждане на национален допълнителен данък се оценява на 220 млн. лв. за 2024 г.
Фискалният съвет посочва, че е закъсняло отпадането на нулевата ставка на ДДС за хляба, планирано за втората половина на 2024 г.
Прилагането на мярката за нулева ставка на ДДС за хляба през 2022 г. не успя да постигне целта, заради която бе въведена, а доведе до загуби за държавната хазна.
Фискалният съвет препоръчва да се отмени намалената ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите още от началото на следващата година, вместо да се отлага за 2025 г.
Източник: Труд.бг
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
