Журналистка къса ризи заради паметника “Альоша” и талибаните от Филибето
Фашизмът не пълзи в Европа и у нас – направо тича.
Така заключава журналистът Зоя Деянова в пост, посветен на внесеното от ПП-ДБ предложение за премахване на паметника на Альоша в Пловдив. Както и намеренията за мястото на съхранението му.
Вижте поста без редакторска намеса:
Майничките общинари са големи майтапчии.
Те дали са стъпвали в Музея на социалистическото изкуство, че предлагат Альоша да бъде преместен там?
Бре, тупани нагли, в него не може да се събере само единият ботуш на войника!Но след като мина номерът с Паметника на съветската армия, който уж трябваше да е в музея, а се озова в калта, защо да не се пробват и талибаните от Филибето.
Не случайно хората нямат вяра на властите, че искат да ремонтират „Шипка“ и се съмняват в намеренията им.
Току виж и за него ни излязат с номера, че ще го местят в Историческия музей на Стара Загора. Колко му е!
Фашизмът не пълзи в Европа и у нас – направо тича.
Общинските съветници от ДСБ – Пловдив Владимир Славенски и Йоно Чепилски, от групата на “Продължаваме промяната – Демократична България“, внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша“ да бъде преместен в срок до края на 2024 година.
“Организацията на ДСБ – Пловдив от своето създаване през 2004 година има ясна и категорична позиция. Че мястото на паметника следва да бъде преосмислено.
Ние поддържаме това убеждение. Защото заставаме на странатата на историческата истина. И сме дълбоко убедени, че това е в интерес на всички пловдивчани, а и на всички български граждани“.
Това заяви Владимир Славенски, който е и лидер на местната организация на ДСБ, предаде „Фокус“.
Да бъде обявен конкурс от община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството около “Альоша“.
Общинските съветници изтъкват, че в момента това пространство е в занемарено състояние и че трябва да бъде направено по-привлекателно за хората от Пловдив и гостите на града.
“Паметникът “Альоша“, както пловдивските поколения наричат монумента на върха на Бунарджика, се отличава силно от другите паметници в града ни със своя огромен ръст и мащаб.
Това не е част от културната традиция и колективната памет на Пловдив – особено, ако го сравним с паметниците на бележитите български национални герои, участвали в национално-освободителните ни борби през XIX и XX век.
Повечето останали паметници, барелефи или паметни плочи, макар и скромни по размер, носят много по-силно националния дух и култура. “Альоша“ е плод на времената, в които е построен. А и неговият мащаб и превес над другите паметници показват безпрекословната власт на СССР над България в тоталитарния период“ – допълва Йоно Чепилски.
В доводите за решението се изтъква още, че паметникът е символ на окупацията на България между 1944 -1947 година от Червената армия и е символ на потиснатото национално достойнство, както и че представя погрешно историческата реалност.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
