В ЕП събраха подписи срещу Орбан за лишаване от права
В Европарламента бяха събрани нужните 120 подписа под петицията за лишаване на премиера на Унгария Виктор Орбан от правото на глас в съвета на ЕС.
Това съобщи в “Туитър” инициаторът Петри Сарвама, финландски евродепутат.
Предложението може да бъде разгледано в ЕП още следващата седмица. Петицията бе подкрепена от българския евродепутат Радан Кънев
Документът, адресиран до председателката на ЕП Роберта Мецола, настоява да се премине към втората фаза на наказателната процедура срещу Унгария, започната през 2018 г. по чл. 7 от Договора за Европейския съюз.
“Сега или никога. Механизмът на ЕС за вземане на решения просто е заседнал заради унгарския министър-председател Виктор Орбан.
Единственият начин да постигнем успех е да лишим Орбан от правото да гласува в Съвета. В същото време ще покажем, че изнудването в ЕС не е позволено”, написа Петри Сарвама миналата седмица в X.
Искането означава да се констатира “сериозно и трайно нарушение” от страна на Унгария на основния договор. Такава оценка се дава на страна, която не се съобразява с насоките, които вече са ѝ отправени от Съвета на ЕС при задействането на процедурата.
При втората фаза от процедурата Еврокомисията или една трета от страните (след одобрение с мнозинство от две трети в Европарламента), могат да призоват провинената държава да се яви отново за обяснения пред Европейския съвет.
След това Европейският съвет трябва да реши с единодушие да се премине към член 7.3 (третата фаза), т.е. отнемане на правото на глас, но без участие във вота на санкционираната държава.
Прегрешението на Унгария е системно неспазване на върховенството на правото поради авторитарно управление на премиера Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС.
В момента по тази причина са замразени две трети от еврофондовете за Унгария (22 млрд. евро) съгласно Механизма за обвързване на финансирането от ЕС с върховенството на закона.
Орбан има и други грехове, които фоормално не са предвидени в Договора за ЕС, но спъват функционирането на Съвета на ЕС.
Той се противопоставя на общите политики за санкциониране на Русия, която обяви държавите от ЕС за неприятелски, след като нападна Украйна.
Негово вето попречи през декември 2023 г. на Европейския съвет да гласува помощ от 50 млрд. евро през следващите 4 години за Украйна.
Единствено той си оот европейските ръководители си позволи да се ръкува публично с руския президент Владимир Путин, след като Международният наказателен съд го бе обявил за издирван като вооеннопрестъпник.
При отнемане на правото на глас държавата остава член на ЕС, длъжна е да изпълнява неговите решения, но не участва в тяхното изработване.
Тъй като не съществува процедура за изключване от ЕС, държавата трябва сама да прецени дали да продължи да членува в организация, която не се влияе от нейното мнение, или да напусне доброволно, както постъпи Великобритания.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
